Армен и Едмонд Назарян: Арменците признаваме само златото. Ще върнем олимпийското в семейството

https://www.24chasa.bg/sport/article/7172402 www.24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симеонов

Армен Людвигович Назарян е роден на 9 март 1974 година в град Масис. Започва да се занимава с борба още на 8 години под ръководството на Роберт Нерсесян.

За Армения става олимпийски шампион на игрите в Атланта през 1996 година. Печели два златни медала от европейските първенства през 1994 и 1995 г., както и сребърен от 1996 г. Втори е на световните първенства през 1993 и 1995 г.

През 1997 година получава българско гражданство с указ на президента Петър Стоянов. За България е олимпийски шампион от игрите в Сидни през 2000 г., както и бронзов медалист от 2004 г. Световен шампион за 2002, 2003 и 2005 г., както и бронзов медалист от 1997, 1998 и 1999 г. Златен медалист от европейските през 1998, 1999, 2002 и 2003 г., и сребърен от 2000 и 2008 г.

Армен Назарян е двукратен носител на пояса на турнира “Никола Петров”. Борец №1 на света за 1998 и 2003 г. в класическия стил. Приет в Залата на славата на световната борба.

След края на кариерата си става треньор и в момента води националния тим при класиците, който пое през 2012 г. №1 на България след наставниците за 2013 г.

Женен е за актрисата Инга. Имат двама синове - Едмонд (роден през 2002 г.) и  Гриша (2005 г.), както и дъщеричка Инеса (2007 г).

През тази година Едмонд стана европейски шампион за кадети на първенството в Скопие, взе бронз на световното и младежката олимпиада в Буенос Айрес.

- Защо реши да направиш от сина си борец?

Армен: Защото е същият като мен. Много палав, прави много бели. Навремето заради това моите родители ме пратиха в залата. Защото енергията трябва да се изразходва някъде, за да не падне къщата. И заради това първо почна с футбол, след това гимнастика, след това плуване и накрая борба. Всъщност за борбата дори не ме е питал. Сам се оказа в залата. След това трябваше да свикна, че той вече тренира.

- Кога започна да се бориш?

Едмонд: На 10 години. Вкъщи има един куп записи на схватките на татко. Започнах да ги гледам. И постепенно се запалих и реших да се пробвам. Дойдох в залата. Пробвах една хватка, друга. Започна да ми харесва, получиха ми се състезанията. И така останах в залата.

- Всички искат да станат футболисти.

Е.: Футбола продължавам да го обичам. Но да го играя. Тренировките ми бяха малко скучни. Заради това потърсих нещо по-различно. Борбата ми харесва като професионален спорт. В който мога да се развивам и да се опитам да стана един от най-добрите. И заради това започнах да ходя на борба целеустремено, целенасочено. За да печеля медали от големи първенства.

А.: Той винаги се е борил. И на улицата, и в детската градина, в училище. Заради това решихме, че е по-добре да влезе в залата, отколкото да продължи да се бори на улицата.

Още от малък го научих на някои хватки. И започнаха проблемите. В детската градина учителката ме вика. Защото разбрал, не разбрал, раменното хвърляне и го приложил на всички деца. И стана голям проблем. Учителката направо ми заяви, че там не е зала за борба, да го водя на тренировки. Асфалт, паркет, а той с раменно. Децата няма как да се защитят. Сега съм спокоен, че тренира и не се занимава с глупости.

- А как прие ситуацията съпругата ти?

А.: Тя много - много не искаше още борци в семейството. Защото това означава нови лагери, нови отсъствия. Мен и без това ме нямаше цял живот. Първо като състезател, сега като треньор. Но тя в крайна сметка нямаше думата. Решението взех аз. След като детето иска да се бори, иска да спортува, няма как да бъде спряно. А при него всичко идва отвътре. Жилав, буен. Няма спирка.

- Майка ти много ли ти се кара, като разбра, че тренираш борба?

Е: За борба никога не ми се е карала. Тя не обича да гледа, когато се боря. Защото се притеснява. Иначе много ме подкрепя. Всъщност дори се радва, защото вижда, че откакто започнах да тренирам, вече съм по-дисциплиниран. Имам и по-добри оценки. Защото ми се е карала единствено за оценките и когато направя някоя беля в училище.

- Толкова ли си бил буен?

Е.: Като малък наистина бях много палав.

