Една Специална среща

https://www.24chasa.bg/sport/article/8618681 www.24chasa.bg

ДИНКО ГОЦЕВ в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент".

Вероятно да разкажа най-емоционалния за мен спортен момент би било по-лесно. Писал съм за онази вълшебна нощ в Истанбул на 25 май 2005 г. нееднократно. Това бе нещото, което не мога да забравя като вълнение, изживяване, а и преломна точка. След нея вече знаеш - да, футболът е магия и лудост, но какво повече може да те изненада в него? Та реших - за финала Ливърпул - Милан този път няма да пиша.

Ще се върна към няколко страхотни септемврийски дни в Лондон преди 5 години, а Лондон - надявам се да сте го изпитвали поне веднъж, е прекрасен през септември.

Пътят ми професионално, а не лично и като емоционална привързаност, ме заведе на среща, която не мога да забравя. С колегата, от когото съм научил много, а и приятел - Владимир Памуков, както и разпознаваемия навсякъде футболен посланик Христо Стоичков, имахме среща със Специалния.

Интервю с Жозе Моуриньо в базата на Челси - дори по време на полета към Англия, това кънтеше в главата ми. Знаеш, че имаш 15-20 минути с човека, когото искаш да питаш хиляди неща. Може да нямаш втори шанс.

Макар днес за мнозина да не изглежда точно така, през септември 2015-а трудно можеше да се спори, че Жозе е треньорът на новия век. Станал шампион на Англия с Челси за трети път само преди 3 месеца, печелил титлите в Италия с Интер, в Испания с Реал и в Португалия с Порто, а на върха на тортата - две купи на шампионите, които не се печелят от всеки.

Признавам - не са били много случаите, в които съм се чувствал притеснен и несигурен дали съм на нивото на задачата. Този бе един от тях.


Дотук с първото лице единствено число. И то не само защото заслугите за организирането на интервюто далеч не бяха мои - те се поделят между Владо Памуков и Христо. Направо към историята.

Стоичков в Лондон е като у дома си, без да му е любим град. Той май навсякъде се чувства така. Организиран и точен, в един момент се разхожда небрежно около Уестминстър по фланелка с марковото лого HS8 и дънки, а след 30 минути е гладко избръснат в изгладен до ръб костюм и готов за интервюто пред хотела. Не толерира закъснения или неточности.

Той има среща с Моуриньо за филм в неговата медия "Унивижън", ние - за предаването "Код Спорт" в България.

Пътуването на юг от столицата към малко градче от селски тип на име Кобам на 50-ина километра, увеличава съспенса. Очакваш да видиш "империята на Абрамович" - построената неотдавна база на Челси, далеч от градската шумотевица. Представяш си нещо грандиозно и ултрамодерно, може би някакви постройки като от база на НАСА. Не е точно така. Но е достатъчно впечатляващо. Най-вече с това, че няма лукс, а удобство - има всичко. Най-вече - пълно спокойствие и условия, в които мислиш само за футбол.

Роман е построил комплекса в селото, като е купил земята след вот на местните дали са съгласни. Руският собственик на клуба е гарантирал, че върху поляните, където са били игрищата на хората от Кобам за футбол, ръгби и крикет, ще има пак място за тях. И така - от 32 терена в базата на Челси (10 - в оригиналните размери за мач от Висшата лига), два са постоянно на разположение на местните хора. Напълно безплатно и когато ги поискат за ползване. Клубът е задължен дори да им осигури топки, екипи или съдия, ако желаят.

И още нещо - разрешението Роман да строи е дошло и след уговорката пътят, който минава през старите ливади и води към магистралата, да не бъде премахван. Иначе местните трябва да обикалят цялата база.

И сега го има - двулентов, през средата на комплекса, като вдясно от него са терените за първия отбор, а вляво - всички останали и административните сгради. Изразът "да пресечеш улицата" е парола в Челси - той мотивира младите играчи да стигнат до първия отбор. Успял си, като минеш оттатък, при асовете.

