Легендата на ЦСКА почина от рак само на 57 г.
Лятото на 1986 г. ЦСКА и “Левски” вече не съществуват. По решение на ЦК на БКП. Феновете на двата най-популярни отбора са оклюмали. В съставите са главно юноши, които няма как да се борят с по-опитните отбори в провинцията. По-възрастните играчи са се пръснали, повечето в чужбина. Защото са навършили желаната възраст.
На пейките в Борисовата градина се обсъжда как ще се спаси отборът от изпадане. “Останаха ни само Джони и Бези. Няма начин да се получи”, цъкаха запалянковци след злощастния старт на сезона.
Джони е вратарят Георги Велинов. Бези е Красимир Безински, човекът с вечната усмивка.
Македонецът, който не се предаваше на терена Но навръх Цветница се предаде на рака. Едва на 57 години.
Но се оказа, че точно
Джони и Бези са
предостатъчни за
нов златен отбор Този с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Един от най-силните в историята. Когато Безински говореше, тримата мълчаха и слушаха. До последния му дъх. Защото той бе един от хората, които ги научиха на футбол. За да стигнат след това до върховете на света и Европа.
В крайна сметка точно Бези и Георги Димитров-Джеки станаха единствените в историята на българския футбол с два полуфинала в евротурнирите с български отбор. Техният ЦСКА. Клубът можеше да ги предаде, те него - никога. Защото миналата година, когато всичко тръгна надолу, отново се сетиха за Бези и го направиха помощник на Стамен Белчев. И за кратко време усмивката му свърши работа.
Всичко започва в Благоевград. В “Пирин”, отборът, дал може би най-много свои юноши в националния тим. Там изгря и Безински. Роден на 29 юни 1961 година. Дебютира при мъжете едва навършил 17 години. И след само три сезона вече е в София, за да облече екипа на ЦСКА и да спечели първата от петте си титли. Едва ли има друг играч в историята на “червените”, който да е паснал веднага в състава.
Защото още в
първия си сезон
изиграва 29 мача
от 30 възможни
Първият му гол е срещу “Левски”. Пламен Николов от “сините” му чупи крака, той се връща и Бойчо Величков от “Локо” (Сф) му троши ръката. И пак се връща, още по-силен.
Като футболист на “Пирин” вече има и двубой за националния отбор. На 9 октомври 1980 година, и то срещу световния шампион Аржентина. Е, вярно, в един доста странен състав, направен от Данко Роев, тогава наставник на младежите. Тогава с него първи мач записват Венелин Николов от “Спартак” (Плевен), Атанас Маринов и Митко Аргиров от “Тракия” (Пловдив), Валентин Делиминков от “Черноморец” (Бургас), Михаил Вълчев от “Академик” (София), Григор Григоров от “Миньор” (Перник). А най-опитният играч е Петко Петков от “Берое”.
Сезар Луис Меноти пък пуска най-доброто, с което разполага: Убалдо Матилдо Фильол (“Ривър Плейт”), Даниел Пасарела (“Ривър Плейт”), Алберто Тарантини (“Ривър Плейт”), Америко Рубен Галего (“Нюуелс Олд Бойс”), Диего Марадона (“Архентинос Хуниорс”), Рамон Диас (“Ривър Плейт”), Хуан Алберто Барбас (“Расинг Клуб”), Хосе Даниел Валенсия (“Талерес”), Рубен Галван (“Талерес”) и Хорхе Марио Олгин (“Индепендиенте”). И нашите падат само с 0:2, а един от головете е на Марадона.
Мнозина са забравили, че
последните
мачове на
Безински в
националния
отбор са в
квалификациите
за световното
първенство
в САЩ,
което е златното в историята на българския футбол. Краси е титуляр при загубата от Австрия във Виена с 1:3, а за последно влиза минута преди края при победата над Финландия с 2:0. В разширения състав на Димитър Пенев за САЩ не попада.
Заради ограниченията по време на социализма играе в чужбина едва в края на кариерата си. След три сезона в “Портимонензе”, където е заедно с Пламен Гетов и Илия Войнов, се връща обратно в Борисовата градина, за да вземе още една титла и една купа с ЦСКА. Тогава и за последно играе за България. Един сезон е в Израел, където рита за “Макаби” (Ирони Ашдот) и “Апоел” (Петах Тиква). За да приключи кариерата си отново в родния “Пирин” с 6 мача през сезон 1994/1995 г.
Но в кариерата му едва ли има по-големи върхове от елиминирането на “Нотингам Форест” и “Ливърпул” за КЕШ и онези 18 минути в 1/2-финала срещу “Байерн”, когато резултатът бе 3:0 в полза на ЦСКА.
Заради това Стоичков и останалите бяха тихи и стояха мирно пред Бези. Защото имаше огромно сърце, с което излизаше на терена. По-голямо от това на всяка звезда. Повеждаше отбора напред като никой друг. Можеше да няма головете на Стоичков, но неговият срещу “Левски” във вечното дерби, който обърна първенството, се помни цял живот. От всичките 417 мача, които е изиграл през кариерата си, само 24 са във втора дивизия на Португалия. Останалите 389 са в елита.
След това работи дълго време и като треньор. Бе в националния тим с Христо Стоичков, Станимир Стоилов и Димитър Димитров-Херо. С Херо работи и в Саудитска Арабия. Бе старши треньор на “Ал Сафа” във втора дивизия. Първият българин, който води тим от Танзания, също бе той, като изкара 7 месеца начело на “Симба”.
В Борисовата градина за последно бе през миналата година, когато за кратко бе помощник-треньор на Стамен Белчев. Тогава вече знаеше страшната диагноза, но продълживаше да се бори. С огромна усмивка на лицето.
Когато Безински
играеше, дори
Тити Папазов
бе от ЦСКА
Заради това македонецът с огромното сърце бе един от най-обичаните в историята на българския футбол.
Поклонението пред Красимир Безински ще бъде в сряда, 24 април от 11 часа в столичната църква “Света София”. Погребението е от 16 часа в родния Благоевград.
“24 часа” изказва искрени съболезнования на роднините, приятелите, съотборниците и привържениците на Красимир Безински.