"Локомотив" (София) става на 90 години

https://www.24chasa.bg/sport/article/7632854 www.24chasa.bg
Първият отбор на ЖСК (от ляво на дясно): прави - Асен Маджаров, Иван Захариев, Петър Върбанов, Атанас Танев-Тане, Никола Гелев, Добрин Христов, Борис Ангелов, Никола Иванов, Найден Борисов, деец на клуба; клекнал - председателят на клуба Петър Г. Петров-Фараона; седнали – капитанът Тодор Станчев-Папагала, вратарят Георги Златнотенджеров, Димитър Янков. Снимки: Архив на автора

Столичният клуб има 4 титли и купи на България

Рождената дата на столичния ЖСК (сега “Локомотив”) е 2 септември 1929 година.

В Централния държавен архив е съхранен протоколът от учредителното събрание, на което “… група младежи на брой 18 души (посочени са имената им) взеха инициативата за образуване на спортен клуб под наименование “Български железничарски спортен клуб”. Негов член може да бъде “…всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.”

Избран е и шестчленен управителен съвет с председател майстора в Главна жп работилница Петър Г. Петров.

В началото на юни 1930 г. Железничарският спортен клуб (ЖСК) е приет за член на Българската национална спортна федерация (БНСФ). Министерството на вътрешните работи и народното здраве

утвърждава

устава му на

7 септември

същата година

Основното внимание е насочено към футбола. Отборът е включен в Трета софийска футболна дивизия.

Десният халф Атанас Танев-Тане си спомня: “До един бяхме работници в жп работилницата. Организира ни първият председател на ЖСК Петър Георгиев Петров - Фараона, който работеше във вагонния цех. После се прочу като голям турист. Майка му работеше в шоколадената фабрика “Балъкчиев”. Като сформирахме отбора, събрахме пари за топки. Ние си купихме екипите. Черни гащета и черни фланелки със зашито бяло железничарско крило на гърдите. Тренирахме на игрището до Безжичния телеграф зад Централната гара, където сега е сградата на ТЕЦ “София”. Там не играехме мачове. Греди за вратите направихме в Техническа служба и работилница.”

Във втория за тях сезон играчите на ЖСК се изкачват във Втора софийска дивизия. Там е от трудно по-трудно за тях. През лятото на 1935 г. остават на последно място и хлътват по обратния път - пак в последния ешелон на организирания столичен футбол.

Очертава се незавидно бъдеще. За голям късмет на клуба настъпва благоприятна развръзка. У нас вече в напреднала фаза се изгражда една от първите железничарски спортни организации в Европа. За спортната политика в Министерството на железниците, пощите и телеграфите отговаря главният директор на БДЖ о. з. полковник Борис Колчев. Той издава разпореждане всички футболисти и състезатели по други спортове на работа в железниците да членуват в железничарските клубове. В състава на ЖСК (София) идват работниците в Главна жп работилница Стою Недялков (известен по-късно като Доктор Кох) - държавен първенец същата година със столичния “Спортклуб”, Стилиян Ангелов и Георги Манолов - Гошката от спортния клуб “Свобода”, Димитър Маринов - Мичо от “Ботев” и други известни тогава футболисти.

Водени от своя капитан Стою Недялков, железничарите

играят четири

години в

отделните

групи

на столичния футбол – един сезон в трета, един във втора, два в първа и влизат в Националната дивизия.

ЖСК се представя през 1939-1940 г. не като новак в елита на българския футбол, а като претендент за титлата. И преди последния мач с 22 точки разделя челното място с “Левски” и “Славия”. На железничарите им предстои да играят с ФК 13.

За този двубой разказва левият бек Стилиян Ангелов: “Водехме с 1:0. След пряк свободен удар срещу нас вратарят Коста Костов-Пунтето закова силно битата топка на голлинията в левия ъгъл на вратата. Всички му ръкопляскаха много.

Ние от отбраната се изтеглихме напред, подготвяхме се за нова акция. Изведнъж публиката вика: “Гол.”

