Първият капитан на футболните национали става началник на Военна академия

https://www.24chasa.bg/sport/article/7101793 www.24chasa.bg
Първият национален отбор на България. Бянов е крайният вдясно.

Всички знаят, че капитан на първия ни национален отбор по футбол е варненецът Боян Златев Бянов.

Изборът на селекционера Леополд Нич не е случаен. Първо, Бянов е представител на провинциалния футбол, който не се влияе от постоянните търкания между “Левски” и “Славия”, но по-важното е, че е безспорен авторитет като подпоручик в Българската армия - най-авторитетната институция в страната след Първата световна война.

Боян Бянов е роден на 20 октомври 1900 година. Като дете помага на свещениците в църквите “Свети Николай” и “Свети Архангел Михаил”. Свири на цигулка и участва в ученическия хор.

Прави първите си крачки във футбола в “Тича”, един от предшествениците на “Черно море”. Едва на 15 години е включен в състава за мача срещу германски военен отбор. Той печели и от това, че Варна е една от люлките на играта още от 1894 година и вече ритнитоп е много популярен спорт.

Освен че Бянов е в състава за двубоя срещу 21-и Померански полк, който някои смятат за първия международен за България, той играе и за “Тича” в първия двубой между София и Варна. На 28 септември 1919 година моряците побеждават “Славия” в столицата.

По думите на доктор Панайот Розов, негов съотборник, точно Боян Бянов е голямото име на тима. “Нисък, техничен, стълб в отбраната на отбора. Офицер”, припомня си той.

“С футболисти на “Тича” от по-старото поколение играх само един мач редом с Боян Бянов. Той беше центърхалф, светило на варненския футбол. Беше офицер. Идоли ми бяха той, както и Никола Люцканов”, казва Велико Петков-Вили, бъдещ капитан на отбора.

След завършване на образованието си във Варна Боян Бянов учи във Военното училище в София от 1922 г. В столицата започва да играе за “Левски”.

Прибира се във Варна и става капитан на родния си отбор. Интересен факт е, че той участва в учредяването и е председател на настоятелството на бургаския “Черноморец”. В знак на благодарност му подарява снимка.

През 1924 г. попада в селекцията при сформирането за първи път на държавен отбор, който да ни представлява на осмите олимпийски игри в Париж. На път за Франция българите играят контролна среща с австрийците във Виена. На 21 май 1924 г., във Виена националният ни отбор е изведен на терена на стадион “Хое Варте” от Боян Златев Бянов.

Съставът ни е Петър Иванов-Вертер, Александър Христов-Шкубата, Симеон Янков-Симето, Гено Матеев, Боян Бянов, Димитър Манолов-Боянската мечка, Димитър Мутафчиев-Мърцо, Никола Мутафчиев-Колишчето, Цветан Генев-Цеко, Константин Мазников-Дяволето и Кирил Йовович-Вагонетката.

След срещата във Виена Бянов и съотборниците му се отправят към френската столица за участие в олимпиадата. Духът на играчите не е сломен. Изправяме се срещу Ирландия. В нашия състав Димитър Манолов е сменен от Иван Радоев-Баба Рада, а Тодор Владимиров-Сан се появява на мястото на Цветан Генев-Цеко. Това са единствените промени. Падаме с гол от засада.

Боян Бянов играе общо в 4 мача за България, като в 3 е капитан. През 1925 година той е викан и за два двубоя срещу Румъния.

Военният е и в състава на “Тича”, който печели първия международен трофей в историята на българския футбол. Варненци триумфират в коледния турнир в Букурещ. Със спешен разговор с Министерството на финансите той внася купата и в България, след като на митницата в Русе искат огромно мито за нея. Просто е от чисто сребро.

В някои от литературните източници е посочено, че Боян Бянов официално се оттегля като футболист през 1926 година. Според думите на сина му Златан това става 2 години по-късно, когато му чупят носа по време на мач и съпругата му настоява да се откаже. Въпреки това той остава близо до любимата си игра в качеството си на рефер. На 24 май 1939 година той свири варненското дерби “Тича” - “Владислав” вече в националната дивизия, предшественика на Първа лига. През следващия сезон отново му е поверен същият двубой, както и финалът на варненската зона от турнира за Царската купа “Тича” - “Победа” на 8 септември 1940 г. По това време вече е бил с чин майор, а от годините му се вижда, че физическата подготовка в армията е била на изключително ниво.

Боян Златев Бянов е деветият председател на ФК “Тича”, избран през 1930 г. 5 години по-късно отново заема поста.

Боян Бянов завършва военното училище през 1922 година и Военна академия през 1937 г. Като млад офицер първо служи в 6-а пехотна търновска дружина, а след това в 39-а пехотна солунска дружина в Бургас. В Хасково служи като поручик в 10-и пехотен родопски полк през 1930 г., а във Варна в 8-и приморски полк през 1933 и 1935 г. През 1935 г. капитан Бянов служи и като адютант на 3-а военноинспекционна област. Командир на областта тогава е бил полковник Димитър Димков, който след пенсионирането си става известен билколечител в страната.

През 1936 г. капитан Бянов служи в Шумен в 7-и пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор служи в 15-и пехотен ломски полк в Белоградчик, след което същата година е преместен в щаба на войската в София. В Пехотната школа във град Велико Търново служи през 1940 г., а през 1941 г. отново е в щаба на войската. През 1944 г. като подполковник е началник-щаб на 24-а пехотна дивизия и началник на отделение в щаба на войската.

През Втората световна война през 1945 г. полковник Бянов воюва в състава на Първа българска армия. Командващ е генерал Владимир Стойчев. През втората фаза на войната Бянов е началник тил.

В паузите между военните действия полковникът като офицер със спортен дух организира мач в Клагенфурт на наш футболен отбор, който се среща с тим от английски войници.

След войната Бянов временно е отстранен от военна служба, но само за няколко месеца, след това е възстановен, като преподавател във Военната академия през 1945 г. През 1946 г. е началник на академията.

Той е 23-и в списъка от 47 офицери и генерали, които са заемали този пост.

През 1947 г. е назначен за началник на щаб на тила на войската. По данни на роднините той е служил в армията до 1949 г.

След уволнението от армията Боян Златев Бянов е включен в екипа на военноисторическия музей за написването на теория и поуки по история на войната. През 1958 г. го уволняват. По-късно влиза в БОК при генерал Стойчев. Работи в специална комисия на бившите олимпийски състезатели. Боян Бянов е ползвал френски език.

От известните личности през годините на прехода роднина на Боян Бянов е икономистът Георги Прохаска. Той е негов племенник и внук на една от сестрите му. Правнукът на Бянов е оператор в предаването “Господари на ефира”. Той е внук на дъщеря му Йорданка.

Житейският път на полковник Боян Златев Бянов свършва на 22 декември 1972 година в София. На погребението е присъствал лично генерал Владимир Стойчев. Панихидата е в църквата “Свети Седмочисленици”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в