Георги Петков: Раждането на дъщеря ми ме промени, тя ме върна в националния на 42 г.

https://www.24chasa.bg/sport/article/7201795 www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

- Георги, много приказки около връщането ти в националния отбор, но ти самият чувстваш ли се стар?

- Ами не. Като кажа на глас 42 години, звучи доста, но, да ти кажа честно, се чувствам на 31-32. Още повече че тренирам нормално, не пропускам нито една тренировка и това ме кара да се чувствам на тази възраст.

- Вярно ли е, че вратарите узрявате по-късно? И игрово, и психически, и физически?

- Най-интересното е, че при мен точно така се случи. Както казват за виното, колкото е по-старо, толкова е по-хубаво. Може би тук повлия и раждането на дъщеричката ми преди 7 години.

- Как точно това те промени? Често го споменаваш и в други интервюта.

- Вярно е, че често го казвам. Просто

станах по-отговорен,

по-мъдър,

стига да не звучи прекалено превзето. Повече премислям нещата, защото знам, че някой ме чака вкъщи. Тя ми е най-голямата любов, мога да кажа. Голяма слабост ми е. Започнах да се съобразявам и всяка една сводобна минута, която имам, да не я пилея по кафенета и ресторанти, ами да съм с нея. Оттам си промених и начина на живот, защото, знаете, децата лягат рано, така че от 7 години в 10,10 и 10,30 вечерта съм си легнал.

- Тя разбира ли, че си футболист?

- От една годинка започна да схваща нещо. Като играя мачове, ме гледа, като тръгна да си обличам анцуга, пита: Тате, пак ли отиваш на лагер, кога е мачът, в колко часа е, кога ще се прибереш? Започна да разбира наистина, даже вече пита: Тате, защо загубихте? Как я спаси тази дузпа? Така, че знае вече.

- С какво се различава нейното детство от твоето?

- Най-вече, че нейното детство е задоволено отвсякъде. Както казах, слабост ми е и гледам да не я лишавам от нищо. Може би не трябва да е така, но...

- Женските татковци сме такива...

- Точно така. Докато при мен едно време не беше така. Не че баща ми и майка ми не са ме глезили при възможност, но тогава имаше много по-малко неща. Но тогава се радвахме и на тях.

- Кога разбра, че ще станеш футболист?

- Разбрах още като малко дете, когато бях в Пазарджик. Дори си имах проблеми с нашите - не се прибирах вкъщи, за да обядвам или да вечерям. Аз казвах: Още половин час, още един... Тогава ритахме постоянно на улицата пред вкъщи и аз, така да кажа, се влюбих в топката и реших, че трябва да стана футболист.

- Твърди се, че вратарите винаги започват като нападатели. И при теб ли беше така?

- Вярно, така се получи. Но всъщност това много ми помогна, защото в днешно време играта на вратаря с крака е много важна. Много от атаките и головете на отборите стават след извеждащи пасове на вратарите.

- Помниш ли първия мач, след който остана напълно доволен от играта си?

- Няма да го забравя никога. Играхме в Бургас срещу силния тогава отбор на “Нефтохимик”.

- Със “Славия” ли?

- Да, аз нямам мачове за “Хебър” при мъжете, само при юношите. Та три дни преди мача в Бургас ръководството на “Славия” продаде Здравко Здравков в Турция. На мен беше гласувано доверие да пазя срещу “Нефтохимик”, който, както казах, беше доста силен. Въпреки това победихме с 1:0. Треньор ни беше, Бог да го прости, Кано Коцев.

- След като го споменаваш, кои треньори са ти направили най-силно впечатление?

- В главата веднага ми излизат първите двама, за съжаление, и двамата са покойници. Първо, Миро Миронов, а после и Кано Коцев. И двамата застанаха зад мен тогава и решиха да ми дадат шанс, което аз използвах. Но за никого от треньорите, с които съм работил, не мога да кажа лоша дума. От всеки нещо съм научил. Аз

не съм

конфликтна личност

- Да, бе.

- (Смее се.) Говоря за клуба, а не по време на мачовете. Така че съм запазил добри впечатления с всеки старши треньор, с когото съм работил.

