Помогали са му всички футболни хора, независимо от цветовете
Никой в София не знае кой е Славчо Василев. Името май се свързва с някакъв ресторантьор от времето на Иван Костов. Но ако питаш който и да е фен на улицата кой е Джими Гуменката, ще ти отговори веднага. И при това няма да е от значение дали е привърженик на “Левски”, ЦСКА, или който и да е друг отбор.
Заради това той е доста повече от талисман на “сините”, както го помнят повечето хора. Може би защото наистина никога не е влизал в конфликти. И не е криел пристрастията си.
Това обяснява много. Дори факта, че фен на ЦСКА като Крикор Румян решава да излезе и да се огледа в центъра на София, когато няколко ексклузивни и спортни сайтове го умориха в събота.
На 64 години. И новината се разпространи със скоростта на социалните мрежи за броени минути. А за “журналистите” остана срамът от изтритата гръмка новина. Но в XXI век следите остават. В кеша.
Румян знае, че Джими се мотае в района на Централна баня. И разбира се, го намира жив и здрав. “Стана ми много жал за него. Реших да поразпитам дали някой не го е виждал или пък знае какво се е случило. Засяках го на улицата. И с удоволствие го черпих бира в едно кафене”, разказа Румян, който е бивш кадър на “24 часа”. В момента е редакционен директор на вестник “Банско утре” и изпълнителен шеф на третодивизионния “Банско”.
Джими чистосърдечно си признава, че телефонът му не е спрял
да звъни в събота следобед, когато се разпространи лъжата. Всеки, който е знаел номера му, се е обадил. Футболисти, ръководители, приятели. И всеки въздъхвал с облекчение, че за пореден път български медии действат първосигнално, без да проверят.
Защото Джими отдавна е в културата на столичния запалянко. Може да бъде сравняван единствено с култовия фен на ЦСКА по времето на социализма Сашо Моркова или Мори. И на него никой не му знаеше името, а само прякора. И бе горд от факта, че няма нито един работен ден в живота си. Нещо немислимо по времето на Тодор Живков. Влизаше на мачовете като на парад, като една от най-силните му истории бе във Враца, когато връчи на чичкото на входа едно листо от дърво.
Джими е израснал в пансион, след като остава без майка още като дете. След това започва работа в Концертна дирекция. Пати си заради футбола. Бягал е от концерти, за да гледа мачове на “Левски” и националния отбор. Носи прякора Гуменката, защото години наред ходеше с емблематичните за социализма платненки дори и през зимата.
Защото е постоянното присъствие още от времето на Георги Аспарухов-Гунди. Точно от деветката на “Левски” получава първата си оригинална фланелка. На националния отбор. В клубните се водеше стриктна статистика на екипите и нямаше как да се стигне до оригинален екип. А такива просто не се продаваха.
Работил е на големи концерти, като на “Щурците” и Лепа Брена. Но всичко приключва с разформироването. И след изгарянето на всички документи от времето на социализма. Свири страхотно на китара. Пател си точно заради дългата коса по времето на БКП. Заради това е Джими, като Хендрикс. А Гуменката идва от любимата му обувка, която носи независимо от времето.
Един от златните му моменти е, когато пробива в столичен хотел, за да открадне
фланелката на Джордж Бест Когато се появява в пансиона с нея, става герой.
Тогава той е само на 17. Когато не го пускат, отива до един реп и купува два големи плика. И с тях тръгва към задния вход на хотел “София” откъм улица “Шишман”. Обяснява, че отива да подаде документи за работа. И право пред стая 211, в която е Бест. И преравя куфарите за екипи, защото бил чул, че се вземат повече, когато пътуват, особено в Източна Европа.
“Навремето гонехме топките с Вальо Михов, Александър Томов и Георги Първанов. Първанов какъв футболист беше”, обясняваше той.
Джими го уважават всички, защото никога не е нахалствал. Взема, когато някой му даде. Е, понякога казва и "дай". Гледа те с големите си невинни очи и хората от футбола му даваха. Независимо от кой отбор са.
Никога не е криел, че един от хората, които най-много са му помагали, е Валентин Михов. Няма да каже лоша дума и за Томас Лафчис, който го взема на работа в любимия клуб срещу минимална заплата.
Пък и никога не е живял заради парите. Вече 64 години. Когато намери, започва да черпи, да купува лакомства за деца в неравностойно положение. Феновете го помнят и заради култовата евроквалификация на “Васил Левски”, когато от 0:2 обръщаме немците до 3:2. За да забави времето, той изпуска носилката с Трифон Иванов. Твърди, че това била задачата, която му поставили Димитър Пенев и Туньо. На полувремето казва на Борислав Михайлов, че ще победим. И след двубоя получава по 100 долара от него и Красимир Балъков.
През 2015 година предизвика бурна реакция, след като Иво Тонев го отрязва за 130 лева, които получава, за да работи на мачовете като санитар на носилката.
Първият, който му предлага помощ и работа е Гриша Ганчев. Той обаче отказва. “Нямам право да предавам “Левски”, категоричен е обаче Джими.
Заради това феновете на “сините” започват да му събират пари. И му ги дават. Разбира се, бързо свършват.
Неговата голяма любов обаче си остава футболът. Който не може да играе, защото от дете страда от паралич. Но на махленските двубои няма равен. И след гол прави плонжове на асфалта, без да мисли за раните. Като на истинска трева.
На следващия мач на “Левски” със сигурност ще присъства. Още на този от евротурнирите. Защото, ако не е хвърлен там пъпът му, поне сърцето му ще е на стадиона в “Подуяне” завинаги. Дори когато един ден напусне земния свят. Наистина.