Обърнах се - топката в мрежата. Пунтето, като ставал, вдигнал лявата си ръка и с дясната я загребал във вратата. Отново поведохме с 2:1. После вратарят ни бе ритнат грубо и напусна терена тежко контузен.

Останахме с десет души. Вратарския екип облече десният ни бек Димитър Маринов. Противникът изравни на 2:2 с измислена дузпа. Издържахме натиска и станахме шампиони.”

След контузията на вратаря Коста Костов в зоната на десния бек се разпорежда нападателят Крум Милев и не дава пиле да прехвръкне около него. Мнението му: “Бяхме корав работнически тим. Голямата фигура беше център-халфът бате Стою Недялков.”

По-нататък ЖСК брани достойно името си на

един от

най-стабилните

български

отбори

Събранието на 3 април 1945 г. в железничарския дом “Подем” до Централната софийска гара отрежда ново име на клуба - “Локомотив”.

Държавното първенство за 1945 г. протича по системата на елиминиране. До финалните двубои за титлата достигат “Локомотив” и “Спортист” от столичния квартал “Хаджи Димитър”. Първият мач завършва 1:1, а следващият 3:1 за железничарите, които за втори път печелят първенството на България.

Десният защитник Стоян Орманджиев-Пашата: “Бяхме по-силният тим. В “Локомотив” играеха отлични футболисти. Капитанът Стою Недялков, Вучко Йорданов и Крум Милев са едни от най-ярките личности в историята на българския футбол. Стою Недялков имаше верен поглед върху играта. Беше всеотдаен, готов да се раздаде докрай. Караше всички да са като него!”

Левият защитник Христо Серафимов-Пеньо: “Нямахме грешка през есента на 1945 година. Бяхме много “навити”, но нямахме условия. Работехме тежък труд. Не е лесно всеки ден да бъхтиш по осем часа с десеткилограмов чук, да носиш траверси, да правиш железопътни стрелки… Чуха се намеци, че заради футбола пречим на производството. Разколебахме се. Не искахме да излезем на финала срещу “Спортист”. Треньор нямахме. Най-опитните между нас - Крум Милев, Стою Недялков и вратарят Симо Костов, ни свикаха на събрание. Имаше разправии. Решихме да играем. Да докажем, че сме отбор!”

Без нито една несполука в пролетния полусезон на 1963/1964 футболна година, с най-много отбелязани голове и най-малко попадения в своята врата “Локомотив” изпреварва “Левски” и “Славия” в крайното класиране на “А” група. И триумфира с трета шампионска титла.

Вратарят Иван Деянов: “Заслугата за шампионската титла е главно на треньора Георги Берков. Той извърши чудото. Успя да

сплоти

разнородни

личности и

големи

футболисти

в много силен отбор. От нищо правеше нещо. Умееше да открива способни момчета, помагаше им да израстват в играта. Не си спомням да е губил самообладание. Най-ценното му качество беше, че не изнервя обстановката. Караше с добро, спокойно. Уравновесено. Георги Берков беше от големите психолози в българския футбол. Не се влияеше от други хора.”

Защитникът Апостол Чачевски-Макето: “Бяхме добър отбор. Сплотен, обигран. Със свой стил. Имахме здрава защита. Капитанът Иван Димитров играеше редовно в националния отбор. Много силен сезон за нашето нападение. Никола Котков и Спиро Дебърски можеха да разбият всяка отбрана. От по-младите смело напираше халфът Димитър Пенев. Не бива да се твърди, че големият успех се дължи предимно на треньора Георги Берков. Футболът е колективно дело. Заслугата за всяка победа е на повече хора. Сам човек нищо не може да направи.”

Четвъртата си шампионска титла “Локомотив” изтръгва през 1977/1978 година. С борба до последната секунда на последния мач, когато стига до златните медали с точка пред втория в таблицата ЦСКА. Основното и най-многобройно ядро на отбора изграждат момчета, израсли в детско-юношеската школа на клуба.

