12 титли и 5 купи е записал в историята си легендарният играч на ЦСКА и националния отбор Манол Манолов-Симолията. И това е, без да се брои треньорската му кариера. В нея той взема още 6 трофея, начело на “червените” (3 пъти шампион и 3 пъти носител на купата).
Постижението му като футболист обаче го поставя на доста престижно място, и то в света. То е осмо в историята на играта от нейното създаване за трофеи във вътрешното първенство.
Кариерата на Манолов започва от столичния “Устрем”, който е най-популярният отбор преди 9 септември 1944 г. и официално е с най-много членове в София. След това 4 години е в “Септември”, преди да стане един от тези, които създават “Септември при ДНВ” или първообраза на ЦСКА. Симолията изкарва 20 сезона в българския футбол.
Манолов дели престижното място с Дейви Майкълджон, Ибрахим Хасан и Предраг Джорджевич. Майкълджон е една от легендите на “Глазгоу Рейнджърс”, който играе невероятните 17 сезона за шотландския гранд до 1936 г., за да изиграе 490 мача с неговия екип. След това става треньор на “Патрик Тисъл”.
Ибрахим Хасан е легендата на египетския футбол заедно с брат си Хосам. 131 мача в националния отбор, избор в идеалния тим на световно. И трофеи само за “Ал Ахли”. Въпреки че прави кариера в ПАОК (Солун), “Ксамакс” и дори кръвния враг “Замалек”.
Предраг Джорджевич пък е единственият в тази компания, който
прави трофеите си за чуждестранен отбор Сърбинът е една от легендите на гръцкия “Олимпиакос”, където прекарва основната част от кариерата си.
Колкото и учудващо да звучи, лидер в надпреварата по трофеи от вътрешни първенства е норвежец. Това е бившият халф на “Розенборг” Роар Странд С екипа на този отбор той има 16 титли и 5 купи, което е нещо невероятно.
Странд е един от 19-те играчи, които имат записани 100 и повече мача в Шапионската лига за един клуб. Записва и 42 двубоя в националния отбор. Заради заслугите му “Розенборг” вече не използва фланелката с номер 6.
18 трофея в кариерата си вдига и великият Еузебио. С екипа на “Бенфика”, разбира се. Смятан за един от най-големите в историята на футбола, той е 11 пъти шампион на Португалия, където се премества от Мозамбик, плюс още 5 купи. С “Бенфика” става и носител на КЕШ.
Шампионските титли на Еузебио обаче не са само в Португалия. С екипа на “Спортинг де Лоренсио Маркес” той става първи в родния Мозамбик през 1960 година. През 1976 година пък с “Торонто Метрос” печели шампионата на Северноамериканската футболна лига. Този триумф е доста важен, защото е спечелен в директна битка с “Ню Йорк Космос”, където се появява Пеле, и “Сиатъл Соундърс” с Джеф Хърст, човека, донесъл световната титла на Англия.
Всъщност като бройка пред Еузебио трябва да са сънародникът му Нене и Боби Ленъкс, които имат по 19 трофея в кариерите си. Но титлите им са само 11, което ги праща извън първите 10 в класацията.
Нене е съотборникът на Еузебио в “Бенфика” и националния отбор на Португалия. Сър Боби пък е една от легендите на “Селтик” и част от отбора, спечелил първия трофей в Европа за Великобритания. Шотландският гранд взема КЕШ през 1967 г.
Третото място в класацията по трофеи си разделят Райън Гигс, Александър “Санди” Арчибалд и Хосам Хасан. Те са с по 13 титли и 4 купи в кариерата си. Гигс е ясен, той наскоро прекрати кариерата си в “Манчестър Юнайтед” и в момента е национален селекционер на родния Уелс.
Арчибалд пък е един от най-великите играчи в историята на “Глазгоу Рейнджърс”, който приключва кариерата си през 1934 година. Национал на Шотландия, като след като приключва, става треньор на родния “Рейт Роувърс” и “Дъмфърмлийн”.
Хосам Хасан е братът близнак на Ибрахим и е смятан за най-големия футболист в историята на Египет. Има невероятните 169 мача и 69 гола в националния отбор. Всъщност някои статистици дори смятат, че той е още по-успешен на терена, като е ставал 11 пъти първи с “Ал Ахли”, три пъти със “Замалек” и един път взема титлата на ОАЕ с “Ал-Аин”. Но официалната статистика го оставя на 13 титли и 4 купи.
Шесто място в класацията е за Имре Шлосер, една от легендите на унгарския футбол. Той става 7 пъти шампион с “Ференцварош” и още 6 с МТК “Унгария”. Печели и 2 пъти купата. Води се най-добър голмайстор на Европа от 1911 до 1914 година. С 417 попадения все още е първи в историята на унгарското първенство и този негов рекорд вероятно ще остане завинаги.
Седми в света е Алекс Макнеър, който изпреварва групата с Манол Манолов само заради една купа в повече. Иначе и той е с 12 титли. Легенда на “Селтик”, като записва 21 сезона с екипа на отбора, преди да приключи кариерата си през 1926 г.
Със сигурност Макнеър е можело да спечели и повече трофеи, но тогава избухва Първата световна война и част от мачовете са отменени.
С две купи по-малко от групата на Манол Манолов 12-ото място заема чехът Иржи Новотни, който изкарва кариерата си основно в “Спарта” (Прага).
И едва на 13-о място в класацията са две от вечните легенди
на световния футбол и “Реал” (Мадрид) Алфредо ди Стефано и Франсиско Хенто. Двамата имат по 12 титли и 2 купи според статистиката на ФИФА.
За Ди Стефано обаче със сигурност има грешка. Защото кариерата му започва с две титли за “Ривър Плейт” в Аржентина. След това е три пъти шампион на Колумбия с “Милионариос”, където печели и първата си купа, за да дойде в “Реал” и да стане 8 пъти първи в лигата, веднъж да спечели купата, да грабне 4 трофея от КЕШ и веднъж да спечели и Междуконтиненталната купа. За да бъде обявен за един от най-великите в историята.
При Хенто няма грешка. За разлика от Ди Стефано, той печели КЕШ цели 6 пъти, но тези трофеи не влизат в статистиката.
На фона на тези постижения бледнее дори най-великият за всички времена Пеле. Той е само 6 пъти шампион на Бразилия със “Сантос” и един път през 1977 година взема и титлата на Северноамериканската футболна лига с “Ню Йорк Космос”.
А Диего Марадона е направо джудже по успехи. Има една титла на Аржентина с “Бока Хуниорс”, нито една с “Барселона” и две с “Наполи”. В Испания взема една купа и една на лигата, а в Италия - купа, суперкупа и купа на УЕФА. Но на фона на 21 трофея в първенствата е просто нищожно постижение.