За живота, смъртта и „Тигрите на Аркан“

https://www.24chasa.bg/sport/article/8511410 www.24chasa.bg

СТАНИМИР БАКАЛОВ в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент".

Няколко часа се чудех, кой спортен момент от живота ми да опиша…

Все пак съм имал щастието да гледам по телевизията незабравимото американско футболно лято, олимпийската титла на Катя Дафовска, златния медал от Игрите в Пекин на Румяна Нейкова, неповторимите победи на Кубрат Пулев на професионалния ринг и Григор Димитров на живо в зала Арена Армеец, след като преди това е прославил България по целия свят.

Успехи, които макар да се броят на пръсти, ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
Но ще ви разкажа за един друг спортен момент в моя живот, момент, който е достоен за разказ на Хичкок, преживяване, което не носи определено само добри спомени…

Моят спортен момент започва с посещението ми на мач в Белград, на вечното дерби между Цървена звезда и Партизан и може би щеше да ми коства живота…

Но преди това малко предисловие.

Много хора знаят у нас и са чували за Желко Ражнатович – Аркан, сръбски командир от войната в Югославия, бизнесмен, патриот, шеф на феновете на Цървена звезда, мъж на известната певица Цеца Величкович.

Неговото формирование „тигрите на Аркан“ стряска съня на враговете им и години наред се превръща в най-крайното звено, защитаващо интересите на тогавашната югославска армия.

През своята младост Желко напуска тогавашна Югославия и години наред живее в Швеция, Холандия и Швейцария, където попада в местни затвори и интересното е, че успява да избяга отвсякъде. Злите езици мълвят, че когато бяга от затвора в Швейцария, Желко е прескочил седемметрова ограда с бодлива тел и четириметрова стена, облечен с куп дрехи, за да не се нарани.

След бягството си от затвора, Желко Ражнатович се връща в Югославия. Установява се в в Черна гора и става собственик на казино. Там се запознава с Наталия Мартинович, първата му жена. Женят се и заминават на сватбено пътешествие до Акапулко. След завръщането си купуват къща само на 20-30 метра от стадион „Цървена звезда“ в Белград. А Желко Ражнатович става шеф на охраната в местната белградска дискотека „Амадеус“…

През 1993 г. певицата Цеца Величкович се прибрала в Сърбия след известен период, прекаран в чужбина. Това е и голямото й завръщане на сцената след 2 години музикална пауза. Цеца тръгва на турне из цяла Югославия. Тогава дошло предложение от мениджъра на певицата Бане Стоянович да пее в област, където по това време се воюва.

Минавайки през първите барикади, Величкович осъзнала, че отива да весели не кого да е, а самия Аркан. От всичко, което певицата била слушала и чела за него, страхът внезапно я превзел. На концерта певицата забелязала Аркан да стои на няколко метра от нея. Командирът се приближил към нея, за да се запознаят и я попитал: ”Ти ли си тази звезда, която слушам най – редовно?”

Тогава за първи път 21-години по-възрастният от нея Аркан среща Цеца.

Малка по-късно той основава „Партия на сръбското единство”. На събитието Цеца отново е ангажирана да забавлява Аркан и съмишлениците му. Любовта между двамата пламва и Аркан и Цеца пишат една от най-славните любовни истории на бивша Югославия.

Желко се развежда с Наталия и за първи път в живота си коравото сърце на Командира е превзето от красивата Цеца. Така той избрал да продължи живота си с Цеца Величкович, която приема неговата фамилия през 1995 г., когато двамата сключват брак.

През 1998г. семейство Ражнатович закупуват футболен клуб „Обилич”.

Аркан окончателно се оттегля от политиката и се отдава на бизнеса. По това време е смятан за най-богатият сърбин, притежаващ 500 милиона долара!

Двамата живеят в луксозната къща на Аркан, само на няколко метра от стадиона на Цървена Звезда.

Животат на Желко Разнатович, водача на военното сформирование „Тигрите на Аркан“ приключва в началото на 2000 година, когато е застрелян във фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“, за което един от заподозрените е и самата… Цеца, неговата съпруга. Истинска история за холивудска продукция…

Най-точното определение за живота на Желко Ражнатович може-би прави списание „Ним”, непосредствено след смъртта на лидера на „тигрите”: „Ако трябва метафорично да се изобрази това страшно десетилетие за Сърбия, никой по-добре не би го илюстрирал от Аркан. Само оставаше да умре, за да стане легенда.”

Защо ви разказвам за всичко това, за Аркан, за Цеца, за любовта им и за… къщата.

В началото на нашия век, въпреки че бях студент, започнах работа - стаж в ТВ Евроком. И съвсем в началото посетих дерби-мача на бивша Югославия Цървена Звезда и Партизан.

Пътувах с бус, с една камера и с няколко култови личности като фенове, които станаха известни през нашия век.

Мачът между Звезда и Партизан се игра на 7-и март 2001 година, само година след убийството на Аркан.

На полувремето излязох от стадиона и погледнах към отстоящата на не повече от 20-30 метра красива къща на вече покойния командир.
Вдигнах камерата и започнах да снимам, прекрасната фасада, тераси и цялостен изглед на къща, която излъчва лукс, излъчва осанка, излъчва история. Наслаждавайки се на кадъра, видях трима-четирима здрави мъже да тичат към стадиона…

Изглеждаха като разярени животни, които могат да прегазят всичко пред себе си.

