Първият капитан на футболните национали става началник на Военна академия

https://www.24chasa.bg/sport/article/7101793 www.24chasa.bg
Първият национален отбор на България. Бянов е крайният вдясно.

Всички знаят, че капитан на първия ни национален отбор по футбол е варненецът Боян Златев Бянов.

Изборът на селекционера Леополд Нич не е случаен. Първо, Бянов е представител на провинциалния футбол, който не се влияе от постоянните търкания между “Левски” и “Славия”, но по-важното е, че е безспорен авторитет като подпоручик в Българската армия - най-авторитетната институция в страната след Първата световна война.

Боян Бянов е роден на 20 октомври 1900 година. Като дете помага на свещениците в църквите “Свети Николай” и “Свети Архангел Михаил”. Свири на цигулка и участва в ученическия хор.

Прави първите си крачки във футбола в “Тича”, един от предшествениците на “Черно море”. Едва на 15 години е включен в състава за мача срещу германски военен отбор. Той печели и от това, че Варна е една от люлките на играта още от 1894 година и вече ритнитоп е много популярен спорт.

Освен че Бянов е в състава за двубоя срещу 21-и Померански полк, който някои смятат за първия международен за България, той играе и за “Тича” в първия двубой между София и Варна. На 28 септември 1919 година моряците побеждават “Славия” в столицата.

По думите на доктор Панайот Розов, негов съотборник, точно Боян Бянов е голямото име на тима. “Нисък, техничен, стълб в отбраната на отбора. Офицер”, припомня си той.

“С футболисти на “Тича” от по-старото поколение играх само един мач редом с Боян Бянов. Той беше центърхалф, светило на варненския футбол. Беше офицер. Идоли ми бяха той, както и Никола Люцканов”, казва Велико Петков-Вили, бъдещ капитан на отбора.

След завършване на образованието си във Варна Боян Бянов учи във Военното училище в София от 1922 г. В столицата започва да играе за “Левски”.

Прибира се във Варна и става капитан на родния си отбор. Интересен факт е, че той участва в учредяването и е председател на настоятелството на бургаския “Черноморец”. В знак на благодарност му подарява снимка.

През 1924 г. попада в селекцията при сформирането за първи път на държавен отбор, който да ни представлява на осмите олимпийски игри в Париж. На път за Франция българите играят контролна среща с австрийците във Виена. На 21 май 1924 г., във Виена националният ни отбор е изведен на терена на стадион “Хое Варте” от Боян Златев Бянов.

Съставът ни е Петър Иванов-Вертер, Александър Христов-Шкубата, Симеон Янков-Симето, Гено Матеев, Боян Бянов, Димитър Манолов-Боянската мечка, Димитър Мутафчиев-Мърцо, Никола Мутафчиев-Колишчето, Цветан Генев-Цеко, Константин Мазников-Дяволето и Кирил Йовович-Вагонетката.

След срещата във Виена Бянов и съотборниците му се отправят към френската столица за участие в олимпиадата. Духът на играчите не е сломен. Изправяме се срещу Ирландия. В нашия състав Димитър Манолов е сменен от Иван Радоев-Баба Рада, а Тодор Владимиров-Сан се появява на мястото на Цветан Генев-Цеко. Това са единствените промени. Падаме с гол от засада.

Боян Бянов играе общо в 4 мача за България, като в 3 е капитан. През 1925 година той е викан и за два двубоя срещу Румъния.

Военният е и в състава на “Тича”, който печели първия международен трофей в историята на българския футбол. Варненци триумфират в коледния турнир в Букурещ. Със спешен разговор с Министерството на финансите той внася купата и в България, след като на митницата в Русе искат огромно мито за нея. Просто е от чисто сребро.