- Пристигна в “Славия” в момент на еуфория от спечелени купа и титла. Защо “бялата” публика трябваше да чака 22 години за нов трофей?

- Моето мнение е, че се промени политиката на ръководството. Тогава имаше големи звезди, но решението беше да се налагат млади играчи от школата. Както виждаме, това дава резултат, направени бяха доста трансфери. Аз съм “за” това нещо и го подкрепям. Щастлив съм, че се дава шанс на момчетата от школата, защото виждаме, че като дойдат чужденци в “Славия”, не дай си боже, ако им се забави заплатата, започват да се цупят, да правят проблеми на тренировка. Докато децата от школата, като влязат в първия отбор, се раздават максимално. Оставят си, както се казва, и сърцето на терена.

- Докато те чаках за интервюто и минаха съиграчите ти за тренировка, ми направи впечатление, че половината сигурно са минали през “Левски”. Как го приема публиката? Не е тайна, че двата клуба исторически не са в най-добри отношения.

- Е, това беше главно преди. В последните 7-8 години вече не е така. Сега повече в чужбина излизат. Може би това е било знак, че в “Славия” се е работило правилно. Не вярвам публиката да се сърди, защото това все пак е един от начините клубът да се издържа. За мен, например “Славия” взе от “Левски” една прилична трансферна сума.

- Е, не бъди скромен, беше най-високата за вратар в България тогава.

- Да, рекордна беше. Но ето - пак съм си тук, в “Овча купел”.

- Беше ли гъдел по самочувствието ти онзи рекорден трансфер?

- Не бих казал. Не му обръщам внимание. Така е било тогава, ръководствата са се разбрали, а аз си свърших работа. И тук, и там. Поне така си мисля.

- В “Левски” често се получава да има по едно и също време двама равностойни вратари. Това ли е по-добрият вариант, или пък единият да е твърд титуляр, а другият да го сменя само при необходимост?

- Мога да коментирам моя случай. На мен много ми помогна, че Иванков беше в “Левски”, когато аз отидох там. Конкуренцията е велико нещо и присъствието му ме мотивираше три пъти повече да се докажа. Борбата с Иванков за титулярното място ми помогна след това да постигна тези успехи.

- Вярно ли е, че вратарските клетви по адрес на конкурента са най-силни? Това разправяха в Испания след един инцидент на Канисарес, който се контузи точно преди световното през 2002 г.

- Аз не вярвам на такива неща, а и не съм си и помислял нещо подобно по адрес на съотборник, пък бил той и конкурент за поста. Макар че и на мен ми се случи нещо подобно -

счупих си крака,

а можех да отида

на европейско

Но повтарям - не вярвам да има такива неща.

- Как се почувства, когато сега те поканиха в националния отбор? Знаеше ли преди това?

- Не знаех. Цялата работа тръгна месец преди да ме повикат, когато излезе по сайтове, че господин Хубчев ми се бил обадил, аз съм му благодарил, но съм казал, че съм на години и се отказвам от националния отбор.

За да се откажа, трябва някой да ме повика, а аз не бях повикан. Затова бях длъжен да изляза пред медиите и да обясня ситуацията. Някой се опита да забърка интриги, но се видя, че когато бях наистина повикан в националния, аз пристигнах на лагер и дори играх и в двата мача.

- Очакваше ли го? Примерно преди две години смяташе ли, че на такава възраст ще имаш шанс отново за националния?

- Да бъда честен - не съм го очаквал. Но все пак всеки се надява, че като е постигнал нещо и като продължаваш да играеш добре, някой ще те забележи. Да, ще кажат - окей, ама той е на 42 години. Само че във футбола не възрастта играе. Ето - виждате един Мартин Камбуров какво прави, не спира да вкарва. В европейския футбол Джиджи Буфон направи 40-41 години в “Пари Сен Жермен” и играе.

- Това, че едва ли не сам спечели за “Славия” купата на България, както и че на 42 години се върна на вратата на националния отбор, какво означава? Че има невероятна вратарска криза, или че просто ти си някакъв феномен?

- Ако трябва да съм искрен...

- Трябва, разбира се.

