Моето нещо: Волейболът!

https://www.24chasa.bg/sport/article/7516259 www.24chasa.bg
Борислава Личева изразява радостта си с екипа на националния отбор.

Разпределяне на мечти с Борислава Личева

Тя обича да чете - книги...и играта! Нейните мечти и нейният живот са свъзрази с нейната игра - волейбола. Тя е сред българските таланти на бъдещето. Представяме ви момиче, за което тепърва ще се говори и пише - младата разпределителка на цели, мечти и волейболни топки, разпределителката на “Левски” и България Борислава Личева.

Тя е родена на 6 ноември 2003 г. в София. Макар още да няма навършени 16 г., способностите ѝ вече правят голямо впечатление. Въпреки че все играе с по-големи от нея. Но такава ѝ е орисията от малка. Пък и амбициите ѝ са големи...

Влюбването във волейбола за Борислава започва още докато е на 4-5 години. С леля ѝ Ралица, която е тренирала волейбол в ЦСКА, излизали пред блока в столичния квартал “Дружба” и дълго подхвърляли топката. “Започна да ме учи - удари отгоре, отдолу, подаване - колкото мога. Но най-важното се беше случило - запалването. Защото от малка знаех, че тази игра ми харесва”, разказва Борислава.

Майка ѝ Мария е бивша лекоатлетка - спринтьорка на 200 и 400 метра. В ранните си години баща ѝ Кръстьо е тренирал баскетбол. Е, и тя избира игра с топка, но не се насочва нито към спорта на майка си, нито към този на баща си.

“Във втори клас реших, че трябва да тренирам нещо, да се занимавам със спорт. Майка ми също искаше. Чудехме се между волейбол,лека атлетика и плуване. Каза ми да си помисля хубаво и сама да си избера. Имаше нещо във волейбола, което ме привличаше много. Може би, защото не е самостоятелен, а колективен спорт. А и е доста атрактивен. И така волейболът ме спечели от малка”, продължава Борислава.

Майка ѝ не само, че не настоява дъщеря ѝ да стана лекоатлетка, а по-скоро тя приема да влезе в семейството на волейбола заради избора на детето си. “После самата тя стана запалена по волейбола, супер ентусиазирана. И непрекъснато ме питаше за правила, детайли. Трябваше да я уча на въртене, кой къде отива, какво точно прави”, разказва с усмивка щастливата дъщеря.

“Мама ме записа да тренирам на базата на “Раковски” в “Левски”, който сега вече е ЦПВК. По принцип там тренираха по-големи момичета - от седми-осми клас. И изведнъж се появих аз, ентусиазирана второкласничка. Първоначално искаха да ме отхвърлят, обаче решиха да ми дадат шанс и да ме видят. Може би защото имах суперголямо желание още на първата тренировка. И просто решиха да направят отбор за по-малки, какъвто тогава не съществуваше. Но аз си тренирах с по-големите и ми беше много готино”, споделя Борислава.

Преминаването ѝ в “Левски” в зала “Сиконко” се оказва определящо за специфичното ѝ развитие. “Първоначално започнах да тренирам като нападател. Като цяло съм пробвала всички постове. Но когато дойдох да тренирам в “Сиконко”, треньорите ми в “Левски” видяха, че не съм от най-ръстовете състезателки, и се чудеха между либеро и разпределител. Пробваха ме и за двете позиции, но като че ли много харесаха пасовете ми. Питаха ме дали искам да се развивам като разпределител и аз се съгласих. Интересно е, различно е от нападателя. И реших да пробвам. В началото малко ми липсваше да нападам, да правя точки, да посрещам, обаче после започнах много да си харесвам поста. Започнах да се чувствам супер да съм основна част от разиграванията, да решавам важни ситуации”, разказва още тя.

В началото на юни “Левски” стана шампион на България по волейбол при момичетата, родени през 2002 и 2003 г. Към златния си медал Борислава прибави и купата за най-добър разпределител на финалите. Нещо, което едва ли изненадва специалистите, но пък постоянството е част от доказателствата за успехи в бъдеще време.

