Едно време какви “Златни топки” имаше...

https://www.24chasa.bg/sport/article/7930180 www.24chasa.bg
Христо Стоичков позира със “Златната топка” на 20 декември 1994 г. Тогава той стана едва третият футболист, който печели трофея като играч на “Барселона” след Луис Суарес и Йохан Кройф. СНИМКА: РОЙТЕРС

В понеделник в Париж връчват наградата за 64-и път, вероятно на Лионел Меси

64-ият носител на вероятно най-престижната индивидуална награда във футбола - “Златната топка”, ще бъде обявен в понеделник в Париж.

Вече изтекоха информации, че трофеят ще бъде връчен за шести пъти, което е рекорд) на Лионел Меси. Сега аржентинецът и Кристиано Роналдо от Португалия имат по пет. Следващите в класацията по брой топки са Йохан Кройф, Мишел Платини и Марко ван Бастен с по три. По две имат Алфредо ди Стефано, Франц Бекенбауер, Кевин Кигън, Карл-Хайнц Румениге и бразилецът Роналдо.

Идеята да бъде награждаван най-добрият европейски футболист в края на всяка календарна година е на журналиста от “Франс футбол” Габриел Ано, а първото издание е през 1956 г.

Анкетата първоначално се прави само между пишещите за футбол в самото издание и кореспондентите му в другите европейски страни. След 2007 г. в гласуването по подобие на класацията на ФИФА започват да участват капитаните и треньорите на националните отбори по света. През 2010 г. тогавашният президент на световната футболна федерация Сеп Блатер взе решение да обедини двете най-авторитетни индивидуални награди, но “бракът” с “Франс футбол” издържа само 6 години, след което ФИФА (вече без швейцареца) направи своя собствена награда The Best (от англ. - най-добрият).

Първият половин век на “Златната топка” е обвеян с романтика. Често се получават изненади, но широката публика разбира победителя постфактум чак от броя на “Франс футбол” в предпоследния вторник на декември. По тази причина “топките” от този период някак се ценят много повече, отколкото съвременните, да спечелиш две, е невероятно постижение, а три - подвиг, който се удаде само на тримата споменати.

Стенли Матюс

- първият

победител

На 18 декември 1956 г. “Франс футбол” обявява първия лауреат на “Златната топка”. Това е 41-годишният английски ветеран от “Блекпул” Стенли Матюс.

В анкетата участват журналисти от 16 европейски страни - Австрия, Англия, Белгия, Испания, Италия, Португалия, Турция, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Шотландия и Югославия. Те дават по пет имена, като съответно от първия към петия се дават от 5 до 1 точки. Така Матюс събира 6 първи, 2 втори, 2 трети, 1 четвърто и 1 пето място, което му носи 47 точки. Втори остава аржентино-колумбийо-испанецът Алфредо ди Стефано с 44, трети е Реймон Копа от Франция.

Интересно е, че в първата класация попадат двама българи. Иван Колев от ЦДНА има 4 точки (едно второ място) и е между 9-о и 11-о място заедно с Тадеуш Чисовски от Франция и капитана на “Уулвърхемптън” и Англия Били Райт. Съотборникът му при “червените” Стефан Божков пък с едно четвърто място е наравно с още 7 човека на местата между 13-о и 20-о. Между тях са загиналият в самолетна катастрофа нападател на “Манчестър Юнайтед” Дънкан Едуардс и вкараният в затвора за изнасилване руснак Едуард Стрелцов.

Онеправданите

неевропейци

Нещастието за едни е щастие за други. Дълго време - от началото на анкетата до 1994 г., се гласуваше само за европейски футболисти. Под такива се имаше предвид родените на Стария континент или поне имащи паспорт от европейска страна и играещи за местен национален отбор.

Така две “Златни топки” спечели споменатият Ди Стефано, а по една - аржентинецът Омар Сивори и роденият в тогавашната столица на Мозамбик Лоренсу Маркиш Еузебио.

По тази линия така без “Златна топка” останаха някои от най-великите футболисти в историята - Пеле и Марадона. В крайна сметка “Франс футбол” се опита да поправи неправдата, като им връчи почетни трофеи, но както се казва в един популярен арменски виц, остана едно неприятно усещане.

Все пак България е печеливша от ситуацията, при това всичко е като на “Парк де Пренс” - гол в 90-ата минута, тоест в последния възможен момент.

“Златната топка” за 1994 г. отива в ръцете на Христо Стоичков. От следващата година “Франс футбол” приема, че носител на трофея може да стане всеки футболист, който играе в европейски клуб. Веднага “Златната топка” е връчена на централния нападател на Либерия Джордж Уеа, който тогава играе в “Милан”, а преди това е минал през “Монако” и “Пари Сен Жермен”. Ако французите бяха решили промяната да е година по-рано, то би било напълно възможно България да остане без “Златна топка”. Просто можеха да я връчат на бразилеца Ромарио, който за разлика от Камата стана световен шампион.

Големите

скандали

Успехът на Стоичков през 1994 г. обаче беше реванш за ощетяването му две години по-рано. Тогава той заслужаваше първото място в анкетата много повече от холандеца Марко ван Бастен, за когото това беше трети трофей след 1988 и 1989 г. Тогава при гласуването надделя отпадането на “Барселона” от Шампионската лига, като каталунците дори не влязоха в групите (тогава две) след шокираща загуба 2:3 от ЦСКА (Москва) на “Ноу Камп”. Ван Бастен пък вкара четири гола на 25 ноември в първия мач от груповата фаза, като единият беше със задна ножица.

