ГАБИ БЕЙКЪР
SPORTFINDER.COM
Преди 30 години на 5 май нападателят на “Реал” (Мадрид) направи хеттрик срещу "Овиедо" и изравни вечния рекорд на испанския футбол на Телмо Зара - 38 попадения в първенството. Тогава той спечели и “Златната обувка” заедно с Христо Стоичков.
- Къде ви намираме? Как се справяте в ситуацията с коронавируса?
- У дома в Сан Диего със семейството. Със съпругата ми Изабел и двете ни дъщери Изабел и Хана. Имаме къща и в Мексико, където ходехме често в зависимост от ангажиментите ми към ESPN, където съм коментатор. Но сега работата е на заден план. Виждате какво става по света.
- Изглеждате притеснен.
- Не съм, просто съм реалист. След пандемията всичко ще бъде преди и след. Икономиката ще се промени, много хора ще пострадат. Ще трябва да преоценим скалата на ценностите си. Това, което преди бе някакъв малък детайл, сега ще е съкровище. Пандемията отвори очите ни и начина, по който разбираме живота. Това трябва да направиш.
- Това означава ли, че може да се върнете в Испания в някой момент?
- Разбира се. Дъщерите ми са близначки и сега завършват колежа. Те нямаха церемония и бал заради коронавируса. Направиха го онлайн. И двете искат да направят кариера в Мадрид. Те искат да учат там. Това е тяхната мечта. И логично, ако се появи професионален проект, който да ме заинтересува, ще е много хубаво, ако съм близо до тях.
- Значи ще почукате на вратата на президента на “Реал” Флорентино Перес.
- Той знае за плановете ми. И смятам, че съм готов да работя в “Реал”. Чувствам се силен с чувствата и нещата, които знам за този клуб. Не казвам, че трябва да стане днес, след като Зидан върши перфектна работа. Но не трябва да се забравя, че направих “Пумас” два пъти шампион на Мексико, а с националния отбор едва не играхме финал на Копа Америка през 2007 година във Венецуела. Само Аржентина ни победи на полуфинала, а след това взехме третото място срещу Уругвай. Играхме страхотно. Винаги съм се опитвал да следвам Луис Арагонес. Като него казвам на играчите си - победа и само победа. Той е моят идол като треньор. Начинът, по който управляваше съблекалнята, бе уникален. Неговият характер донесе на Испания две европейски и една световна титла. Да, две бяха взети от Висенте дел Боске, но той бе достатъчно умен, че да запази философията на Анчелоти. Синергията на Луис бе в основата на тези прекрасни години за Испания. Висенте просто запази напълно инерцията, която бе постигната от Анчелоти.
- Значи е вярно, че всеки треньор трябва да има идол?
- Абсолютно. Вижте Задан. Той е това заради Анчелоти. В една година като негов асистент той научи как да успее един клуб като “Реал”. Че всичко трябва да си е на мястото. Да си в обувките на играчите. Зидан получи интензивен курс и бе достатъчно интелигентен, за да попие метода на Анчелоти. И дойдоха неговите великолепни резултати, особено в Шампионската лига.
- Да се върнем назад. Стават 30 години от онзи хеттрик на “Бернабеу” срещу “Овиедо”, който ви донесе “Златната обувка” и изравнен рекорда на Телмо Зара, който се смяташе за вечен - 38 гола.
- Това е един много специален момент в кариерата ми.
- Защото трябваше да се брои ли?
- Имах наказание от един мач, което ми попречи да играя в дербито с “Атлетико” на “Висенте Калдерон” в предния кръг. Това ме отдалечи и от рекорда. Трябваше ми хеттрик срещу “Овиедо”. И преди разбора отидох при треньора Джон Тошак и го помолих аз да говоря пред тима, а не той.
- И той се съгласи?
- Разбира се. Бяхме вече шампиони, а аз не съм му създавал никога проблеми. Обясних на колегите, че за мен ще е много специало да достигна рекорда на легенда като Зара. Никога не съм ги молил за нещо инвидидуално. И просто им казах да ме търсят във всеки удобен момент. Играех отпред с Алдана и се разбирахме идеално. “Овиедо” откри, но след това започнах. Първият ми гол дойде след пас на Мичел. Той ми е дал най-много асистенции в кариерата. Следващият бе от дузпа. Промених начина си на изпълнение, за да не може вратарят Зубелия да реагира. Бих много силно точно в центъра на вратата. В този момент показаха президента ни Мендоса в ложата. И той направи жест, който означаваше “ще го направи”. Винаги е вярвал в мен и заради това съм му благодарен.