В някои от литературните източници е посочено, че Боян Бянов официално се оттегля като футболист през 1926 година. Според думите на сина му Златан това става 2 години по-късно, когато му чупят носа по време на мач и съпругата му настоява да се откаже. Въпреки това той остава близо до любимата си игра в качеството си на рефер. На 24 май 1939 година той свири варненското дерби “Тича” - “Владислав” вече в националната дивизия, предшественика на Първа лига. През следващия сезон отново му е поверен същият двубой, както и финалът на варненската зона от турнира за Царската купа “Тича” - “Победа” на 8 септември 1940 г. По това време вече е бил с чин майор, а от годините му се вижда, че физическата подготовка в армията е била на изключително ниво.

Боян Златев Бянов е деветият председател на ФК “Тича”, избран през 1930 г. 5 години по-късно отново заема поста.

Боян Бянов завършва военното училище през 1922 година и Военна академия през 1937 г. Като млад офицер първо служи в 6-а пехотна търновска дружина, а след това в 39-а пехотна солунска дружина в Бургас. В Хасково служи като поручик в 10-и пехотен родопски полк през 1930 г., а във Варна в 8-и приморски полк през 1933 и 1935 г. През 1935 г. капитан Бянов служи и като адютант на 3-а военноинспекционна област. Командир на областта тогава е бил полковник Димитър Димков, който след пенсионирането си става известен билколечител в страната.

През 1936 г. капитан Бянов служи в Шумен в 7-и пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор служи в 15-и пехотен ломски полк в Белоградчик, след което същата година е преместен в щаба на войската в София. В Пехотната школа във град Велико Търново служи през 1940 г., а през 1941 г. отново е в щаба на войската. През 1944 г. като подполковник е началник-щаб на 24-а пехотна дивизия и началник на отделение в щаба на войската.

През Втората световна война през 1945 г. полковник Бянов воюва в състава на Първа българска армия. Командващ е генерал Владимир Стойчев. През втората фаза на войната Бянов е началник тил.

В паузите между военните действия полковникът като офицер със спортен дух организира мач в Клагенфурт на наш футболен отбор, който се среща с тим от английски войници.

След войната Бянов временно е отстранен от военна служба, но само за няколко месеца, след това е възстановен, като преподавател във Военната академия през 1945 г. През 1946 г. е началник на академията.

Той е 23-и в списъка от 47 офицери и генерали, които са заемали този пост.

През 1947 г. е назначен за началник на щаб на тила на войската. По данни на роднините той е служил в армията до 1949 г.

След уволнението от армията Боян Златев Бянов е включен в екипа на военноисторическия музей за написването на теория и поуки по история на войната. През 1958 г. го уволняват. По-късно влиза в БОК при генерал Стойчев. Работи в специална комисия на бившите олимпийски състезатели. Боян Бянов е ползвал френски език.

От известните личности през годините на прехода роднина на Боян Бянов е икономистът Георги Прохаска. Той е негов племенник и внук на една от сестрите му. Правнукът на Бянов е оператор в предаването “Господари на ефира”. Той е внук на дъщеря му Йорданка.

Житейският път на полковник Боян Златев Бянов свършва на 22 декември 1972 година в София. На погребението е присъствал лично генерал Владимир Стойчев. Панихидата е в църквата “Свети Седмочисленици”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Антон Станоев - Средната Бирма, обвинен за аферата "Бирмите" за производство и разпространение на цигари менте, вече е на свобода срещу 10 бона гаранция, научи "България Днес". Преди броени дни 2-ри въззивен състав на апелативния спецсъд реши да пусне от ареста Средната Бирма, съобщиха от съда. След акцията срещу нелегалните цигарени фабрики в

Грип тръшна естрадния певец Васко Кеца. Това е най-логичната причина импресариото му Ивайло Манолов да обикаля като луд аптеките в София, видяха топпапараците на "България Днес". Ивайло използва почивните дни, не за да отмаря, а за да отметне някои неотложни домакински задачи. След като обиколи всички магазини и напазарува,

Актьорът от трупата на Народния театър Дарин Ангелов се разхожда сънен, разгърден, брадясал и със рошава коса из центъра на София, видя "България Днес". Артистът, който пред време скочи от сцената, за да спаси зрител от първия ред, който си бе глътнал езика, явно не се притеснява за прическата си, която гримьорите от театъра така или иначе ще