№2 в света Владо Илиев: Писвало ми е, но на сутринта осъзнавах, че обичам биатлона

https://www.24chasa.bg/sport/article/7347643 www.24chasa.bg
Владо Илиев с медала си Снимки: сайт на IBU

Владимир Илиев окончателно се превърна в знакова фигура за българския биатлон. На световното първенство в Йостерзунд (Шв) той стана първият наш състезател, който печели медал от подобен форум, след като при жените имаме 4 лични отличия. С 19 повалени мишени от 20 и скоростно бягане троянецът се нареди втори в индивидуалния старт на 20 км и заслужи сребърен медал. Освен с него Илиев е първи с още 2 постижения в българския мъжки биатлон - европейска титла и световна от шампионат по летен биатлон.

Сутринта след най-големия успех в кариерата си Владо отговори на въпросите на “24 часа” с присъщия си умерен и откровен тон.

- Честито сребро! Как се отрази на съня ти това, че си първият българин с медал от световно по биатлон?

- Честно казано, не можах да спя много. По принцип, като са по-късно през деня състезанията, както бе това в Йостерзунд, си уморен и сънят не идва. Като се прибави сега и вълнението покрай случилото се, часовете за спане бяха малко. Но нищо, ще имам време да си почина до следващия старт.

- Кой те поздрави първи по телефона и отбелязахте ли по някакъв начин с хората от екипа медала след церемонията по награждаването?

- С поздрава се получи куриозно. След състезанието се оказа, че ми е паднала батерията.

Та първо ме

поздравиха по

чужд телефон

Направи го човек, който ми помага от дълги години, нещо като спонсор ми е. Казва се Васил Арнаудов. Явно е опитвал да се свърже с моя номер, но след като не успял, опитал през друг човек. Иначе може да се каже, че отложихме празника за по-нататък. След състезанието не можех реално да осъзная какво се случва и от вълнение, а и защото трябваше да мина през редица процедури и нямах време да се замислям. След награждаването се събрахме с хората от екипа, но за много кратко. Благодарих на всички, казахме си по едно наздраве и това беше. Те самите също бяха много уморени, тъй като вършат огромно количество работа по време на световното всеки ден.

- Как си обясняваш това, че твоят удар дойде в дисциплината, която може да се каже, че ти е най-слаба?

- Аз по принцип се подготвям здраво за всички състезания и влизам в тях с амбицията да дам най-доброто от себе си. Факт е, че стрелбата е слабото ми място и заради това е трудно в дисциплините с 4 стрелби. Но е имало случаи, когато ми се е получавало. Така бе и на олимпиадата миналата година, на която записах най-доброто си класиране на игрите точно в индивидуалния старт. Много пъти ми се е получавало на тренировка. Но нашият спорт е изключително труден. Той съчетава два коренно различни. Затова е и много трудно да правиш същото от тренировките в официалните стартове. Тук в Йостерзунд ми се получи по най-добрия начин. Явно това бе денят ми.

- Кога усети, че можеш да постигнеш нещо наистина сериозно в индивидуалния старт?

- След последната стрелба. Знаех, че се движа високо в класирането, но пък и след мен идваха още много биатлонисти. Получавах информация по трасето за случващото се.

- А какво си помисли преди последната стрелба?

- Казах си, че

сега е моментът

да покажа

на какво

съм способен

Правил съм го на тренировки - да го направя и тук. Казах си, че ми предстои още една крачка към това. Бях спокоен, не съм мислил за резултат.

- След успеха, а и на пресконференцията изглеждаше много спокоен. Такъв си по характер или умееш да се владееш?

- Не знам, може би умея да се владея. А и както казах, непосредствено след старта имаше много ангажименти - интервю, допинг контрол, пресконференция, после и церемония по награждаването. Наистина нямах възможност да осъзная какво се случва. Даже на пресконференцията отидох със скиорските си обувки.

Нямах време

да се преобуя

- Има ли някого, на когото искаш да посветиш сребърния медал?

- На най-близките си хора, които винаги са били до мен. През годините много са идвали и са си отивали. Този медал е за тези, които останаха до мен. Вярата им ми дава допълнителни сили.

