Нищо не се промени, националният отбор затъна още повече, стадиони няма, а май няма и да има
На 14 октомври миналата година България записа рекордна домакинска загуба и най-голяма в историята от Англия - 0:6.
На мача обаче се случиха срамни неща и извън терена. Всъщност те започнаха още месец по-рано на “Уембли”, когато мачът между същите два отбора завърши 4:0 за британците. Българската агитка бе обвинена, че е отправяла расистки скандирания и издавала маймунски звуци по адрес на англичаните.
Същото се случи и в София, но съвсем очевидно бе провокация. Група младежи със станалите нарицателни черни суитшърти с качулки демонстративно прибавиха към маймунските звуци и расистките скандирания и нацистки поздрави. След което още по-демонстративно се врътнаха и напуснаха националния стадион “Васил Левски”, който заради тяхната акция стана по-известен и от “Чичо-Томовата колиба” - романа, знаме на борците срещу робството и расовата дискриминация в САЩ.
Днес обаче - 15 октомври, се навършва точно една година от последствията от тази показна акция. Спортният министър Красен Кралев обяви, че премиерът Бойко Борисов е поискал оставката на президента на БФС Борислав Михайлов. Капитанът на четвъртите в света от САЩ'94 първо обяви, че няма да подава, но след това пусна декларация, че в името на българския футбол се оттегля. Случайно или не, горе-долу по същото време униформени и тежковъоръжени служители на НСБОП нахлуха в офисите на БФС в “Бояна” и иззеха документация и компютри, а говорителката на главния прокурор обяви, че се води следствие от Специализираната прокуратура по член 321, алинея 6 и член 307, буква “б” и “в” за корупционни действия.
Очакваше се всичко това да даде рязък старт на промяна в българския футбол. Такъв, за какъвто зовяха уводните стадии в органа на БКП “Работническо дело” през 1970 и 1986 г., особено “Докога ще се търпят недъзите в българския футбол”, която влиза по-късно и в избраните съчинения на др. Тодор Живков.
Ето че оттогава до днес се изтъркаляха 365 дни, всъщност даже 366, защото 2020 г. е високосна. Нека погледнем къде какво се е променило, въпреки че една година е прекалено кратък срок.
Ако трябва да обобщим в едно изречение, то е "искахме да е по-добре, а стана както винаги". Този цитат е на руския премиер Виктор Черномирдин по повод резултатите от паричната реформа от 1993 г.
БФС
Веднага след оставката на Борислав Михайлов се заговори за нов конгрес. Уж щеше да е веднага, после през пролетта, накрая го отложиха за юни, но дойде коронавирусът и обърка всичко. Сега уж предстои такъв през декември, но там всичко е предпоследно.
В отсъствието на Михайлов, който - прави му чест, веднага обяви, че няма никакво намерение нито да остава на поста, дори и временно, както и че няма да се кандидатира за нов мандат, в изпълкома се разиграха грозни сцени. За врид президент (временно изпълняващ длъжността) бе назначен Михаил Касабов, но Йордан Лечков, който уж също се беше отказал, изведнъж реши да обжалва. В крайна сметка загуби, но все пак не губи надежда.
Два месеца преди евентуалния конгрес официалните кандидати са трима. Двама Христовци - Порточанов, който е известен от 90-те години бос на “Нефтохимик” и нееднократен член на въпросния изпълком, и Христов - основен спонсор на пловдивския “Марица”.
Освен тях се споменават имената на бизнесмена Петър Величков и на героя от “Парк де Пренс” Емил Костадинов, зад когото се очаква да застане лобито на президента на “Славия” Венцеслав Стефанов.
Двама от участниците в последните финали на българския национален отбор през 2004 г. - Димитър Бербатов и Стилиян Петров, засега по-скоро не са навити да се нагърбят, макар че очакванията към тях са големи.
Разследването е доникъде, като се появиха някакви информации, че от първоначалните стотици хиляди левове злаупотреби, могат да бъдат доказани максимум 4-5 хиляди. Арести няма, за осъдени да не говорим.
Националният
отбор
След 0:10 в два мача от Англия човек би си помислил, че на националите няма какво по-лошо да се случи. Да, ама не, както обичаше да казва Петко Бочаров.
На практика веднага след оставката на Михайлов такава хвърли и старши треньорът Красимир Балъков - четвъртият от четвъртите в света, пробвал се на този пост. Преди него с малко повече успех се пробваха Христо Стоичков, Любо Пенев (който не беше в Америка, но все пак си е неотделима част от този отбор) и Петър Хубчев.
В обстановката на цайтнот (липса на време) и цугцванг (липса на полезен ход) поста пое Георги Дерменджиев. Бат' Жоро, както го наричаха играчите на “Лудогорец”, когато ги вкара два пъти в групите на Шампионската лига, започна со кротце, со благо и без никакъв кьотек. В крайна сметка стана ясно, че е вероятно най-независимият старши треньор в историята на националния отбор - от него нищо не зависи. Нито кого да викне, нито кого да пусне, че даже и кого да смени. Все пак и той успя някак си да влезе в историята с първата загуба от Финландия, а единствената ни победа с него е в мач без значение срещу Чехия.
Първенството
На вътрешния фронт - нищо ново, все едно Боби не си е тръгвал. “Лудогорец” пак стана шампион предсрочно, а “Локо” (Пд) за втора поредна година взе купата на България. Единственото по-пикантно нещо беше появата на втори ЦСКА във висшия футболен ешелон, чийто негласен собственик е основният спонсор на Първа лига - букмейкърът Efbet. А и, разбира се, кризата в “Левски”, който и до днес си е на ръба на финансовото оцеляване, разпродаде или изгони повечето чужденци плюс неколцина българи, с което увеличи интригата за местата след първото.
Факт е, че голям удар нанесе пандемията от коронавирус, заради която първо нямаше мачове, после нямаше зрители, а като цяло няма и футбол. Интригата се поддържа най-вече с декларации от шефовете на ЦСКА, “Левски” и още няколко обидени отбора срещу съдиите или срещу съперници, отказали да отложат мача помежду им заради коронавируса.
Единственият полусветъл лъч е представянето в евротурнирите, по-специално в Лига Европа. “Лудогорец” и ЦСКА на Гриша Ганчев влязоха в групите, а “Локо” (Пд) и неговите фенове изнесоха запомнящо се представление срещу милионерите от “Тотнъм”, водени от Специалния Жозе Моуриньо.
Но пък за сметка на това отбори започваха отново да се отказват. Символично крак повлече втородивизионният “Витоша” (Бистрица) - любимото футболно чедо на премиера Бойко Борисов.
Стадионите
Те са си същите не само от времето, когато Боби Михайлов подаде оставка, ами и от половин век преди това. Локумите за нов национален стадион вече не се разтягат даже и пред банята в София. Проектът за стадиона на “Ботев” - Колежа срещу Бирената фабрика в Пловдив, е в изкуствена кома заради скандали между фенове и потенциални собственици - бивши, бъдещи или настоящи, никой не може да разбере. Единствено собственикът на “Локо” (Пд) Христо Крушарски продължава да се бори като Дон Кихот с вятърните мелници с надеждата догодина като дойде “Тотнъм” на “Лаута”, стадионът да не е като в Лом, а като в Лондон.