В Германия помнят и след 20 г. подвига на български вратар с 1100 минути без гол

https://www.24chasa.bg/sport/article/7516534 www.24chasa.bg
Антонио Ананиев с екипа на "Кемницер"

Преди 20 г. “Кемницер” изигра един запомнящ се втори дял на сезона в регионалната лига, която тогава бе III ниво на футбола в Германия.

Значителна роля за това имаше вратарят Антонио Ананиев, който, освен че се представи впечатляващо, смая треньора си с особен жест.

“Фрайе Пресе” се срещна с българина, за да припомни за случилото се през 1999 г., неговия принос и въобще за живота му.

Той е станал по-разговорлив. Като футболист трябваше да му вадиш с ченгел думите от устата. Антонио Ананиев предпочиташе да говори с действията си на терена. Така беше и през първата половина на 1999 г., когато българският вратар направи един полусезон с екипа на “Кемницер”, който се помни и до днес.

“Небесносините” не само останаха непобедени от края на февруари до финала на редовния сезон през май, но и не допуснаха гол в мачовете през този период.

Естествено, огромна заслуга за това имаше Ананиев с изявите си на вратата. Типично за него той и днес

не иска ролята

му да бъде

надценявана

“Бяхме се напаснали добре като отбор. Игрово не бяхме постоянно на най-високо ниво, но компенсирахме това, като всички постоянно се подкрепяхме взаимно”, казва Ананиев 20 г. след триумфа, чиято черешка на тортата бе изкачването във Втора бундеслига.

В баражите тогава “Кемницер” се пребори с “Оснабрюк”.

“Времето, прекарано в Кемниц, означава много за мен”, признава навършилият вече 54 г. българин. При това той още като млад футболист има впечатляващи успехи.

“На 18 г. ме извикаха в националния отбор”, разказва бащата на 2 дъщери. Той не успява да осъществи мечтата си да участва на световно първенство.

“През 1986 г. бях смятан за най-добрия вратар в България, но треньорът реши да не ме взема в Мексико”, спомня си Ананиев, който и до днес не знае причината за това.

През 1994 г. той също е топкандидат за мондиала в САЩ. Но няколко седмици преди него в мач от българското първенство става нещо, което го спира за Америка.

Силен

шут от воле

го нацелва в

главата и му

чупи челюстта

Така Ананиев е принуден да гледа по телевизията как неговите съотборници изненадващо детронират световния шампион Германия в 1/4-финален мач от шампионата.

Българинът получава и други удари, но успява винаги да се изправи. Когато се връща във времето, той отбелязва, че опитвал да запази спокойствие и това му помагало.

Ананиев не роптае срещу съдбата си дори когато тя е безмилостна към него - жена му е диагностицирана с рак.

“Тя боледуваше дълги години и след това почина. Утеха за това няма”, казва Антонио. Футболът се премества на заден план. От друга страна, спортът му помага в тези тежки времена да гледа напред позитивно.

Днес Ананиев е щастлив човек. От няколко години той няма нищо общо с футбола и смята, че това му се е отразило добре.

Междувременно той вече е станал дядо. Животът му тече в Дрезден и Берлин. С една от дъщерите си създава компания, работеща в козметичния бранш. Тя се развива добре.

Тони, както наричат българина, обаче не се е откъснал съвсем от футбола.

“Разбира се, следя какво се случва с “Кемницер”. Желая на отбора изкачване в III лига и финансово стабилизиране”, казва Ананиев. (Двете неща вече са факт, но материалът е направен преди това-б.р.)

Той има български наследник в “Кемницер”. Това е защитникът Костадин Велков. Ананиев се познава много добре с баща му Антон.

“От 1991 до 1993 г. играхме заедно в “Локо” (Сф)”, спомня си бившият вратар, който преди 20 г. запазва мрежата си “суха” цели 1100 мин.

Най-хубави спомени за Ананиев пази и тогавашният треньор на “Кемницер” Кристоф Франке.

“Тони пазеше страхотно и понякога спасяваше удари, които изглеждаха като сигурни голове”, спомня си Франке.

Той привлича българина през лятото на 1998 г. по съвет на халфа на “Кемницер” Куйтим Шала. По това време вратарят е контузен.

“Да го вземем, бе рисковано. Ако нещо се беше объркало, щях да изляза глупак”, отбелязва специалистът. Това, което най-силно импонира на 74-годишния днес Франке, 

е характерът

на българина

Треньорът няма да забрави никога един епизод. Той се случва в края на първия дял на сезон 1998/1999, когато на вратата на “Кемницер” пази Даниел Фрьолих.

“Тони Ананиев вече бе напълно възстановен и исках да го пусна в игра”, обяснява Франке. Реакцията на българина го смайва.

“Той ми каза, че Даниел Фрьолих се справя и затова по-добре той да почака за своя момент”, спомня си бившият треньор.

Фрьолих остава титуляр до края на януари 1999 г., когато при 0:2 в Лайпциг греши за головете и е сменен от героя за последвалата страхотна пролет и влизането във Втора бундеслига Антонио Ананиев.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и