А.: Това дете никога не е имало страх. Завираше се под колите, бягаше от къщи. Влизаше сам в сауната. Неудържим. Не го беше страх от кучетата на улицата. Видеше ли дете, започваше да се бори. Тогава разбрах, че ще стане като мен. А сега излиза, че ще ме задмине. На майка му бе много трудно в този цирк, особено като мен ме няма. Но издържа.

- Кой ти е любимия борец, но без Армен Назарян?

Тук се намесва известният треньор и бивш национал Мишо Дуков, който е в залата до нас. “Без да правиш провокации, ей. Момчето си е на Армен, няма на кого другиго да подражава. Той едва ходеше, когато за първи път дойде с Армен в залата. Винаги беше с него. Може да е обичал футбола, но борбата му е в сърцето”, категоричен е той.

Е.: Е, без татко наистина е труден въпрос. Александър Карелин. Роман Власов. Обичам повече борци, които правят хватки. Не се защитават постоянно. Правят повече борба за публиката. Атракция.

А.: Важното е да не спираш, да се бориш докрай. Аз съм му ходил само на едно състезание, на европейското, и трудно ще повторя. Няма такова напрежение. Сърцето ми изхвърчаше на всеки един мач. Но тогава показа, че е научил най-важното. Да се спира. Мачът приключва, когато съдията даде край, не преди това. Хвана се с един грузинец и му взе четири точки в последната секунда. Той не се предава, той се бори до последно. Това е най-доброто му качество. Сигурен съм, че докато стане на 26 години, той ще направи много за България. Ще спечели доста медали.

- Какво ти е най-трудното в борбата? Имаш ли любима хватка?

Е.: Най-трудното е да се свалят килограми. Това лято ми се наложи по принуда. Защото взех квотата в категория до 45 килограма за олимпиадата. А аз раста и доста трябваше да се изпотя, за да се върна в категорията. Иначе много харесвам раменното хвърляне. Сега работя над него. Нещо не ми се получаваше до момента, но ще го овладея.

- А защо не избра свободната борба?

Е.: Защото като видях, че баща ми е класик, реших да бъда като него.

И тук отново се намесва Мишо Дуков. “Пак провокираш. Борбата е една”, категоричен е той.

А.: Всъщност аз първо започнах свободна борба. След това се преместих в класическата. И той така стартира.

Е.: Класическата много ме кефи. Има повече хватки. Защото в свободната има много блокажи. В класическата има доста по-атрактивни хватки. Красота.

А.: В борбата няма значение дали е свободна или класическа. Важното е да продължиш докрай. И в свободния стил за 2 секунди се обръщат срещи. Не трябва да се спира. Същото се отнася и до жените. Не е ли свирил съдията, значи не си загубил. Това е най-големият ни проблем в момента. Мислиш, че вече си победил, а може да загубиш в последната секунда. Не трябва да се отпускаш. Трябва да си концентриран до последно. Трябва да се държиш като победител до последно, да владееш ситуацията.

- Виждал ли си баща си на състезание?

Е.: Не. Не си спомням поне. На тренировки съм виждал как се бори, но на състезание не си спомням. Бил съм прекалено малък. Но у дома има куп дискове, които гледаме с брат ми. Гледал съм в интернет срещите му, виждам как му се получават хватките. И се старая и аз да ги направя.

- Можеш ли да забиваш съперника с главата надолу, както той направи с корееца на олимпиадата в Сидни? И цялата зала онемя.

Е.: Сега работя и по тази хватка.

А.: Тогава нямаше как да постъпя по друг начин. Кореецът бе два пъти световен шампион, но още не се бях борил с него. Срещах се с казаха, с него не се бях борил. Знаех, че трябва да го бия с много, защото всички очакваха той да е фаворит. Но не му дадох шанс и го туширах пред очите на всичките му шефове.

- Докъде може да стигне Едмонд?

А.: Много нагоре. Виждам го на 18 да се бори при мъжете като мен. Защото и сега се хваща с тях. Първите му медали да са на 19 и да не спира.

Е.: Аз се виждам на най-високото стъпало на стълбичката на олимпиада. Ще направя всичко възможно, за да върна златото в семейството.

А.: Ние, арменците, сме златари. Друго освен златото не признаваме.

Е.: Брат ми Гриша също се брои Назарян, той също се бори. Ще продължим династията.

А.: Гриша има дух, още му липсват качества и техника. Има много да работи, за да постигне нивото на брат си. Но като характер е невероятен.

- А сестра ти не става ли за борба?

Е.: Не, не, не. Тя е момиче.

А.: Стига толкова, че майка му ще ни изгони от дома. Нека има кой да и прави компания, докато ние сме по състезания и лагери. До момента няма интерес. Със сигурност ще спортува нещо, но най-вероятно за здраве. Тя е по-артистична, като мама.