- За това със сигурност може да се говори много, но кажи с няколко думи какво ти струва този медал?

- Труд, лишения, търпение. Много малко хора са наясно какви кански усилия изисква биатлонът. Вижда се само какво правим зимата. А всъщност през зимата ние, образно казано, си почиваме. Тогава само участваме в състезания и пътуваме. Но за да гониш резултати, през лятото се скъсваш от работа.

- Имало ли е момент, в който ти е писвало от всичко това?

- Да, имал съм такива моменти. На другата сутрин обаче се събуждам и осъзнавам, че обичам това, което правя, и съм продължавал.

- В неделя ставаш на 32 г. и реално на тази възраст стигаш пика на кариерата си. Първо - в същия ден ти предстои масов старт на световното, и второ - какво следва за теб в биатлона?

- Масовият старт

в неделя е хубав

подарък за

рождения ми ден

Дисциплината е динамична, ще дам от себе си. Вече свърших главната работа на световното. Видях, че трудът се възнаграждава, тъй че ще гоня още успехи. Искам да помогна за развитието на биатлона в България. Да се подобрят условията, малките деца да имат къде да тренират. Иначе все още не мога да кажа дали ще участвам на следващата олимпиада през 2022 г. Ще видим как вървят нещата, как са отношенията с федерацията. Ще мисля година за година.

- А имаш ли планове за след края на кариерата си?

- Все още нямам конкретни.

- Късмет, съдба или какво е, че стана първият еврошампион на България, първият световен първенец по летен биатлон, а сега и първият медалист от световно?

- Нямам обяснение. Само знам, че не съм преставал да работя здраво през всичките тези години, но не са ми били самоцел тези постижения. Иначе е изключително приятно и много хубаво за спортист да направи нещо за родината си.

Влизаш в

историята и

оставаш в нея

- Спомена, че искаш да помогнеш за развитието на биатлона. Първият медал от световно със сигурност ще подобри финансирането.

- Надявам се да е така. Финансирането е голям проблем за технически спорт като нашия. Той изисква страшно много средства. Нашият бюджет е може би със стотици пъти по-малък от тези на водещите сили. И въпреки това постигаме успехи. Дано на по-горните етажи в министерството разберат, че

без пари в

биатлона няма

как да се

върви нагоре

- Интересното е, че с Красимир Анев, с когото сте набори, постигнахте в един сезон връх в кариерите си - той стана европейски шампион, ти спечели медал от световно. Може ли това да е едно символично послание към по-младите ви съотборници - че с труд нещата стават?

- Първо искам да кажа, че биатлонът е спорт, който може да се практикува до по-късна възраст. Тъй че има още какво да се показва и постига. Димитър Герджиков се представи също много добре в индивидуалния старт и заслужава похвала. Предстои ни щафета на световното, в която ще се раздадем докрай за добър резултат. Краси Анев тренира отделно от отбора. Явно се готвеше за европейска титла, постигна я и направи своя удар. Аз вече споменах, че се готвя здраво за всички стартове. За моя голяма радост в Йостерзунд ми се получи и аз също направих своя удар.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Българската фигуристка Александра Фейгин се класира на историческото 17-о място на световното първенство в Сайтама (Япония). 16-годишната Саща се представи отлично във волната програма, като записа 108,62 точки. Тя събра обща оценка 165,31 т. Така се предвижи с три места напред спрямо класирането си след кратката програма.

Голмайсторът на "Милан" Кшищоф Пьонтек се развихри и за националния отбор на Полша. Той заби единствения гол за успеха с 1:0 над Австрия като гост. Пьонтек се появи като резерва след час игра, а само десет минути по-късно се разписа с глава. За талантливия футболист това беше едва трето участие в националния тим, но той вече има две попадения.

Финалистът от последното световно първенство Хърватия се измъчи яко при домакинството си на Азербайджан. "Шахматистите" стигнаха до труден успех с 2:1 след обрат. Изненадващо гостите започнаха по-добре. В 14-ата минута удар на Рамил Шейдаев бе спасен от вратаря Ловре Калинич. Пет по-късно отново той вече празнуваше втория си гол с екипа на своята