Пушки и гилзи запалили малкия Владо Илиев по биатлона (Снимки)

https://www.24chasa.bg/sport/article/7389992 www.24chasa.bg
Владо се насочва към почетната стълбичка в Йостерзунд.

Минаха малко повече от 3 седмици от деня, в който за първи път в историята български биатлонист спечели медал от световно първенство. Този спорт досега бе най-успешен от зимните за нас благодарение на дамите, но Владимир Илиев се погрижи за сериозен мъжки акцент в него.

На световния шампионат в Йостерзунд (Шв) роденият в Троян състезател се пребори за среброто в индивидуалната дисциплина на 20 км. Това се случи 4 дни преди той да навърши 32 г.

Така многогодишният му труд в ски бягането и стрелбата се осребри буквално и преносно. При това Владо стигна до без да е преувеличено грандиозния успех в най-слабата си дисциплина. В индивидуалния старт за всяка пропусната мишена се начислява допълнителна минута, което прави крайно трудно наваксването с бързо бягане. То е запазена марка на Илиев през годините, а за лъкатушенията си в стрелбата 32-годишният биатлонист разказва при срещата ни.

Тя е пред Националния стадион “Васил Левски”, а Владо сцепва минутата. “Гледам да съм точен, не обичам да закъснявам”, казва той. И в разговора ни в деня след спечелването на медала говори в типичния си спокоен и обран стил, но сега признава, че вече напълно осъзнава това, което е постигнал. “В началото, естествено, ме поздравиха най-близките ми. С течение на времето обаче все повече хора го правят и това те кара да разбереш, че си направил нещо наистина значимо и емоциите са още по-силни. Чувствам се доволен и щастлив, тъй като дълги години съм чакал този момент и най-накрая съм стигнал до него”, споделя Илиев.

Дългият път към този момент започва отдавна и по-точно през лятната ваканция между III и IV клас. В Троян малкият Владко живее на улица, по която състезателите от местния клуб по биатлон минават на път за стрелбището.

Той ги наблюдава, докато си играе, и му става интересно

Няколко пъти ходи след тях, за да ги гледа как стрелят. След тренировки Владо и други деца събират гилзи от патроните.

Интересът на бъдещия световен вицешампион се засилва с времето и той казва на майка си, че иска да го запише да тренира биатлон. Тя се съгласява. Лека-полека става ясно, че това не е просто моментно момчешко увлечение. Владо тренира здраво. 3-4 месеца след като е започнал с биатлона, се явява на първото си състезание и печели медал. “Беше много учудващо. Тренирах отскоро и не можех да карам много хубаво ски. Тъй като бе лято, започнах с ролери. С тях е по-сложно, а и много повече боли, когато паднеш. Имах доста такива случаи. Вече като почнах със ските през зимата, спортът ми хареса още повече. Тогава още имаше хубави зими. В нашата местност Беклемето има много хубава писта. И така тръгнаха нещата”, обяснява Илиев.

От разказа му става ясно, че той сам се е запалил по биатлона, а ключова роля изиграва адресът на дома му. В семейството няма изявени спортни традиции. Бащата се занимавал с футбол на аматьорско ниво.

“Да, впечатлих се на улицата. Те носеха пушки, а на малките деца им харесват такива неща. Наистина се запалих и ходих на тренировки с огромно желание. Нямам спомен да съм пропускал тренировка, но и да е ставало, е било в единични случаи. Децата ходиха със симействата си на почивки на село през ваканциите. Аз казвах на нашите да ходят без мен, тъй като имам тренировки. Бях много постоянен. Ставах все по-добър и печелех медали. Така постепенно влязох в младежкия национален отбор”, казва Илиев.

Благодарение на олимпийската титла на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 г. интересът към биатлона у нас се засилва. Владо признава, че чепеларката му е била идол, а при мъжете е харесвал великия Оле Ейнар Бьорндален.

Илиев няма проблем да съчетава училището с тренировки. Заниманията били веднъж на ден. От днешна гледна точка той оценява това като малко, защото повече натоварване е можело да помогне за развитието му.

