На 20 септември се навършват 95 години от рождението му
През есента на 1938 година футболистите на новоучредения спортен клуб “Спортист” от квартал “Хаджи Димитър” допълват Трета софийска дивизия. Ляво крило в мача с “Фортуна” е русокосият дебютант Стефан Божков (Стевето), роден на 20 септември 1923 година.
Син на преселник от Македония. Само след два-три сезона той е основна фигура на отбора. Капитани последователно са братята Петър и Борис Трънкови. Опитни футболисти, но неоспоримата звезда е Стевето. У него талантът блика – техника, находчивост, лекота и финес. Интелигентност. Обаяние.
“Спортист” печели столичния финал за юноши през 1941 година с 3:2 срещу “Ботев” от квартал “Коньовица”. И трите гола са на Стефан Божков. С негово участие мъжкият отбор два сезона по-късно е четвъртфиналист за държавно първенство. В крайно оспорвана игра отстъпва с 2:2 и след автогол с 0:1 пред бъдещия шампион на България “Славия”.
Момчетата от квартал “Хаджи Димитър” по традиция се
представяха
най-убедително
в срещите
с “Левски”
И записаха с 2:1 шестата си победа над този отбор в четвъртфинала от първенството за 1945 година. Малко не им достигна в двубоите за титлата, спечелена с 3:1 и 1:1 от “Локомотив” (София). Стефан Божков отбеляза гола за “Спортист” във втория мач.
Вече студент медик в бивша Чехословакия и футболист на “Кладно”, Стефан Божков дойде в ЦСКА около три месеца след рождената дата на клуба.
И по-късно сподели: “Пристигнах в София контузен, а предстояха финалните срещи с “Левски” от първенството на България за 1948 година. Чувствах болки, едва се придвижвах. От нашия клуб настояваха: “Ще играеш, само да си на терена…” Спахме на войнишки легла във Военния клуб. Преди двата мача ми поставяха обезболяващи инжекции. Отборът ме чакаше отвън в автобуса, спрял пред военната поликлиника до Народния театър. Мъчех се, но играх.”
ЦСКА загуби първия финален мач с 1:2, но след 3:1 във втория заслужи шампионската титла.
От 1951 година до края на състезателната си кариера Стефан Божков е капитан на ЦСКА. От нападател треньорът Крум Милев (Палаврата) му отреди друга роля - десен полузащитник. Равносметката в края на футболната му кариера е 10 шампионски титли и три пъти носител на Купата на Съветската армия.
Неговата и на отбора по-голяма заслуга е друга - изведоха ЦСКА на главната улица в европейския футбол. Натрупаха авторитет след знаменити победи. Имената на Стефан Божков, Манол Манолов (Симолията) и Иван Колев нашумяха извън пределите на България.
Стефан Божков твърди: “ЦСКА бе може би отборът, изградил основата, върху която стъпи стабилно нашият футбол. Тръгнахме по нов път. Някак си тихомълком израствахме. Постепенно наслагвахме качества - при подобрени, а не първобитни условия за подготовка и по-стройна организация. Започнахме да играем успешно и срещу именити западноевропейски клубове. Отнасяхме се с любов към топката, към футболната игра. Професионализмът, това е преди всичко трудолюбие,
умение да
привличаш
публиката на
стадиона
Нима артистът може да играе в празна зала?”
Същия възходящ път Стефан Божков измина с националния отбор, в който игра 53 мача и в 41 е капитан. Бронзов медалист е от игрите на ХVІ олимпиада през 1956 година в Мелбърн.
Стефан Божков е треньор в 34 мача на националния отбор. Премина през специализация в Италия, Съветския съюз, Унгария и някогашна Западна Германия. Стартът му на най-високия треньорски мостик е през 1967 година. Преди това футболистите ни, ръководени от Добромир Ташков, победиха на стадион “Васил Левски” с 4:2 Норвегия в предварителната група на ІІІ европейско първенство.