Всички юношески и младежки състави тренират в един час със звездите, за да може, ако в понеделник Жозе реши да се готвят вече с тях, да не променят ритъма и организацията на деня си. Изобщо не е случайно, че тази Академия произведе поне 30-40 топ играчи в последните десетина години, макар и не всички да изгряха в Челси.

На входа на базата има бариера, охрана. Естествено, искат легитимация, след което гардовете разпознават Стоичков и отношението рязко се затопля. Казват ни да влезем и да изчакаме Жозе, който е на път.

Камата и неговият екип решават интервюто да е на едно от игрищата, разполагат се и подготвят камери и звук. В този момент отнякъде се появява Специалния и моментът е силен. Вероятно най-силният от цялото приключение.

Той върви през тревата, облечен в синия анцунг на Челси, а срещу него тръгва Ицо в костюма. Срещата е като на приятели, а не колеги. Прегръдка, разговор тихо между двамата за няколко минути, далеч от останалите - встрани от нас. Само те си знаят какво си казват. Жозе говори повече, жестикулира и се усмихва - ето това не може да се види по телевизията на мачовете на отборите му. Казва ни, след като идва да се запознае с всички: "Той ме прие в Барселона най-радушно - Христо!". Двамата са в ролята на начинаещ треньор и мегазвезда на терена преди 23 години, когато Боби Робсън води Жозе в Барса като свой помощник, а Стоичков е един от тарторите в отбора.

Камерите вече работят, а разговорът минава през минало, настояще, истории, бъдеще... и се проточва, а гуруто на медийния отдел Стийв Аткинс - грамаден русоляв мъж, прави елегантни жестове към часовника си. Моуриньо уж няма как да ги е видял, но разбира. Довършва интервюто с Ицо и казва: "Днес не остана време, елате утре в 13,15 часа за вашето интервю."

На следващия ден отново изминаваме пътя и пак сме в Кобам, 15 минути преди уговорения час. Специалния вече е там, а Челси има и тренировка малко по-късно. Ние сме подготвени, като сме отсяли въпроси от огромния списък, изготвен още в самолета и хотела. Ако тръгнем по него "от до", ще отиде час и интервюто ще бъде спряно неизбежно от Аткинс.

Въвеждат ни в помещенията за медиите, оборудвани с всичко необходимо, шумоизолирани за целта. Този път е дъждовно и времето не позволява да вършим работа навън. Жозе пак е в супер настроение, пристига от някаква странична врата и започва с майтапите с Ицо. "Този помниш ли го", сочи към треньора на вратарите Силвиньо Лоуро. Камата влиза в лафа - показва как му е копнал топката над главата за гол във вратата му, докато онзи е пазил на Бенфика в началото на 90-те. Смях.

Грамадният Джон Тери влиза в стаята и прегръща Стоичков като стар приятел. Вади мобилен телефон, говори с Ицо и разменят номерата. По това време се говореше, че Тери мисли да замине за Мейджър Лигата в Щатите...

Питаме Камата - познавате ли се? "За първи път се срещаме", отвръща той, но уважението от капитана на Челси явно е огромно.

Започваме интервюто, а всякакво притеснение отдавна е изчезнало. Жозе се държи като човек, с който сме стари приятели. Извинява се още веднъж за предния ден, което не е нужно - нали ще свършим работа. Останал е само професионалният адреналин - познавате чувството. В случая е в големи дози.


Мистър Моу не отклонява нито един въпрос. Дори за "паркирането на автобуса" - там се засмива и обяснява по неговия си начин с една метална нотка в гласа как Реал Мадрид е вкарал рекорден брой голове с треньор Моуриньо. Иди спори с това. Казва ни, че онази нощ в Барселона, когато се роди този лаф след мача на неговия Интер, ако е трябвало, е щял да докара не един, а всички автобуси от Милано и да ги паркира пред вратата. "С 10 души срещу Барса... Трябва да съм луд да правя друго!"