От думите му става ясно, че Владо е маниак на тема подготовка. По принцип биатлонистите почиват през април и започват да тренират за новия сезон през май. Всъщност тогава с къртовски труд се полага базата, въз основа на която през зимата се гонят резултати.

“За мен подготовката започва даже малко по-рано - в края на април. Това продължава до края на ноември. Една седмица преди първия кръг за световната купа намаляваме темпото, за да се събере енергия за стартовете. През лятото изкарваш огромно количество часове на колело, на ролери или в кросове.

7-8 ч функционална работа на ден

В седмицата най-много да си позволя 1 ден почивка, може да е на 2 половинки. Обемът на работата е много голям. Но няма как иначе. Имаш цели и ги следваш, а пътят към тях минава през тази подготовка. Не съм имал проблем с мотивацията, винаги съм вярвал, че ще постигна успехи. Има моменти, в които ми е изчезвала вярата за кратко, но те отминаваха”, обяснява Илиев.

Преходът от юноша в европейска купа и после в световна е много труден - по 2-3 г. адаптация. Сблъскваш се с много добри състезатели, които имат добри ски и екипировка. Трябва да покажеш, че можеш да постигаш добри резултати, за да получиш и ти такива от фирмите и съответно да станеш конкурентоспособен.

“Колкото и да си подготвен, ако нямаш хубави ски и смазка, няма как да спечелиш. Това важи и за Мартен Фуркад и Йоханес Бьо. Можеш да влезеш сред пъривте 15-20, защото те наистина са много силни бегачи, но няма как да спечелиш. Затова се нуждаеш от хубави ски. С такива в световната купа има може би към 30 биатлонисти с шанс за победа”, казва Илиев.

Владо участва на 3 олимпиади до момента. На първата във Ванкувър е все още много млад. Големите му успехи започват пък след втората - Сочи 2014. През 2015 г. Илиев записва 6-о и 8-о място на световно първенство. Преди Сочи сменят изненадващо треньора Николай Захаров, което също оказва значение за представянето. През 2015-а обаче специалистът от Беларус е върнат на поста си и резултатите на Владо тръгват нагоре. Той става първият българин световен шампион по летен биатлон. През 2017 г. той печели и първа европейска титла за България. На олимпиадата в Пьонгчанг миналата година обаче отново няма силни резултати.

“Може би и очакванията за такива изиграха своята роля. Може би се допуснаха грешки и в лагерите и подготовката, но имах шанс. В индивидуалния старт 2 изстрела ме разделиха от медал. Но имаше напрежение. А и явно не съм се справил достатъчно добре самият аз, не търся оправдание в подготовката”, разказва Владо.

Резултатите му в годините имат големи амплитуди именно заради стрелбата. Когато на Илиев му върви, той успява да се провре в по-предни позиции. При невървеж обаче му остава само бързото бягане, но дори и с него няма как да запише силни резултати.

“Безспорно стрелбата е изключително важна. Затова тази година смених приклада. Ходих в Германия,

за да напаснат на мен дървената част на пушката

10 дни стоях там, за да я направят. Заради прекаленото ми желание да свикна по-бързо стрелях повече. Това доведе до претренираност и може би оттук дойдоха проблемите през голяма част от този сезон. Това засега. Като цяло смятам, че винаги ми е пречило голямото желание да постигна силен резултат. Знам, че имам големи шансове, стига да ми се получи стрелбата, и това ми влияе. Когато обаче се отпусна и не мисля за това, винаги са ми се получавали нещата. Ето и сега в световната купа не ми вървеше, но на световното стана. И на други големи първенства се е случвало”, признава Владо.

За Илиев явно пълна почивка няма. Дори по време на ваканцията той не се отделя напълно от тренировките. В дните след държавното прекара няколко дни в каране на алпийски ски на Пампорово. До края на месеца смята да отдели време на семейството и близките си хора. Обича да ходи да гледа баскетбол, волейбол, лека атлетика.