И по-нататък, водени от Стефан Божков, българите не допуснаха загуба : 2:0 в Стокхолм и 3:0 в София с Швеция, 0:0 с Норвегия, 1:0 в София и 0:0 в Лисабон с Португалия. Класираха се за четвъртфиналите на европейското първенство.
Жребият им отреди за съперник отбора на Италия.
Стефан Божков разказва: “Спечелихме с 3:2, като пропуснахме редица голови положения. Вместо да ги бием по-убедително, улеснихме ги с един автогол. Поведохме с 3:1. Играта се развиваше в наша полза и очаквахме четвъртия си гол.”
Да, но с гол от стопроцентова засада италианците се добраха до минимална загуба.
Реваншът в Неапол завърши 2:0 за Италия. Оценката на Стефан Божков: “През цялото време швейцарският съдия Готфрид Динст подкрепяше домакините. Предварително беше известно, че Италия е домакин на полуфиналите и финала на европейското първенство. Какво можеше да се случи, ако бяхме отстранили италианците? В последната фаза щяха да играят не те, а българите. По-нататък интересът към турнира спадаше. А това струваше много пари.”
Случайно ли е петото ни място в турнира, което и до днес е недостигнат връх в европейските първенства? Отговорът на Стефан Божков е: “Ще си послужа с факти. През 1967 година загубихме от вторите в света с 1:0 в Хановер. Германците ни победиха, без топката да е преминала голлинията. В предварителната група отстранихме третите в света - португалците. Имаме победа с 2:0 над Турция в Истанбул. Бихме холандците в София с 2:0. В края на 1968 година ни поканиха на стадион “Уембли” в Лондон и завършихме 1:1 със световния шампион Англия. Следващата пролет постигнахме 0:0 в Торино с Италия. Нима тези резултати са случайни и от посредствени футболисти?
Националният отбор игра уверено и в квалификационната група на ІХ световно първенство в Мексико. След 4 победи, едно равенство и една загуба се класира за финалния турнир. Никога не сме имали толкова равностоен състав с футболисти от висока европейска класа. Надеждите за голям успех бяха основателни. Уви! В Мексико всичко рухна: от 0:2 до 2:3 с Перу, 2:5 със Западна Германия и 1:1 с Мароко. Пълен провал!
Стефан Божков даде горчиво обяснение: “Бях решил и поех цялата отговорност. А
кои ли не се
бъркаха в
подготовката
на отбора - лекари, научни работници, ръководители, политически личности, комисии… Мешат се всички, съветници колкото щеш. Качихме се на високопланинска подготовка на Белмекен. Уж да се доближим до условията и надморската височина на Мексико. Само дето не се съобразихме с температурната разлика и някои други подробности. Чувствах, че нещата не вървят. Сняг, неудобно за тренировки. С моя помощник Йончо Арсов решихме да свалим отбора във Велинград. Получихме нареждане да се качим отново горе. Мачовете ни в Мексико бяха по обяд. Горещина, не е като на Белмекен. Когато накрая стана кашата, всичките ни съветници избягаха… Страхливо и боязливо. Като плъхове!”
Доктор Стефан Божков и по-големият му брат Боян, бъдещ адвокат, разполагаха с може би най-богатата семейна библиотека в квартал “Хаджи Димитър”. Той се дипломира като ученик в полукласическа паралелка на Първа мъжка гимназия “Свети Иван Рилски”. Запасен офицер. Командир на взвод във войната, носител на орден за храброст. Завърши медицина и след това ВИФ “Георги Димитров”. Дълго време се колеба дали да се насочи към професията на хирург, или да остане във футбола. Надделя второто. Беше първи заместник-председател на Българската федерация по футбол, началник на ЦСКА, треньор на армейския отбор, член на Изпълнителния комитет и вицепрезидент на Българския футболен съюз, председател на треньорския съвет. Поддържаше подробна документация за футболната история на ЦСКА.
Доктор Стефан Божков, една епоха в българския футбол, почина на 1 февруари 2014 г.