Александър Касперович: Българският биатлон има потенциал, Логинов ще тренира с нас

https://www.24chasa.bg/sport/article/8619976 www.24chasa.bg

Казах директно - ако ще ме гледате накриво и ще ми пречите, за какво съм ви, споделя новият треньор на националния отбор

Александър Михайлович Касперович е роден на 12 февруари 1958 г.

Треньорската си кариера започва през 1986 г., когато поема националния отбор на СССР за девойки. За шест години работа момичетата му печелят 7 златни медала от световни първенства.

След това Касперович става треньор на женския отбор и през 1992 г. го извежда до олимпийското злато в щафетата през 1992 г. в Албервил.
от 1994 до 1997 г. той е старши треньор на юношеските национали на Русия, а за това време подопечните му носят на страната си още осем златни медала от световни първенства. От 1997 до 2001 г. Александър Владимирович е пак начело на руския женски отбор по биатлон, който за този период печели 6 медала, а от 2002 до 2014 г. работи като треньор на юношеските и вторите национални отбори.

През сезон 2013-2014 г. участва в подготовката за олимпийските игри на бъдещия медалист Евгений Гараничев и на олимпийския шампион Алексей Волков.

През следващия сезон Касперович е старши треньор на мъжете. Под негово ръководство Антон Шипулин печели сребърен медал в преследването и завършва втори в генералното класиране за световната купа. Щафетата пък печели малкия кристален глобус, а биатлонистите, които се готвят през сезона с основния състав (Алексей Волков, Антон Бабиков, Александр Печонкин, Алексей Слепов) печелят четири златни медала на европейското първенство.

От 2018 г. Александър Касперович е старши треньор на отбора по биатлон на Санкт Петербург.

- Здравейте, Александър Владимирович. Да започнем по същество. Как така се получи, че личният треньор на най-добрия руски биатлонист Александър Логинов изведнъж стана наставник на българския национален отбор?

- Аз дълги години съм работил в България, имам предвид, че съм бил на лагери в Белмекен. По принцип имам добри контакти и с треньорите, и със състезателите. След световното в Антхолц през тази година получих предложение да работя с българския отбор. Аз поразмишлявах, отборът като цяло е интересен и буквално преди няколко дни стигнахме до споразумение. В България има много интересни биатлонисти и биатлонистки и смятам, че можем да постигнем високи резултати.

- Кое по-точно ви е интересно в българския отбор?

- Има перспективни състезатели. Тодорова, например, интересно момиче. Здравкова също. Анев, Илиев, Синапов… Наясно съм с всички. Може да се получат много интересни неща в отборните стартове - смесените щафети, обикновените. Но си мисля, че ако нещата се получат, може да вдигнем резултатите и в индивидуалните дисциплини. Аз ги познавам много добре, общувал съм с тях, защото те на практика всички в накякава степен говорят руски.

- Не ви ли притеснява, че лидерите на мъжкия ни биатлон Анев и Илиев са вече на по 33 години?

- Знаете ли, аз познавам на практика целия елит в биатлона, не само в българския. 32-33 години не е пределна възраст, а основната цел е била и си остава представянетона олимпийските игри. Момчетата, за които говорите, напълно могат да се справят с поставените им задачи.

- Доскоро Анев тренираше отделно от останалите национали. Смятате ли да промените това и имали ли сте разговори по темата вече?

- Да, аз разговарях и за това с Дафовска. Казах ви, че съм наясно с всичко, което се случва. Доколкото разбрах, когато са му казали, че аз ставам старши треньор, той се е съгласил да тренира с отбора. Аз знам каква е причината, а и вие сигурно даже по-добре от мен я знаете. Той е сложен характер, знам, че искаше дори да приключва, но все пак смятам, че всичко ще е наред.

- Вие сте били треньор и на юноши, и на девойки, на жени, мъже, даже сега сте и треньор на отбора на Санкт Петербург. Но все пак къде ви е силата - да сте отборен или личен треньор?

- Това не е от особено значение. Аз съм треньор, харесва ми моят спорт, най-важното е спортистите, които ръководя, да повишават своята класа. Основното е да има резултат, а дали е заради личния треньор или заради отборния - това е на заден план. Разбира се, в отбора работи цял екип треньори, даже не само треньори - специалисти. Значи първо този екип трябва да бъде изграден. От единомишленици. И когато дойде моментът всичко да се получава и конкретните спортисти да печелят състезанията, идва и удовлетворението от добре свършената работа. Независимо дали си личен треньор, или си отборен.

- Казахте, че познавате всички известни биатлонисти. Какво ще кажете за бъдещето на българския биатлон? Виждате ли потенциал в него?