В биатлона често се случват инциденти с падания, счупени щеки и др. Владо разказа за 2 от тях. “Имал съм много падания. На олимпиадата във Ванкувър се случи едно такова и най-интересното бе, че тогава всички хора от щабовете се обърнаха с гръб и никой не поиска да ми даде щека. С голямото желание да настигна групата на крака изкарах едно изкачване и ми се окислиха мускулите. В биатлона се нормални тези падания, единоборства. Е, не чак като в бойните спортове. Така се случи сега на масовия старт от световното в Йостерзунд, когато останах без щека. Нямах никаква вина. Не знам как му хрумна на Мартен Фуркад да минава оттам. Той беше зад мене и тръгна да сече завоя надясно. Аз бях там, а до мен имаше и друг човек. Нямаше как да мине някой в никакъв случай. Но сигурно от напрежението, не знам. После ми се извини. След състезанието не се видяхме, но

на другия ден пътувахме за Осло и на летището дойде да се извини”,

разказва Владо.

Илиев споделя, че единственият биатлонист, който го би в индивидуалния старт на световното - Арнд Пайфер, е много позитивен човек. “Винаги пита, разпитва особено за европейските първенства, защото той не участва в тях. Поздравявал ме е, ако съм имал успехи, после, когато се видим на световно. Коментирахме състезанието при награждаването.

Даже той беше много учуден, че ми е първи подиум

Тарйе Бьо винаги е много усмихнат. Не беше обиден, че съм му отнел второто място. Той каза, че след 4-ото в преследването бронзът е като златен медал за него. Тъй че и тримата бяхме много доволни от постиженията си”, спомня си Владо.

Празнуването на сребърния медал е скромно с оглед на следващите състезания от световното и ангажиментите на биатлонисти и щаб около тях.

Владо говори и за ситуацията с другия топбиатлонист на България Красимир Анев, който тренира отделно от националния отбор. Според него той и личният му треньор Георги Фъртунов са мислили преди години, че останалите имат нещо против тях. “Категорично такова нещо нямаше. Решението да тренира отделно е напълно нормално и всички останали смятаме така. Имало е дрязги, но те са били заради щафети, които са били пропускани. Все пак всички сме в този отбор, за да се състезаваме за България. Смятам, че нещата ще се оправят. А и наистина не е имало кой знае колко такива моменти”, обявява за финал Илиев.

С оглед на начина на му живот, в който почти изцяло преобладават тренировките, към момента той не прави планове за други неща. Не му е дошло времето. И наистина Владо или тренира, или се възстановява, за да може да го прави отново - 7-8 ч на ден, 6 дни в седмицата, докато не дойде зимата и времето за състезания.

Всичко това го отведе до място в историята на българския биатлон. Засега със сребърен медал. Но слушайки уверения му тон, човек остава с усещането, че той ще се бори с всички сили да направи и следващата голяма крачка. А защо това да не се случи и на олимпиадата в Пекин през 2022 г.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

"Левски" ще стартира следващия сезон така, както завършва този - с осакатен отбор. Причината е, че в момента никой не мисли за селекция на "Герена", научи "България Днес". Повечето тимове вече си осигуриха по няколко нови попълнения. "Сините" имат по-важни неща за решаване - борят се за своето оцеляване

Националът Кирил Десподов катери планини. Крилото се раздели с австрийския "Щурм", където игра под наем, и се прибра за ваканция в България. Десподов разпуска със срещи с приятели и разходки в природата, като последната му бе на Витоша. По-късно той вечеря със стара приятелка - журналистката Кристина Патрашкова

Гаджето на нападетеля на ЦСКА Али Соу се разсъблече насред полето. 19-годишната Габриела позира с оскъдно облекло в поредната си предизвикателна фотосесия. Красавицата е облечена в нещо като бански, а пишните и форми преливат от него. Тя и Соу са задно от няколко месеца, а връзката, изглежда, се отразява добре на нападателя