- И третият, с който дойде и рекордът?
- Още един перфектен пас на Мичел отдясно и вкарах с глава. Все едно планина ми падна от сърцето. Започнах да крещя - направихме го! През тази година се запознах с Изабел и тя е най-важната в живота ми.
- И спечелихте и “Златната обувка” за 1990 г. заедно със Стоичков, който тогава играеше в България.
- Да, и не исках да я взема. Първо, исках да покажа, че не може да се сравняват българското и испанското първенство. Тогава всички бяхме равни. Със сегашната система Стоичков никога нямаше да спечели трофея. И на второ място, исках да протестирам срещу това, че не ни допускаха до “Златната топка”. Възможно ли е Марадона никога да не е печелил този приз?
Аз бях най-добрият голмайстор в цяла Европа, но нямах право също да участвам. Пълни глупости. Пътувахме с Изабел, която още ми беше гадже тогава, и тогава споделих, че смятам да ги взривя. Идеята ми беше на подиума да откажа трофея. Но тя, както винаги, бе по-мъдра от мен. “Не, Уго. Ще вземеш това, което си спечелил с толкова усилия на терена, а утре спокойно ще критикуваш неправдите”, каза ми тя. Така и направих.
- След това идват епични битки с “Барселона” точно на Христо Стоичков.
- Да, след няколко месеца играхме в реванша за суперкупата на “Камп Ноу”. Мачът, в който той бе изгонен, когато настъпи рефера. Направихме почетна обиколка и бяхме обсипани от запалки, монети и какво ли не. Мен ме удариха по главата и ме шиха в съблекалнята. И отново се стигна до неправда. Стоичков получи 6 месеца наказание и за да се компенсира ситуацията мен ме наказаха за 2 мача. За коментар, който не съм правил. Че уж съм казал, че може би трябва да се стигне до инцидент като този срещу “Сестао”, за да ги накажат. Това не съм го казвал. И от този момент винаги когато давах интервю, си го записвах най-прилежно.
- Значи помните бутилката, с която бяхте ударен на мача със “Сестао” за купата?
- Как няма да помня! Когато получих удара, почти изгубих съзнание. Можеше бъде много по-опасно. Влязох в някакъв черен тунел и не виждах светлина. Само чудо ме спаси. За късмет ме удариха странично. И тя не се счупи. Ако бях ударен с дъното или пък носа, сега нямаше да разговаряме. Но има и още нещо...
- Какво?
- След години един човек, който работеше в испанската федерация, ми се обади и ми каза, че има изненада за мен. Отидох при него и той ми връчи бутилката от шампанско, с която бях ударен Съдиите я прибрали като доказателство за инцидента. И сега краси частния ми музей, където са всичките ми медали. Един от най-скъпите ми трофеи.
- Да се върнем към настоящето. С 207 гола в 283 мача сте един от най-добрите в историята. Коефициент от 0,73 средно на мач. Сега младока Хааланд го представят като новия най-добър голмайстор.
- Той е едно цвете, което трябва да се отгледа. “Реал” трябва да го има предвид в бъдеще. Но в този отбор трябва да си готов, да си опитен. Като мен. Той е все още млад. И един трансфер в Мадрид може да му се отрази.
- Трябва ли му на “Реал” нов нападател?
- Да. Трябва му убиец в наказателното поле като мен, като Кристиано, който толкова години си вършеше работата перфектно. Трябва да се намери някой по-гладен.
- Значи не харесвате Бензема?
- Защо? Той е класен нападател, но не е убиец. Той е идеален втори нападател. Като Емилио Бутрагеньо за мен. Двамата се разбирахме идеално. На Карим му трябва убиец пред него. Много харесвах Хари Кейн, но сега не знам дали контузията не му се е отразила. Левандовски има проблем с възрастта. Трудно е откриването на такъв играч.
- Вече приключваме. Наскоро почина Майкъл Робинсън, един от най-добрите коментатори и журналисти. Виждали ли сте се?
- Да. Помня дори един негов гол на “Бернабеу”. Той беше бърз, агресивен, типичен британец. Беше невероятен с паса. Пращам прегръдки на неговите близки. Ще липсва много.
- Значи може скоро да заработите в Испания?
- Ще бъде голямо удоволствие. За мен Ла Лига е най-доброто първенство на света. Хавиер Тебас върши идеална работа. Подобри положението на клубовете, прочисти ги, направи ги конкурентоспособни на всички световни сили. Дори в договора ми с телевизията има клауза, че ако получа добра оферта за треньорска работа, съм свободен, нищо, че остават две години от него. Дано се видим скоро, приятелю.
- Дано.