"Моят любим спортен момент": "Железните"

https://www.24chasa.bg/sport/article/8370273 www.24chasa.bg
СНИМКА: Michael Schmidt, www.fc-union-berlin.de

Милен Спасов, Евроспорт

Едни от най-красивите спортни моменти често ни предлагат интересни схватки с неочакван победител, затова и сме свикнали да чуваме аналогията с библейската притча за битката на Давид срещу Голиат. Една от моите любими истории обаче не завършва с неочакван триумф, но е също толкова въздействаща. Тя ни потапя в романтичната обстановка на футбола в Германия и разказва за „желязната“ воля на един малък отбор, подвизаващ се в третото ниво на немския футбол в разгара на 2000 година. Ценна е за мен, защото има и български оттенък и не е забравена и днес.

Приказката започва на 26 август 2000 година в Берлин. Стадионът на старото лесничейство, дом на Унион, посреща втородивизионния Рот-Вайс Оберхаузен в среща от първия кръг за Купата на Германия. Макар да е събота, а съперникът да е от по-горна дивизия, на трибуните няма повече от 4000 зрители. На треньорския пост на столичани е Георги Василев-Гочето, а негов помощник е Иван Тишански, като в тима се подвизават и състезателите Христо Коилов, Емил Кременлиев и Адалберт Зафиров. „Очакванията на публиката не бяха високи, нормално, но във всеки следващ кръг интересът се увеличаваше“, разказва Тишански.

Голове на Кристиян Ферман и Харун Иса пращат „Железните“ във втория кръг, където жребият отново ги противопоставя на тим от Втора Бундеслига. Този път съперник е Гройтер Фюрт и Унион отново е домакин, тъй като е от по-ниска дивизия. „В тези мачове имахме големия късмет да сме домакини заради регламента“, спомня си помощник-треньора.

Вероятно защото срещата се играе в сряда (1 ноември) и Унион отново е аутсайдер, публиката по трибуните е още по-малобройна. Дузпа, превърната в гол от Иса, се оказва достатъчна, за да прати състава на Василев в следващия етап на турнира. И ако дотук жребият е можел да бъде и по-лек за „Железните“, на осминафинал фортуна им „намигва“, противопоставяйки ги на намиращия се в слаба форма и борещ се за оцеляването си във Втора Бундеслига тим от Улм (Б.а. - Борба, която впоследствие губи). За настроенията в съблекалнята преди този мач Тишански разказва: „Преди мача с Улм започвахме да имаме усещането като отбор, че можем да отидем и по-напред. Защо не?“.

Успехът е звучен - след като гостите повеждат благодарение на Райнер Шеринген, Унион прави обрат до 3:1 след 2 гола на Иса и 1 на бившия футболист на българския ЦСКА Божидар Джуркович. Разликата е намалена след гол от дузпа на бразилеца Леандро за Улм, преди обаче Том Персик да сложи точка на спора и да оформи крайното 4:2. Този резултат и фактът, че Унион вече е четвъртфиналист за Купата на Германия, кара футболната общественост да обърне повече внимание на „Железните“. И както се оказва по-късно – има защо.

Третодивизионен тим да продължи толкова напред в турнира не е прецедент. През 1997 година Енерги Котбус дори играе финал, докато също се подвизава в третия ешалон, губейки го от Щутгарт с 0:2. “Червено-бялата” част на Берлин обаче вече предусеща, че сезонът може да е специален за техните любимци. Това си личи и от 11 000 хиляди души по трибуните за мача срещу елитния Бохум на 20 декември – първото препятствие от Бундеслигата. „За отбор от регионалната лига да върви така напред, съвсем нормално бе във всеки следващ мач интересът да е по-висок“, отбелязва Тишански. Даниел Ернеман вероятно е бил сред най-обичаните хора в Берлин тогава, когато бележи във вратата на съперника и носи минималния успех на своите. Навярно в четвъртък, когато са отишли на работа, мнозина от феновете още не са осъзнавали напълно, че Унион е постигнал немислимото - наредил се е сред 4-те най-добри отбора в надпреварата!

На полуфиналите ги чака трикратният носител на трофея и футболен гигант от 70-те години на миналия век Борусия Мьонхенгладбах. Срещата на 6-и февруари пълни стадиона до краен предел, като официалните данни сочат, че повече от 18 000 души са заели местата си, основната част от тях, за да подкрепят скромния Унион. И както в притчата за Давид и Голиат, схватката предлага зрелище. „Ако трябва да говоря за себе си, преди срещата не бях голям оптимист, но с напредването ѝ видях, че сме способни. Мачът с Гладбах си беше като финал за нас. Перспективата да стигнем докрай беше невероятна“, разказва още помощник-треньора. След 2:2 в редовното време и продълженията, „Железните“ затвърждават прозвището си. Те демонстрират непоклатими нерви и са безгрешни при дузпите, като от 11 метра бележат привлечения през зимата бразилец Даниел Тешейра, авторите на головете в редовното време Щефан Мензе и Джуркович, както и левият бранител Рони Никол. За „Жребчетата“ печални пропуски от „бялата точка“ правят автора на двете попадения за тях в мача Ари Ван Лент и Макс Еберл, като ударите и на двамата са отразени от стража на домакините. „Спомням си, че вратарят ни Свен Бойкерт имаше невероятни отигравания. Играехме на върха на възможностите си“. Унион е на финал за Купата на Германия, където ще срещне Шалке 04!