Борислава се изявява и с националната фланелка, като е част от много талантливо българско поколение от подрастващи. Преди 2 г. България спечели балканската титла за момичета до 16 г., като даде само един гейм на съперниците си - на финала срещу Сърбия, а 14-годишната тогава Борислава отново бе избрана за най-добър разпределител. Малко по-късно българската селекция до 16 г. спечели бронзов медал от европейското първенство, като отстъпи само на Русия с 2:3 в полуфинала. Мечтите на талантливата разпределителка са свързани и с клубни, и с бъдещи успехи с националния отбор, и с личностно израстване до върховете на волейбола.

“Имам доста мечти, идеи и амбиции. Пълна съм с идеи и надежди. С “Левски” - да си поддържаме първите места, да не позволяваме на някой друг да вземе нашето, така да се каже. С националния отбор - да покажем, че имаме място да се изкачваме нагоре в развитието и ранглистата, да сме с водеща роля на Балканите и в Европа, да бъдем фактор в световния волейбол. Да се представяме добре на големите състезания и да покажем, че си струваме, че полагаме усилия, имаме желание, че сме класа, че България е водеща школа в света, която ще продължи да дава таланти за бъдещето. Като цяло моите лични цели са доста големи - да стана разпределителка на световно ниво е една от най-големите ми амбиции. И да отида с България на олимпийски игри”, разказва с блясък в очите Борислава.

Вероятно ще продължи да се изявява с по-големите, докато се стреми да стане една от най-големите. През септември тази година националният отбор на България за девойки до 18 г., който през 2017 г. стана балкански шампион и трети на европейско до 16 г., ще играе на световно първенство. А едно от българските момичета с голям потенциал е именно Борислава Личева. Все още ненавършила 16, тя е научена на шампионски манталитет: “Аз тръгвам винаги с една цел - медал.”

Разбира се, има и идоли, и примери за подражание, които следва. “Нася Димитрова ми е любимата волейболистка. Но тя е много повече от спортист и съм изключително щастлива, че имам шанса да сме се срещнали, да получавам съвети лично. Давала ми е много напътствия. И за волейбола, и за живота. А аз много я слушам”, разказва с широка усмивка Борислава Личева. А има и още един любопитен факт – любимата ѝ волейболистка също е родена на 6 ноември, 11 години по-рано.

“При мъжете като цяло в световния волейбол ми е идол Бруно Резенде. Просто уникален. Черпя информация от всякакви източници. Стремя се да се усъвършенствам не само чрез тренировките, но и с анализиране на действията на най-добрите. Разглеждам вдигания, решения. И опитвам и аз. Слушам треньорите и искам да ставам по-добра”, продължава младата българска разпределителка.

Знае, че трябва да е признателна на всеки, който я води напред по пътя. “Благодарна съм най-вече на родителите си, на семейството си, на роднините и приятелите. На леля ми Ралица, която също ми дава много съвети още от малка, но продължава и сега – за играта, за психиката. Защото на тази възраст най-вече е важна психиката. Трябва да си вярваме. Имаше треньори, от които научих доста, но съм убедена, че тепърва ще има и други, които ще ми помагат да вървя по правилния път и да научавам още много. Благодаря на първата ми треньорка на “Раковски” Веска Ангелова, както и на Светлана Цветанова, която също се премести в “Сиконко” и всъщност съм си с нея през цялото време - и в предишния ми клуб, и в настоящия. Изключително съм благодарна на треньорите си в “Левски”, защото от тях научих всичко за моя пост. Благодаря на Любка Дебърлиева и на целия щаб за положените усилия и за тези, които тепърва ще полагат за изграждането ми. Много си помагаме, много ги обичам и знам, че има още много какво да науча от тях. От всеки дотук съм научила по нещо ново и помня уроците”, признателна е Борислава.

