Голям срам беше тази седмица. То за Сърбия, за Хърватия, за Новак Джокович, за Григор Димитров. Тотална балканска война. А всъщност е срамно да се води такава точно за тениса.
Спортът винаги е обединявал. И феновете на Григор в Сърбия, както и тези на Новак в България могат да потвърдят това. Защото не са малко. И турнирът в Белград го показа.
В крайна сметка манджата бе малко пресолена и от двете страни, най-вече от тази на бащата на Новак - Сърджан. Който може да е уважаван единствено и само защото го е създал. Иначе си бръщолеви какви ли не глупости и това не е първата му издънка. Защото преди Григор на мушката му бе и Роджър Федерер.
Ако има някой вина, то нека поне е за китайците. Откъдето тръгна този проклет вирус, който подлуди света. И както се вижда, тепърва още ще го подлудява.
И отново ще търсим емоцията от тениса, футбола и световния спорт, за да ни спаси поне малко от мислите за болестта. Но вече няма да е същото. За това свидетелстват празните стадиони в Германия, Англия, Испания.
Просто без фенове спортът не си е работа. Седи малко като някаква открита тренировка.
Колкото до враждите, нека да бъдат оставени на историците. Поне на Балканите винаги ще намерим повод да се оплюем. Много ни е общо миналото.
Колкото до Новак и Григор, дано се възстановят по-бързо, за да могат отново да ни радват на корта.