„Златната“ страница в историята на третодивизионния тим е факт. Сезонът е приключил, а Унион е спечелил мястото си във Втора Бундеслига и ще играе финал за купата под ръководството на Георги Василев и Иван Тишански! Техният противник в спора за отличието са „Кралскосините“ от Гелзенкирхен. Вицешампион на Германия, тимът на Шалке 04 е завършил само на точка от носителя на сребърната салатиера Байерн Мюнхен. Впоследствие става ясно, че след като втората позиция в Бундеслигата носи място в Шампионската лига, то квотата за втория по сила турнир на УЕФА, идваща през Купата на Германия, ще е за Унион!

Приказката трябва да получи своя завършек на 26 май, а мястото отново е Берлин, само че „Олимпиащадион“. Стадионът на старото лесничейство е сцената, на която Унион полага основите на паметния сезон, но съдбата е отредила кулминацията да е пред повече от 73 000 зрители на олимпийския стадион в столицата. На кадрите от мача режисьорът на предаването неведнъж показва двамата старши треньори, извели отборите си на крачка от бленуван триумф – Георги Василев и Хууб Стевенс. За неповторимата емоция преди мача асистентът на Гочето Иван Тишански разказва: „Унион не беше изживявал нещо подобно! Да играем пред препълнен „Олимпиящадион“! Спомням си, че 2/3 от стадиона бяха синьо-бели, може би и повече. Нашите фенове обаче, които ни подкрепяха у дома в хода на целия сезон, също бяха там.“.

Първото полувреме е повече от добро за Унион. Още в началото на мача удари на Джуркович и Коилов за малко не носят откриване на резултата за столичани. Преди да е изтекъл половин час игра, изстрел на Иса дори среща рамката на вратата... Насетне обаче Шалке поема инициативата и е така до края на първата част. „Моето впечатление на почивката бе, че играчите бяха със смесени чувства. Усещахме, че започват леко да доминират. Въпреки това с Георги (Василев) се опитахме да ги убедим, че това, че се противопоставяме до момента дава надежда. Казахме им, а така и се случи, че ще имаме своите шансове. Трябва да бъдем концентрирани, но готови да ги използваме. Гледахме с оптимизъм.“.

През второто полувреме вицешампионът на Германия продължава да диктува темпото, а паритета най-после е нарушен в 53-ата минута. Тогава след прецизно изпълнение на пряк свободен удар Йорг Бьоме дава аванс на „Миньорите“. 5-минути по-късно отново той е точен от дузпа, отсъдена за нарушение на вратаря Свен Бойкерт срещу Емиле Мпенза. “При 0:2 знаехме, че трудно ще обърнем мача“. „Железните“ не се „изправят“ след втория гол и губят финала, купата е за отбора на Хууб Стевенс (Б.а. - отличие, което „Кралскосините“ защитават на следващата година).

„Като цяло не бяхме недоволни. Нито играчите, нито ние като треньори. Видяхме, че много трудно можем да ги преборим. Беше по-скоро удовлетворение, отколкото съжаление. Нямаше за какво да съжаляваме.“, допълва Тишански.

Мечтата на Унион няма напълно щастливия край, както обикновено се полага в приказките, но „Железните“ все пак са си заслужили промоция и ще играят в Европа – чест, която се пада само на най-добрите. Това е история, която никога няма да бъде забравена от феновете в Берлин. Приказка, носеща завинаги своята българска частица.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бразилската футболната легенда Ривалдо се радва на женски ласки в басейн. Той и половинката му Елиза се натискат във водата. Двамата в момента се намират в Уиндърмиър, Флорида. Под кадъра хубавицата е написала: "Любовен басейн", с което намеква какво е намислила за футболиста под жаркото слънце. "Златната топка" е женен за доста по-младата от него

Буят ще е дистанцията с давещия се КОЙ Е ТОЙ Стоян Андонов е роден на 19 ноември 1959 г. От 1994-а е председател на Националната комисия по водно спасяване към БЧК. Той е индивидуален световен шампион по водно спасяване и дългогодишен ръководен деятел на българското водно спасяване с неоспорим и забележителен принос за неговото административно

Топ моделът Ирина Шейк не страда особено след раздялата с актьора и продуцент Брадли Купър. Рускинята, която навремето топлеше леглото и на футболната суперзвезда Кристиано Роналдо, участва в нова рекламна кампания на бельо. Тя сложи прозрачен сутиен за кеф на милионите си фенове по света. Кадрите бяха част от фотосесията за италианската марка