Най-често в клуба тренират по два пъти дневно, като се натрупват към 5 часа на игрището. Но всъщност много често за Борислава са и повече. “Ако тренираме от 11 часа, аз влизам в залата доста по-рано, за да правя още упражнения. Имам желание и искам да напредна. А пък е важно да се правят упражнения. Ако имам някакъв проблем, не мога да си трая. Ако нещо ми куца, много бързо забелязвам и започвам много да го мисля. Мисля го, докато не го оправя. И с постоянство се оправя”, казва тя.

А какво обича най-много в свободното от волейбол време, освен логичното – да излиза с приятели? “Чета много книги. Гледам да уча, когато имам време. Но четенето ми харесва много. Чета всякакви книги - в каквото настроение съм, такава”, отговаря волейболистката. Попитана за коя книга се сеща в момента, тя се замисля няколко секунди и преразказва написана история за човешката воля, която е свързана и със спорта. “Сещам се за една книга, която ми подариха. Казва се “Моето нещо”. Разказва се за една спортистка, футболистка. Тя ослепява, но намира решение как да се справя с трудностите на живота. Да, наложи се да спре да практикува спорта, но никога не се предаде, започна да се развива в други сфери и да бъде добра. Разказваше се много за нейната психика - какво си мисли, как разсъждава”, разказва Борислава. На въпроса “Кое е твоето нещо” не се замисля и секунда. И отговаря: “Волейболът”.

Дали понякога не чувства, че губи други моменти покрай пълната отдаденост на любимия спорт, дали не иска да има повече свободно време? Не! “Наскоро си говорихме с майка ми, че предпочитам да съм в залата, отколкото да съм пред блока, по кафета, по дискотеки и заведения. Няма как всяко едно от тези изброени неща да замени тази емоция, която изпитвам на игрището. Няма как и да го сравниш изобщо, няма как да го усетиш. Не мога да си представя да съм доволна и щастлива, ако съм само по кафетата. Но и не бих съдила други момичета, които го правят, защото всеки сам избира кое му харесва и кое го кара да бъде щастлив. Може и родителите да не са ги насочили правилно, защото и това е много важно. Близките ти да те насочат, после ти да се запалиш и да харесваш това, което правиш”, разсъждава Борислава. В нейния случай и тя вече е с малка роля в насочването към спорта – покрай майка ѝ и покрай нея, и току-що навършилия 12 години неин брат Лъчезар тренира волейбол.

За финал помолихме Борислава да “разпредели” с думи най-силните си качества. “Много съм упорита, суперкритична към себе си. И много смела. Нямам страх от нищо. Няма как човек да напредва, ако се страхува. Трябва да се бори. И като се пребори, разбира, че може и всичко е постижимо, само трябва много упоритост”, заключи тя.

А със способността да учи уроците в спорта и живота, със стремежа да се развива, удоволствието да чете – книги и играта, с поставянето на високи цели и с изброените най-силни качества явно има целия потенциал да постигне много в “нейното нещо” - волейбола!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Актьорът Тончо Токмакчиев е баш дядо, видяха топпапараците на "България Днес". Дъщерята на комика Таня, която живее със семейството си в Испания, се е прибрала за малко в България. По този повод щастливият кукувец гордо разходи 11-месечния си внук в столицата. Компания му правеха жена му и дъщеря му,

Проблеми с киберсигурността и хакерските атаки изпитва Светия Синод, установи проверка на "България Днес". В момента един от официалните сайтове на митрополитите рекламира епилация на краката на китайски език, а друг предлага почивка в Румъния на английски. От своя страна ръководството на Софийската епархия предупреди за измами свързани с

Не успя да подкрепи каузата за промени в закона Ще нарежа убиеца на Криси с бръснарско ножче, заканва се баба Милка на протест за справедливо наказание Влошено здраве спря майката на зверски изнасилените и убити сестри Росица и Христина Белнейски да се включи в протест срещу намаляване на присъдите на жестоките престъпници срещу самопризнания.