Иначе скандали е имало и по-рано, и по-късно. Например през 1977 г., когато едни медии обявяват предварително за победител съвсем младия тогава Мишел Платини, а други - англичанина Кевин Кигън. За изненада на всички “Златната топка” печели датчанинът Алан Симонсен, който изпреварва Кигън с 3 точки, а французина - с още една.

Подобна е ситуацията през 1986 г. след световното в Мексико, макар тогава нещата да не са толкова драматични. “Златната топка” отива у съветския национал Игор Беланов главно заради невероятната игра на неговия “Динамо” (Киев), спечелил купата на купите след 3:0 във финала срещу “Атлетико” (Мадрид). Световен шампион е Аржентина, което значи, че Марадона е извън сметките. Купата на шампионите пък сензационно е за румънския “Стяуа”, където няма познато име.

Вратари и

защитници

без шансове

Информациите, че Меси почти сигурно печели “Златната топка” за 2019 г., разочарова феновете на дефанзивните играчи. Третият в шортлистата (освен Меси и Кристиано Роналдо) е централният бранител на “Ливърпул” Вирхил ван Дейк. Играч от неговото амплоа не е печелил трофея от 2006 г., когато това направи капитанът на Италия Фабио Канаваро. Но тогава това беше признание към защитата на “скуадрата”, която допусна само 2 гола в 7 мача. Другите двама защитници, вземали “Златната топка”, са германците Франц Бекенбауер (2 пъти) и Матиас Замер, но те са бивши халфове.

Още по-зле е положението при вратарите - само една “Златна топка” за Лев Яшин от СССР.

Всички победители

1956 Стенли Матюс (Англия)

1957 Алфредо ди Стефано (Испания)

1958 Реймон Копа (Франция)

1959 Алфредо ди Стефано (Испания)

1960 Луис Суарес (Испания)

1961 Омар Сивори (Италия)

1962 Йозеф Масопуст (Чехия)

1963 Лев Яшин (СССР)

1964 Денис Лоу (Шотландия)

1965 Еузебио (Португалия)

1966 Боби Чарлтън (Англия)

1967 Флориан Алберт (Унгария)

1968 Джордж Бест (Северна Ирландия)

1969 Джани Ривера (Италия)

1970 Герд Мюлер (Германия)

1971 Йохан Кройф (Холандия)

1972 Франц Бекенбауер (Германия)

1973 Йохан Кройф (Холандия)

1974 Йохан Кройф (Холандия)

1975 Олег Блохин (СССР)

1976 Франц Бекенбауер (Германия)

1977 Алан Симонсен (Дания)

1978 Кевин Кийгън (Англия)

1979 Кевин Кийгън (Англия)

1980 Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1981 Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1982 Паоло Роси (Италия)

1983 Мишел Платини (Франция)

1984 Мишел Платини (Франция)

1985 Мишел Платини (Франция)

1986 Игор Беланов (СССР)

1987 Рууд Гулит (Холандия)

1988 Марко ван Бастен (Холандия)

1989 Марко ван Бастен (Холандия)

1990 Лотар Матеус (Германия)

1991 Жан-Пиер Папен (Франция)

1992 Марко ван Бастен (Холандия)

1993 Роберто Баджо (Италия)

1994 Христо Стоичков (България)

1995 Джордж Уеа (Либерия)

1996 Матиас Замер (Германия)

1997 Роналдо (Бразилия)

1998 Зинедин Зидан (Франция)

1999 Ривалдо (Бразилия)

2000 Луиш Фиго (Португалия)

2001 Майкъл Оуен (Англия)

2002 Роналдо (Бразилия)

2003 Павел Недвед (Чехия)

2004 Андрей Шевченко (Украйна)

2005 Роналдиньо (Бразилия)

2006 Фабио Канаваро (Италия)

2007 Кака (Бразилия)

2008 Кристиано Роналдо (Португалия)

2009 Лионел Меси (Aржентина)

2010 Лионел Меси (Aржентина)

2011 Лионел Меси (Aржентина)

2012 Лионел Меси (Aржентина)

2013 Кристиано Роналдо (Португалия)

2014 Кристиано Роналдо (Португалия)

2015 Лионел Меси (Aржентина)

2016 Кристиано Роналдо (Португалия)

2017 Кристиано Роналдо (Португалия)

2018 Лука Модрич (Хърватия)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нападателят на "Пари Сен Жермен" Мауро Икарди е зачеркнал сестра си Ивана и не иска да има нищо общо с нея. Причината е войната й с жена му Уанда Нара. Сексапилната роднина на голаджията не може да понася снаха си. И не го крие. Ивана не пропуска възможност да нападне Уанда. "Брат ми и аз не сключихме мир - признава Ивана

Николай Михайлов най-вероятно повече няма да играе за "Левски", научи "България днес". Стражът приключва втория си период в родния клуб, въпреки че има договор за още 1,5 г. В момента вратарят не тренира с тима, а се подготвя отделно. Официалната информация е, че има контузия в левия глезен. Не се очаква да попадне в групата за последните два мача

В отворено писмо "Пайнер" отвърна на нападките на бившата си певица Андреа, която ги атакува около последния концерт на музикалната компания. Публикуваме текста без редакторска намеса: "В дните около концерта "Планета на 18" бивша певица от каталога на фирмата заля мрежата с измислиците си. Длъжни сме да внесем малко реалност и нормалност.