- На кого кръсти децата?

А.: На граф Монте Кристо, Едмонд Дантес. Вторият ми син е на човека, заради когото станах българин и ми е като втори баща - Гриша Ганчев. Това, което е направил за мен и семейството ми и за българската борба няма да бъде забравено. Дъщеря ми е кръстена на майка си.

Когато се роди Едмонд, скрих пъпа му под тепиха. За да стане борец. И така го орисах. Нямаше как да стане по друг начин. Още не знаеше да плува, а се хвърли в дълбокото. Той винаги е бил така. Първо действа, после се учи.

Така беше и с тренировките. Първо го каних в залата, той не искаше да стъпи. След това го гледам, чака трамвая, отива на “Славия” да тренира.

Дори не ми каза, че е започнал тренировки. Бях на състезание и като се прибрах, гледаше хватки по телевизията. Иначе компютърната игра не му излизаше от ръцете. Тогава разбрах, че нещо мъти.

Е.: Когато той ме водеше да тренирам, само се лигавех. Знаеше, че се лигавя. След това въобще не съм му казвал. Отидох сам.

А.: Честно казано, за мен най-важното е, че спортува. Защото на неговата възраст децата започват компютрите, да пушат, да пият. Не ме интересува дали ще стане голям шампион. Това зависи от треньорите, от вътрешната му дисциплина. За мен най-важното е децата да спортуват и да не се занимават с другите неща. Е, той спортува, а тази година има и три медала - световен, европейски и олимпийски. Стана първи на балканиадата, а там бяха 30 държави. Вече ще започне сам да пътува, няма да го спрем. Но подготовката в Кавказ - Грузия, Армения. Защото там се борят със сърце.

- Освен борбата какво обичаш да правиш?

А.: Много обича шахмата. Играем постоянно. За тренировка. Да вземаш бързи решения. С още четири-пет момчета постоянно играем.

Е.: Да ритам футбол. Всяка събота правя поход на Витоша. Нормалните неща.

- Армен, ти ли си първият борец в семейстмвото?

А.: Не, големият ми брат, неговият чичо. Той тренираше вече свободна борба. И тогава дойде за треньор един голям състезател, два пъти европейски шампион. И батко ме заведе в залата. Влизам, той ме оглежда и ме пита колко съм килограма. Отвърнах 22-23. И след 2 дни ме прати на състезание в категория до 26 килограма. Колкото съм научил, толкова. Станах първи. След това ме вдигна до 29 килограма. И там ги надвих. И треньорът ми каза, че ще стана голям борец. 2 пъти европейски шампион. Е, малко надминах очакванията му, станах два пъти олимпийски.

- Ти ще успееш ли да станеш трикратен олимпийски шампион, защото баща ти го порязаха доста в Атина.

Е.: Охо. Трудно. Ще се постарая. Първата ми цел е да стана един път.

След това, нали знаеш, че борците са постояно гладни заради свалянето на килограми. Ще дойде ред на втори, трети.

А.: Не ме прецакаха само мен, а нали си спомняш какво се случи с Данчо Йовчев там? Моето дори не беше толкова грубо. А за Едмонд важното е да е жив и здрав, да няма травми, да учи прилежно и те успехите сами ще дойдат.

- А с гаджетата как си?

Е.: Нямам.

А.: Сега не му е времето. Сега е важна борбата. И за тях ще има време.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Скандален аферист тихомълком е прилапал фирма на Жоро Главата, показа проверка на "България Днес". Срещу едва 5000 лв. соченият за мощен измамник видинчанин Милен Маринов става собственик на едно от дружествата, които Георги Славов наследява след смъртта на баща си - боса на СИК Стоил Славов. Платената цена за дружеството "ВС Маркет" според

Подчинен на Тодор Николов е спипан да пука гуми, уволнен е дисциплинарно С куршум в главата е открит шефът на КАТ - Казанлък, който бе в неизвестност два дни. Тодор Николов е намерен мъртъв в личния си автомобил "Мерцедес", паркиран в безлюдна местност между родното му село Бузовград и Горно Черковище.

Капитанът на "Берое" Мартин Райнов е сред най-опитните футболисти в тима, въпреки че е на 26 години. Той ще изведе с лентата своя отбор в мача с "Левски" утре. Двата отбора и ЦСКА-София спорят за квотите за Лига Европа. Райнов бе пред трансфер при "сините" през лятото, но той пропадна в последния момент.