Треньорът Васил Методиев-Шпайдел: “Нашият голям успех не е случайност. Подготвяхме се за него още в началото на първенството. Поставихме си задачата да се борим за медали. Тази много висока цел сплоти още повече колектива. Укрепи увереността и самочувствието на всички, пораснаха възможностите и игровото им умение. Стремяхме се с пълни сили към първото място и 19 поредни кръга нямахме загуба. Заслугата за шампионската титла е на целия отбор, трудно ми е да откроя отделни футболисти. Бих отличил вратаря Румен Горанов, който в единайсет последователни пролетни двубоя не допусна гол.”

Полузащитникът Ангел Колев: “Решаващо предимство ни даваше нашата обиграност. Четири-пет сезона излизахме в постоянен състав на терена. Сработени! Силен колектив! Това е фактор номер 1 за нашия успех. И като единици бяхме силни футболисти. Почти всички играли в различните национални отбори. Беше назря

моментът

да спечелим

нещо голямо

Имахме всичко за шампионската титла – вратар, защита, халфова линия, нападатели. Отбраната ни превъзхождаше всички останали, в стрелбата разчитахме на повече хора, не на един-двама души. Какво да обяснявам за безумните твърдения, че с 3:3 в последния кръг “Левски-Спартак” ни е дал първото място? Дивотии! А каква е гаранцията, че ние нямаше да спечелим този мач? Гонехме най-малко равен резултат и го постигнахме. Защо никой не отваря дума, че в първия полусезон бихме “Левски-Спартак” с 2:1?”

“Локомотив” е и четирикратен носител на националната купа (три пъти купа на Съветската армия и веднъж Купа на България), шест пъти втори и единайсет пъти трети в първенствата на България; четвъртфиналист в европейския клубен турнир за купата на УЕФА през 1980 г.; първенец в турнира за Балканската купа през 1973 г.

Официалното тържество по случай половинвековния юбилей на “Локомотив” протича в зала “Георги Кирков” на някогашния Партиен дом. Обявена е идеалната единайсеторка за петдесетилетието: вратарят Симеон Костов; защитниците Стоян Орманджиев - Пашата, Стою Недялков - Доктор Кох - капитан, Иван Димитров; полузащитниците Трайчо Петков, Лазар Христов-Лазо; нападателите Спиро Дебърски, Атанас Михайлов-Начко, Никола Котков, Крум Милев-Палаврата, Вучко Йорданов. Едва ли сега някой би дръзнал да замени за деветдесетлетието поне едно от посочените имена…

Изключителен е приносът на Стою Недялков-Доктор Кох. В продължение на 14 години (четири в долните софийски дивизии) той е капитан от първия до последния си мач. В 10 сезона сред елита на българския футбол извежда отбора до две шампионски титли, три втори и едно трето място в държавното първенство, както и една победа във финал за купата на Съветската армия.

Трима от по-младото поколение са

футболист

номер 1

на България

в анкетите на спортните журналисти: Никола Котков - 1964 г., вратарят Румен Горанов - 1978 и Начко Михайлов - 1979.

С най-много участия в националния отбор като “железничар” е Иван Димитров - 46 мача. Апостол Чачевски преминава през всички стъпала на “Локомотив” - юноша, титуляр в мъжкия отбор, негов капитан, треньор, президент на клуба.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Да види майка си е предсмъртното му желание Тежко болен българин, лекуван в Италия, избра да издъхне в родината си. 34-годишният нашенец поема на своето последно пътуване, за да види родната си майка, преди да затвори очи завинаги. Покъртителната история разплака България и Италия, след като бе публикувана на сайта на медицинска организация в

Първа експозиция за слепи в България. След обиколката всеки трябва да познае какво е усетил Да видиш Дунав мост, но не с очи, а с ръце! Това предлага първата по рода си изложба за незрящи у нас. Девет експоната могат да бъдат усетени в Историческия музей в Русе, научи "България Днес". Посетителите преживяват едни от най-емблематичните сгради в

Снимка на пътен полицай яхнал тротинетка и движещ се в средата на централен булевард в столицата стана абсолютен хит в социалните мрежи