Те обаче тичаха разярени не към кой да е, а към мен самия.

„Що сликаш, бе маймуне“ (Какво снимаш бе, маймуно?)– само чух и вече двама души, от тези които са описвани по книгите и са били част от „тигрите на Аркан“ ме хванаха под мишници, а краката ми се отлепиха от земята.

„Що радиш, бе шпионин“, продължи главния и ме изгледа кръвнишки, като допълни „Иди с нас“, след като разбра, че съм от България.
Едва ли е нужно да ви обяснявам чувството, в друга държава, сам самичък да попаднеш в ръцете на „тигрите на Аркан“, хора, които през живота си са убивали, грабили и плячкосвали, хора, пред които нашите мутри от 90-те години изглеждат като прилежни ученици.

Ситуацията се развива за секунди, които на мен ми се струват цяла вечност.

„Добре бе, идвам с вас, пущете ме“, си спомням че измърморих само, но думите ми останаха в пространството.
Двамата мъжаги буквално ме водеха към къщата, а краката ми не можеха да достигнат земята…. Помислих си, ако вляза в тая къща никой никога няма да разбере какво се е случило с мен…, а аз просто съм дошъл за първи път в живота си на мач на Звезда и Партизан. Но нямах какво да правя и се подчинявах на заповедите на „тигрите на Аркан“.

И тогава, от нищото се появи един от тамошните милиционари, така им казват на местните полицаи. И той, човека с униформа, се обърна към мен, все едно другите не съществуват. Не мисля, че мога да използвам тук някаква цензура, защото в съзнанието ми са останали обръщението с точните думи…
„Куре, дека идеш“, обърна се към мен милицонерът.
„Имам велики проблеми с момци“, отговорих му аз.

Тогава той се обърна към тях и им каза.
„Пущете го“.

Тигрите му отговориха, че съм шпионин, из Бугарска.
Тогава милиционара им отговори: “Какъв шпионин, погледайте го, боклук…“

Това беше най-щастливата обида в живота ми, която съм чувал за себе си, защото тези хора, въпреки тежкото си наследство на бойци, го послушаха и ме пуснаха.

Тръгнах с бавни крачки към Маракана, но знаех, че ще дойдат пак….

Тогава извадих от камерата мини-дв касетата и сложих друга, от някакъв мач в Плевен между Спартак Плевен и Белите орли примерно, но вече имах план в главата си.

Само след минута, видях старите познайници да тичат отново към мене. Милиционерът вече не се виждаше, а аз бях буквално пред стадиона. Когато дойдоха до мен, им казах, „Момчета, извинявайте, ето ви камера, не знаех че не може да се снима къщата на Аркан“. Единият тръгна да я взима, но аз вече бях отворил касетника и извадих касетата, като той инстиктивно тръгна към нея, грабна я и ми каза, че живота ще ми вземе, ако се съпротивлявам.
Идеята ми проработи, взели касетата – мини дв, тогава бяха модерни, едни малки, доста качествени, той се обърна към мене и каза.
„Марш, боклук….“

Силата обаче вече беше в мене, защото видях, че аз вече не ги интересувах и им казах на развален сръбски.
“Я съм дошел да покажем колко е велика Звезда на цела България, а вие … не ви ли е срам“.

Тогава той се обърна към мене и ми рече: „Нас това ни е работата, ние работиме брате.“

Така в „тигъра на Аркан“ видях за първи път от нашата среща някакво отношение, а думите ми за „Велика Звезда“ явно им бяха подействали, напомняйки им за времето, когато Аркан е бил жив и е бил шеф на феновете на отбора.

Четиримата си тръгнаха към къщата на Аркан, в която в този момент живееше голямата певица Цеца и част от онова подразделение, останала от едно размирно време, което се наричаше „Тигрите на Аркан“.

Тогава за първи път се уплаших за живота си. Години по-късно големият треньор Люпко Петрович ми беше разказвал, че два пъти се е страхувал за живота си. Единият път на дербито на Уругвай Пенярол – Насионал, когато той води Пенярол, а на терена се изсипват редица ракети и бомби и другият път, когато Аркан и неговите тигри нахлуват на стадион Маракана с автомати, заради лош резултат, а Люпко е треньор на отбора…

Днес си мисля, ами ако бях влязъл в къщата, дали някой някога щеше да разбере какво се е случило с мен, сред хора, където човешкият живот не е особено ценен… Но пък си мисля, че можеше да се запозная лично с певицата Цеца, голямата любов на Аркан…

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент #ОстаниСиВкъщи

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Спортът е здраве! Спортът е дълголетие! Да бъдеш активен е от съществено значение, поради толкова много причини. Поддържането на добра форма е само една от тях. Хората, които спортуват редовно, както и професионалните спортисти знаят, че бягането и бързото ходене са сред най-полезните активности за нашето здраве

Никол Шерцингер работи за бебе с ръгбиста Том Еванс. Това разкрива приятел на двойката пред английските таблоиди. Бившето гадже на Григор Димитров е заедно с Том от около една година. 42-годишната певица все още не е ставала майка и в последно време сериозно се замисля за създаване на семейство. Близки на двойката дори твърдят

Певицата разбира мерките, но е категорична - браншът трябва да бъде подкрепен "Не може да ни оставят без никаква финансова помощ!" С тези думи ДесиСлава изрази безрезервната си подкрепа към всичките си колеги, както и към всички над 150 хил души, заети в бранша,които остават без работа след затварянето на нощните заведения