- Когато получих предложението да поема националите на България, аз се обадих на Захаров (предшественикът му, който ще се занимава с младите) и му казах директно: Ако вие там ще ме гледате накриво и ще ми пречите да работя, за какво съм ви? Иначе съм наясно как прекрасно се справят в Банско треньорите, както и по другите места, не знам дали са останали в Боровец още. Аз и с Дафовска си говорих, че връзката между мен и Захаров ще покрива всичко - “А” отбора, “Б” отбора и младите. Планираме съвместен лагер, буквално в понеделник ще изпратя примерна програма, за да я одобри УС на федерацията. Нямам търпение колкото се може по-скоро да пристигна в България и да започна работа.

- В България идвате с още един треньор, Виталий Норицин. Той е специалист главно в стрелбата. Означава ли това, че главно там виждате слабости?

- Не, не бих казал. Българските биатлонисти са добре подготвени. Може би трябват повече съвместни лагери, тренировки, за да си дойде всичко на мястото. Да, може би някои компоненти трябва да се подобрят, например скоростната стрелба, но именно върху такива неща ще работим. Освен това Виталий не е специалист само в стрелбата. Той много разбира и от функционалната подготовка, има добри постижения там. Но първата ни работа ще е за се запознаем със състезателите и да разберем кой върху какво трябва най-много да работи. Защото като казах, че познавам българските биатлонисти, аз имам предвид, че следя представянето и резултатите им. А сега трябва да видя всичко това отвътре - как се подготвят, как тренират. Да пообщуваме с всеки един състезател, с личния му треньор. Те са най-близо до тях, живея с тях през голяма част от времето, възпитали са ги. Трябва да има връзка между личния треньор на състезателя и треньора на националния отбор. Всеки си върши своята работа, но, образно казано, ние трябва да изваем една обща фигура. За да има резултат.

- Споменахте Милена Тодорова, която през миналия сезон доказа таланта си. Виждате ли в нея потенциал да повтори постижението на Катя Дафовска?

- Сложно е. Дафовска беше състезател от световно равнище, а и изобщо българският женски биатлон тогава вървеше стабилно нагоре. Аз много добре си спомням всички момичета. Но оттогава равнището се вдигна много. В момента има 15-18 момичета, които претендират за медалите във всяко състезание в женския биатлон. Така че не мога да кажа отсега докъде се простира потенциалът на Милена. Трябва да започна работа, да проуча нещата. Защото не е толкова просто отстрани да гледаш и да кажеш: Тази състезателка има потенциал да стане олимпийска шампионка. Трябва да се прегледат всичките ѝ резултати, физически данни, да се говори с личния ѝ треньор, с доктора - какви тестове е правила, от какво е боледувала, какви лекарства са ѝ давани. Със самата нея трябва да се разговаря, защото психологията на състезателя е изключително важно нещо. Много са факторите, а дреболии в спорта практически вече няма.

- Ще се отрази ли на вашето назначаване като старши треньор на България скандалът на световното първенство в Антхолц с чуждата акредитация, която използвахте?

- Първо, това беше единичен случай, изключение. Вие разбирате, че и в биатлона е намесена политиката. Смятам, че всичко около инцидента е изчистено. Буквално преди няколко дни пак получих писмо, отговаря на някакви въпроси. Нищо страшно не се е случило. Да - имаше нарушение на разпоредбите, аз се извиних. Но вие разбирате, че след като не бях в щаба на руския отбор, но присъствах на самото първенство, трябваше по някакъв начин да помогна на Логинов, на когото съм личен треньор. Все пак трябваше да мина по трасето, да му подскажа къде какви трудности може да изпита. И понеже всички ме познават, някой е докладвал. След това имаше обиск, опитаха се да ни изкарат от играта. За в бъдеще ще ми е обеца на ухото, но повтарям - въпросът е приключен.

- Значи не смятате, че този инцидент може да повлияе по нянакъв начин на българския отбор по биатлон, след като вие сте му старши треньор?

- Не, разбира се. Задачата на IBU не е да търси някакви интриги, а да развива биатлона. Към мен вече няма никакви претенции.

- Стана въпрос за Александър Логинов, който е безспорна звезда в световен мащаб. Той с българския отбор ли ще тренира, или все пак с руския?

- Той ще тренира с руския отбор, но за някои лагери, които тепърва предстои да организираме, например високопланинските, вероятно ще идва. В момента все още руският отбор по биатлон няма треньор и никой не знае кой ще е той. Даже и моето име беше замесено, но аз не съм получавал никакви предложения. Така че Логинов първия лагер, който е основно по стрелбата, ще си кара в Русия. А за следващия на Белмекен смятам да го включа към балгарските национали. С катя вече говорихме за това, няма проблеми.