Въпросът за спомена му от посещението в България вече го развеселява изцяло. Гледа към Ицо, който се хили отстрани. През 2006-а, когато идва с Челси в София за мач с Левски, Жозе е взет от хотел "Хилтън" от Стоичков, който му обещава - един час и те връщам тук. А е пиков час, в най-натоварения трафик!


"Не знам какво стана, светофарите ли бяха нагласени... Но стигнахме, получих орден от кмета на града, върнахме се и бе минал точно един час! Христо каза 60 минути и бяха 60 минути!", разказва Жозе, удряйки артистично по часовника на ръката си.

Към края на разговора ни в стаята вече има и "гости" - екип на Chelsea TV, който е разбрал, че Ицо е в базата. Няма как - следва половинчасово интервю с носител на "Златна топка" за медията на клуба.

Преди тренировката на играчите се оказва, че Стоичков не е приключил. Приближава се Диего Коща - прегръдки и бащински шамарчета от българина. Човекът, който на терена изглежда като звяр, гледа Ицо с обожание. Има защо - направил е първите си стъпки в Европа именно при него в Селта, само на 18 години. "Не можеше да си върже връзките на обувките от притеснение", спомня си Христо. И добавя: "Много добро момче". Очевидно не говори за този Коща, който гледаме на терена. Няма как да е същият човек.

След това - Сеск Фабрегас, който също застава за снимка, прегръща българската звезда и 20 минути след тренировката е пуснал в Instagram "С един голям човек и футболист" под фотоса.

Стийв Аткинс се приближава и пита: "Навсякъде ли е така?", визирайки как всеки разпознава Стоичков. Отговорът е ясен. В това време Ицо си говори с Радамел Фалкао и го пита как се чувства след травмата на коляното - новина, която вероятно интересува милиони зрители на "Унивижън" в Централна и Южна Америка. Тигъра бе опериран месеци по-рано и вече тренираше.

По пътя обратно към Лондон, след като Жозе ни изпраща с ръкостискане, а за Ицо - познатата дълга приятелска прегръдка, носи изненада. Получаваме SMS-и от България, че мисията ни вече е "разкрита". На сайта на Челси се е появила водеща новина "Звездата Стоичков посети базата в Кобам", а на снимката, зад усмихнатите широко Жозе и Христо - ние, журналистите от София. Смях.

"Станахте известни", изстрелва типично Камата и показва усмивката на човек, който си е свършил работата. Едва тогава, по пътя на връщане към Лондон, осъзнаваш, че си бил в компанията на не една, а няколко много големи футболни величини. През времето с тях всъщност не остава време дори да го осмислиш, или пък да се "стягаш" в някакво напрежение. А и никой от тези гиганти на играта за тези два следобеда в Кобам не опита да покаже, че е нещо повече от околните.

Такова удовлетворение и удоволствие да попаднеш в кухнята на един от големите клубове и да видиш там срещата на хора като Моуриньо и Стоичков, може да донесе само професията на спортния журналист.

Моменти като този обясняват, поне в моите очи, защо сме я избрали.

---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на president@basj.bg. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Колоритният риалити участник в "Къртицата" и "ВИП брадър" Емил Каменов не изневерява на любимата си работа. Той бе изловен отново да се труди като охрана от топпапараците на "България Днес". Звездата от "Къртицата" явно работи за широко скроен бизнесмен, тъй като работодателят му не изисква гардовете му да са в костюми, а с тениски и дънки

Легендата на родното кино Цветана Манева плаши дъждовете с огромен чадър. Топпапараците на "България Днес" изловиха актрисата на улицата с дъждобран, висок почти колкото звездата, въпреки че дъжд не валеше. Явно великата актриса носи чадъра, за да плаши времето, както гласи поговорката, коментираха столичани

Международен дебют като писател тихомълком е направил Евелин Банев-Брендо, показа проверка на "България Днес". Напук на трите си присъди и издирването от Интерпол, кокаиновият крал успява да преведе на английски и да издаде автобиографията си "Съзирам душата на България". Произведението вече се предлага в специализирани сайтове за книги из цял