Президентът на федерацията по джудо доц. Румен Стоилов ще отпразнува 60-ия си рожден ден в столицата на Непал - Катманду.
“Това е годишнина, която е обърната към духовното. Заради това реших да не правим голям купон, а да отида в едно от местата, което дава духовна сила”, обясни решението си той.
Целият му живот е свързан със спорта. Той е пето поколение софиянец.
“Може би това, че бях доста дребен и слаб за възрастта си, ме провокира да се запиша да тренирам борба”, казва той. Юноша е на ЦСКА, свободен стил. За него важна роля в живота има проф. Райко Петров.
“Казваше ни, че всичко е двуборство, но с различни техники. Така е и в живота. Различна техника.”
Румен Стоилов влиза в спортната школа със самбо. По това време и този спорт е към федерацията по борба. И още на 16 години вече играе при мъжете. На първото си републиканско става трети.
Почти се отказва преди казармата. Заради тежките тренировки.
Стоилов обаче не е тренирал в спортно училище. Баща му е държал той да учи в нормално. Така Стоилов завършва графика и полиграфия.
Той е един от малкото борци, който всъщност кандидатства с рисуване. “Имахме си планове. Вече в 10-и клас, като влязох в националния отбор, ме освободиха от училище и правех тренировки по 3 пъти на ден”, добавя той.
Разбира се, е в най-леката категория. Тогава той осъзнава, че иска да стане спортист, да стане европейски шампион, световен шампион, заслужил мастор на спорта и т.н. Първите турнири за Румен на международно ниво са в Румъния, Унгария, СССР. Но още тогава си личи, че той ще бъде един от топсъстезателите в света. “Не излизахме на Запад по онова време. По времето на казармата имаше военни игри за военнослужещите. Състезания имаше много”, казва той. Но, разбира се, едно състезание се отличава над всички - европейската титла през 1982 година. Този период от живота на Стоилов е много странен, поне за него. Година и половина преди големия успех той се разделя с ЦСКА и отива в “Академик”, където освен на самбо се бори и в свободната борба.
И в първия кръг на републиканското по борба се вади рамото му. “Излезе от костта”, спомня си Стоилов.
Тогава до европейското остават 3 месеца. Всички мислят, че Румен е приключил. “Медицината не беше толкова напреднала тогава. Един месец бях буквално гипсиран. Сигурно 15 килограма гипс имах по себе си”, разказва той.
И така над 25 дни. 2 месеца преди европейското обаче му свалят гипса и започва отново тренировки. Променя стила си на борба. Има късмет, че рехабилитаторът, който се грижи за него, се бил върнал скоро от Китай. И с акупунктура раздвижва ръката му.
Румен обаче издържа на болката, напрежението и трудностите и става европейски шампион, което е дошло като шок за всички. Най-труден, разбира се, е бил представителят на СССР. А и още повече че първата среща на Румен е била срещу него. “Понякога е така. След кантара си най-силен”, обяснява той.
След европейското качва горна категория - 52 кг. През 1984 години той участва в паралелната олимпиада заради бойкота на игрите в Лос Анджелис. Тогава игрите “Дружба” бяха по силни от тези в САЩ.
Самбото всъщност се разминава заради политиката и с игрите в Москва през 1980 година.
За да участва Индия, домакините от СССР сменят решението си и пускат вместо самбото хокея на трева.
Това е тяхно право. И го правят само 8 месеца преди откриването.
Първият му треньор е Янаки Стоянов. След това дълги години е при Иван Връчков, в ЦСКА при Ставри Ставрев. Първите двама са по свободна борба. Георги Кръстев в “Академик” също играе важна роля в подготовката му.
През 1987 година завършва и е веднага назначен за треньор на националния отбор и на “Академик”. Тези години отборът му две години поред става шампион на България. И то срещу ЦСКА и “Левски”, които винаги са хегемони, защото при тях са многото средства.
По-късно на световното първенство в Ню Йорк той получава предложение от Израел да замине. И не мисли много. Бързо взема гражданство. Започва да учи иврит.
Става три пъти поред шампион по джудо. Поканен е и като треньор по физическа подготовка в националния отбор.
Стоилов успява да завърши икономика със специалност “Финанси” в университета в Тел Авив. Но първата си година той е като абсолютен ученик. От 8 сутринта до 1 всеки ден на уроци, а след това на тренировки. Впоследствие Стоилов е назначен и за директор на спортния център в огромен хотел на Средиземно море. Мястото има 4 тенис корта, басейни.
Румен Стоилов има два брака, като и двата са с еврейки. “Въпрос на шанс. Децата ми са четири - Далия, Максим, Сарид и Ирон. Те не са спортисти, само най-малкият се занимава с тенис на корт и голф. Той е на 12. Малък е още. Дребничък е. Радвам се, че му се занимава. Спортовете са различни, но има и общи компоненти. Хубаво е сега да ги комбинира. Кефи ме, че му се занимава и има спортен хъс”, казва с широка усмивка Стоилов.
След като се завръща от Израел, Румен Стоилов поема федерацията по самбо, където е начело цели 13 години. Малко след като е избран за президент, тъй влиза и в европейската, а скоро и в световната федерация. Стига и до поста вицепрезидент.
Но новото му предизвикателство е джудото. “Обществена тайна е, че аз исках да приключа със спорта. След като бях президент на самбото толкова време, а президентът на държавата има два мандата например, малко ми дойде в повече. Но една промяна винаги е добре дошла, но не е ясно дали ще е положителна, или отрицателна. Мислех, че вече е прекалено, но аз съм отговорен човек, обичам да помагам”.
Решава да се кандидатира в дует с шефа на “Локомотив” (София) Даме Стойков. Бивш състезател. И доказан работар. За 10 години възстанови разпадналото се дружество.
Сега мечтата им е да се вземат поне 4, ако не и 5 квоти за олимпиадата в Токио. Което според Румен Стоилов е напълно възможно.