- Защо така се объркаха нещата в руския биатлон? Заради допинга ли е всичко, или някакви други войни са намесени?

- Сложен въпрос. Докато начело на федерацията беше Прохоров (Михаил Прохоров е руски милиардер, бивш президент на федерацията по биатлон и бивш собственик на отбора от НБА “Бруклин Нетс” - б.а.), нямаше никакви финансови проблеми. Също и при наследника му Кравцов. Но след това започнаха тези истории с допинга, а сами разбирате, че във всеки спорт финансовата съставляваща е може би най-важната, а и репутацията на отбора беше срината. Спонсорите се отдръпнаха, след което дойдоха проблемите. Затова и ситуацията сега е много сложна.

- В момента ситуацията е много сложна в целия свят. Как вие виждате биатлони и спорта изобщо в условията на пандемията от коронавирус?

- Действително сега ситуацията е изключително сложна. Професионалният спорт ще изпитва страхотни ограничения. Той се издържаше от спонсори, от реклами, а в момента практически няма никакви състезания. Споменатата от мен финансова съставляваща пада рязко надолу. Тежки времена са, защото уж може да се тренира, но когато няма стартове, то смисълът на спорта като такъв се губи. Както ще стане? Само господ знае. Когато вдигнат бариерата на ограниченията, може нещо да се промени, но е сложно да се правят прогнози. Иначе като гледам календара, засега със световната купа всичко върви по план. Но пък например норвежците, доколкото си спомням, пиша, че не всички са в равни условия. И това действително е така. В Русия не може да се тренира, но в Беларус може. Норвежците също тренират. Не знам все още как е в България…

- Индивидуалните тренировки са разрешени…

- Да, казаха ми, че индивидуално може.

- През последните години биатлонът израсна изключително много като търговски продукт. Защо според вас?

- Основно заради своята непредсказуемост. Това са два на пръв поглед несъвместими спорта - ски бягане и стрелба. Динамика и статика. Телевизията много помогна, рекламата беше умно проведена. Но все пак главното е, че една секунда може да промени всичко в класирането и да обърне състезанието с главата надолу.

- За телевизията е ясно, но когато 60-70 хиляди се събират на стадиона в Гелзенкирхен не за мач, а за биатлон?

- Не само там. И в Анхолц, и в Ново Место - там също страшно обичат биатлона. “Евроспорт” допринесе много, освен това всички държавни телевизии даваха биатлон, това беше важно. Създаде се специфична аудитория от фенове на биатлона и популярността тръгна нагоре. Но най-важното е, че това е красив и непредсказуем спорт.

- Казахте, че познавате добре българския биатлон, състезателите, юношите. А за България какво знаете? Като страна?

- Аз много-много пъти съм идвал в България…

- Белмекен не се брои…

- Е, да, Белмекен… Но аз прекрасно познавам Пловдив…

- Родният ми град.

- Така ли? Много пъти съм ходил. Когато сме пътували към морето, винаги спираме там. Интересна ми е историята, например как много българи е трябвало насила да приемат ислямската вяра. Много харесвам и София. Влизам в църквите, уникални са.

- Може би последен въпрос. Откъде идва фамилията ви? Не е класически руска…

- В смисъл, че е еврейска ли?

- Не точно. Аз самият съм арменец. По-скоро, че прилича на беларуска.

- Майка ми е от Минск, баща ми е военен. Изкарал е цялата Втора световна, стигнал е до Кьонигсберг, сега това е Калининград. Има много ордени и медали, а мама е била партизанка. Чисти беларуси, корените ми са оттам. По-големият ми брат се е родил в Кьонигсберг, сестра ми в Минск, а аз в Казахстан.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Едва два дни изкара извън килията соченият за авер на Митьо Очите - Юмер Мехмед! Малко след като апелативният спецсъд пусна бургазлията под домашен арест с електронна гривна за проследяване, той е изненадан вкъщи по пантофи с нов чифт белезници. Ченгетата заключват Юмер като заподозрян за отглеждане на марихуана

Едра милинка накрак хапна актьорът Ивайло Вълчев, забеляза "България Днес". С къси дънки, които отдалеч изглеждаха като изцапани с вар, и до модерното си возило озвучителят на реклами и сериали блажено се наслади на тестеното изделие. За финал съвестно си изхвърли найлоновата торбичка и с пълен стомах продължи да обикаля по задачи

За сватба се стяга голямата щерка на изчезналия "кокаинов крал" Евелин Банев-Брендо! След като миналото лято се сгоди на острова на звездите - Миконос, сега Александра Банева се готви да мине под венчило със своя избраник. Наследницата дори е раздала поканите за тържеството, доверяват запознати. Кой точно е годеникът и както върви бъдещ съпруг на