- Значи - и така, и така. Че

играя добре даже

и на тези години,

е видно. Така че е нормално да получа повиквателна. Но от друга, да не забравяме, че националният наистина имаше нужда от вратар. Моят приятел Владо Стоянов се контузи, при това тежко. Използвам случая да му пожелая по-бързо оздравяване. Той е мъжко момче, смятам, че ще се оправи. В “Левски” Божката Митрев има проблеми. И като погледнеш, е неприятно, че в българското първенство няма вратар, който пази така, че да заслужава да бъде повикан в националния.

- Усещаш ли се като ментор, като наставник на младите? И в “Славия”, и в националния?

- Не се усещам като наставник. Лошо е, когато си помислиш, че знаеш всичко. За мен всяка тренировка, всеки мач е шанс да науча нещо ново. Когато съм в националния, си имам треньор и това е Армен Амбарцумян. Тогава слушам неговите препоръки какво трябва да правя. Когато се прибера в “Славия”, попадам при Радостин Станев, на когото съм благодарен за това, което съм в момента, и с чиито изисквания се съобразявам.

- От кого си се учил като малък?

- Тогава по телевизията даваха много по-малко мачове, максимум един-два на седмица. Но много пъти съм казвал, че това е Петер Шмайхел.

- Но ти нямаш неговата физика.

- Но пък имам неговия пас примерно. (Смее се.) Само че с десния крак. Правеше ми впечатление как играе с крака, а това за мен е много важно, защото ми харесва и го владея.

- Кой е мачът, за който най-малко искаш да си спомняш?

- Помня един мач в Своге, тогава бях в “Левски”. Нищо не вървеше както трябва, каквото и да правех, не се получаваше,

кой откъдето я

ритне, влизаше

С “Барселона”, когато паднахме 5:0 на “Камп Ноу”, също. Уж се хвърлях, спасявах, пък колко гола влязоха... Но не са толкова много тези мачове.

- А кои са ти любимите?

- Е, няма да забравя, естествено, влизането в групите на Шампионската лига срещу “Киево”. И, разбира се, финала за купата тази година.

- Остана ли в теб някаква обида от начина, по който “Левски” се раздели с теб?

- Аз на феновете не съм бил обиден никога. Но ръководството е друго нещо. Онзи един месец е един от най-тежките моменти в живота ми. Другият е счупването на крака. Още тогава казах, че не е нормален начинът, по който се разделяме. Нормално беше да седнем и да коментираме, че съм стар, че не съм във форма, как да се поправят нещата. Но както го направиха, не правеше чест на клуб като “Левски”.

- Съжаляваш ли за жеста с мустаците, с който иронизира Тодор Батков?

- Какво значи да съжалявам? Може би всичко, което тогава излезе за мен по медиите, го бях събрал в себе си, и бях длъжен по някакъв начин да се защитя. Може би тогава феновете на “Левски” си помислиха, че на тях го показвам, но

жестът беше

единствено за

господин Батков

Аз знам, че е бил подведен този човек тогава, много интриги се правеха - да не забравяме все пак, че живеем в България.

- Не ти ли е малко мъчно, че след като беше в основата на най-големия международен успех на “Левски” в ХХI век, сега нанесе двете най-тежки поражения на “сините”? Първо с 1:1 за първенството ги спря за титлата през 2013 г., а тази година с дузпи ги бихте във финала за купата.

- Ще ти отговоря директно. Онзи отгоре гледа. Той забавя, но не забравя. Така е трябвало да стане.

- Тогава не конкретно ти, а отборът като цяло, не съжалявахте ли, че “Лудогорец”, а не “Левски” стана шампион? Защото от онова 1:1 на “Герена” нищо не печелехте.

- Какво означава не сме спечелили?

- Ами и при победа, и при загуба пак щяхте да си останете на 8-о място.

- Ние си играехме за нас самите. Като футболисти, като личности - за честта си. Много малко хора знаят - и те са около мен, че в този мач, който на практика реши титлата, най-тежко беше за мен. Пак казвам - да не забравяме, че живеем в България. Не дай си боже Гошо Петков да беше сгрешил фатално в този мач, щяха да кажат, че съм легнал на “Левски”. Макар че се получи обратният ефект - всички на следващия ден написаха “Петков спря “Левски” за титлата”, и аз пак бях черната овца. Затова наистина малцина са наясно какво чувствах аз преди този мач.

- Когато дойде финалът за купата, имаше ли очакване за дежавю? Че може да спечелите, а ти пак да си героят?

- Надявах се. На полувремето коментирахме, че нещата за нас не вървят добре. “Левски” игра много по-добре. Значи първо трябва да докараме мача до продължения, а те са две по 15 минути. Винаги атакуващият отбор се уморява физически, значи

“Левски” можеше

да отпадне физически

Докато при нас това трудно можеше да се случи, запознат съм с подготовката и състоянието на играчите. Вече в продълженията наистина “Левски” имаше според мен само едно голово положение. Помня в 115-ата минута трябваше да бият корнер.Футболистът, който трябваше да изпълнява, сигурно ходи една минута до флагчето. Това вече ме убеди вътрешно, че на всяка цена трябва да стигнем до дузпите.

- Много фенове питат дали лягаш предварително, като си избираш ъгъл, или пък чакаш до последния момент и реагираш?

- На феновете им е интересно, но тази информация си я пазя за себе си. Знаем само аз и треньорът на вратарите, който понякога ме съветва преди мача. Казва ми кои играчи на съперника обикновено изпълняват дузпа, къде бият и какво трябва да направя аз. Затова не мога да го споделя.

- Имаш ли неприятен нападател?

- Не се сещам. Но тук често си говорим на майтап в съблекалнята, че не ме е страх от чуждите нападатели, а от нашите защитници. (Смее се.)

- Интересуваш ли се от статистиката си? Колко мача си играл, колко дузпи си спасил?

- По-скоро не.

- Покрай националния ти излезе прякор след един мач с Албания, завършил 1:1. Спаси дузпа тогава, чувстваше ли се герой?

- Чак герой...Това ми е работата - щом съм на вратата, да спасявам. Някой път се получава, друг път - не. Тогава не успяхме да победим.

- Едва ли си се обидил на прякора?

- Не, но искам да уточня. Господин Пенев не каза Жоро вратарчето, както сега го пишат навсякъде, а Гошо вратаря. И - не, не се обиждам. Още повече на него, той е голям треньор и човек.

- Понеже случайно правим интервюто на рождения ден на президента на клуба Венци Стефанов, му се обадих и той да ти зададе въпрос. Малко се затрудни, но каза, че едно пожелание ще го направи на въпрос. Така че: Готов ли си за по-голяма отговорност в “Славия”?

- Аз винаги съм готов да помогна на отбора с каквото мога. Било като футболист, било в някаква друга роля.

Визитка

* Роден на 14 март 1976 г.

* Започва да тренира в “Хебър” (Пазарджик)

* В мъжкия професионален футбол дебютира за “Славия”

* Играе още в “Левски” и “Еносис” (Паралимни), след което се завръща при “белите”

* 4 титли и купи на България с “Левски”, една купа със “Славия”

* 18 мача за националния отбор, рекордьор в Европа с повиквателна на 42 години

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гледачите в столичния зоопарк вземат дезинфекциращ душ преди влизане при прасетата. Мярката е заради разпространяващата се африканска чума на територията на нашата страна. Въпреки че заразата все още не е достигнала Софийско, в зоологическата градина вземат мерки, за да опазят здравето на животните.

Дениз и Елица са секси морските патрули на "България Днес" Снимки: Ивайло ПЕТРОВ www.ivaylopetrovphotography.eu Черната и русата! Не една, а две горещи спасителки на плажа бдят за спокойствието на народа. И особено за мъжката част. Дениз Хайрула и Елица Младенова са секси морските патрули на "България Днес",

10 лева броят фетишисти, за да си купят носени и непрани дамски гащи. Ароматният бизнес набира популярност в платформите за онлайн търговия, а скандалните обяви зачестяват през последните месеци. "Гащичките ми са напоени със соковете ми и са с неустоимо възбуждащ аромат", гласи една от най-провокативните реклами,