БРУНО ОТ ТРЕНЬОРСКАТА ШКОЛА НА ВОЛФГАНГ ФРАНК
Босненецът играе само с номер 8 заради датата, на която пристига в Германия
Димо Вахе, Торстен Либернехт, Михаел Мюлер, Петер Нойщадлер, Юрген Клоп, Уве Щовер, Абделкарим Оукили, Бруно Акрапович, Ларс Шмит, Кристиан Хок, Свен Дерманд и Томас Цимер. Това е част от състава на “Майнц 05” от май 1996 година. Известен с невероятното си спасяване от изпадане и като “треньорската школа на Волфганг Франк”. Защото без мароканеца Оукили всичките продължиха да работят като наставници. Към тези имена трябва да се добавят още Сандро Шварц, Томас Цампах, Хелги Колвидсон, Юрген Крамни, Желко Бивац и Щефан Кунерт.
Е, не всички стигат висините на любимеца на Франк - Юрген Клоп, но и останалите правят доста прилични кариери. Като Акрапович реши да седне на едно от най-проветривите места в родния футбол - наставник на ЦСКА.
Петер Нойщадлер е бащата на Роман, който се прочу, като получи разрешение, след като бе германски национал, да облече и екипа на Русия. Самият Петер пък стана национал на Казахстан и води отбори като “Кайрат” (Алмати) и “Раван” (Баку). Всъщност точно Нойщадлер е играл най-много заедно с Акрапович. Двамата имат 101 мача на терена. Втори в тази класация със 100 е Оукили, трети е Зигфрид Рейх с 87 и на четвърто място идва Клоп с 86 и 6745 минути.
Вахе от над десетилетие работи с вратарите на “Дармщат”, Либернехт смени Илия Груев в “Дуисбург”, Уве Щовер бе треньор на “Майнц 05” и “Кайзерслаутерн”, Дермант работи с втория отбор и юношите на “Борусия” (Мьонхенгладбах), Хок е спортен директор на “Веен” (Висбаден), а Цимер е футболен такъв на “Тюркспорт”, който нашумя с победата си в контрола над “Левски”. Никой от тях не е Клоп, но всеки има прилична кариера.
Ритал е с Цанко
Цветанов и
Веселин Геров
Футболистът Акрапович е съотборник и с две доста известни имена в родния футбол. В 3 мача и 172 минути е бил заедно на терена с героя от световното в САЩ Цанко Цветанов в “Енерги” (Котбус) през 2001 година. След това в регионалната лига с “Кикерс” (Офенбах) в цели 23 двубоя и 602 минути е на терена заедно с Веселин Геров, бившия нападател на плевенския “Спартак”, великотърновския “Етър”, пловдивския “Ботев” и столичния “Локо”.
Освен това е бил съотборник и с доста известни в България като бившия играч и треньор на “Литекс” Лауренциу Регенкампф, северномакедонските национали Саша Чирич и Артим Шакири, които бяха в ЦСКА, както и легендата от Битоля Тони Мицевски, със спортния директор на “Байерн” Хасан Салихамиджич, Елвир Балич и Мехо Кодро, любимците на Босна. Ритал е и с бившия национал на ГДР Уве Рьослер (18 мача и 1430 минути), който като играч стигна до “Манчестър Сити”, “Кайзерслаутерн” и “Саутхемптън”, а след това бе треньор на “Молде”, “Бредфорд”, “Уигън” и “Лийдс”, а сега е във “Фортуна” (Дюселдорф). В 8 мача е бил съотборник дори с помощника си, който доведе в ЦСКА - Бранко Окич.
Иначе кариерата на Бруно започва от “Челик” (Зеница). Той е роден на 26 септември 1967 година в индустриалния център на Босна и Херцеговина. “Челик” има цели 17 сезона в елита на Югославия преди разпадането и 3 титли на независима Босна. Бунтарят Бруно отказва да подпише дълъг договор и отива при сестра си, която е в Германия. Пристига там на 8 август 1988 година. И заради това винаги е искал да играе с осмицата в отборите си.
В Германия го вземат в “Арминия” (Хановер). Следват “Гьотинген”, “Целе”, за да пробие във “Волфсбург”.
Взема италиански
паспорт заради
“Месина”
Появява се шанс да играе във втора италианска дивизия, но там не допускат чужденци. Заради това му се вади паспорт по спешност. Бившата му съпруга е италианка, а във Волфсбург се ражда и синът му Аарон. Малкият остава в Италия при мама и също е футболист. Започва от школата на “Реджина”, като дори достига до националния отбор на Италия до 17 години, като е викнат за контрола с Германия. След това обаче левият бек не успява да се утвърди и в момента е в “Афро Наполи Юнайтед”, който играе в топаматьорската дивизия на Италия.
“Месина” обаче фалира и така Бруно остава в Германия. Записва мачове за “Майнц 05”, “Тенис Борусия” (Берлин), “Енерги” (Котбус), “Рот-Вайс” (Ерфурт), “Кикерс” (Офенбах), за да приключи кариерата си в “Арминия” (Хановер), клуба, който първи му протяга ръка.
В целия този период се засича и с всичките ни звезди, които играеха в Бундеслигата, като Димитър Бербатов, Красимир Балъков, Даниел Боримиров и дори Мариян Христов.
Записва и 18 двубоя за националния отбор на Босна, като дори се изправя срещу Испания на Пеп Гуардиола, Луис Енрике и Раул в Сараево. Единственият му гол е срещу Израел с националната фланелка.
Треньорството започва с младите играчи на “Вортсфелде”. За кратко става помощник на втория отбор на “Волфсбург” при Бернд Холербах.
И заради това в
скаутското звено
е върнат...
Петър Хубчев
След това с Юрген Рьобер отива в хита на руското първенство “Сатурн” (Роменское), но щабът набързо е уволнен, след като не записва сериозни резултати.
Следва хърватският период в кариерата му. Първо във втородивизионния “Мосор” от предградието на Сплит Жръновица. Следват “Вал”, “Солин” и “Неретва” (Метковиц).
Идва и малко екзотика. През 2014 година поема ФК “Европа” от Гибралтар, като основната му задача е да спре господството на “Линкълн Ред Импс” в първенството. Не успява, като отборът остава втори, но се класира за Лига Европа и печели купата на лигата след 2:1 над “Сейнт Джоузеф” след продължения.
Мести се в Северна Македония, като отново става втори с “Шкендия” (Тетово) на пет точки от “Вардар” (Скопие). И вече започва да е специалист по купите, като взема националната след 2:0 на финала над “Работнички” (Скопие). Головете вкарват Мариян Радевски в 5-ата минута и бразилецът Стенио Жуниор в допълнителното време. Стенио е доста добре познат в България от престоя му в “Литекс”. Сега играе във ФК “Рига” при Веселин Бранимиров.
И през хърватския “Ренова” Бруно Акрапович се озова в пловдивския “Локо”. Мразен от феновете през първия си сезон и обявен за велик през другите два, в които триумфира с купата и спечели веднъж и суперкупата. И отново намразен, след като напусна набързо, за да премине в ЦСКА.
ЦСКА обаче е най-сериозното предизвикателство в кариерата на босненеца. И какво ще излезе от това зависи само от Бруно от школата на Волфганг Франк.
СТОЯНОВИЧ Е ТРЕТИЯТ ТРЕНЬОР ОТ ЧУЖБИНА, КОЙТО СЕ ВРЪЩА В "ЛЕВСКИ"„
Рудолф Витлачил и Люпко Петрович направиха това с титли
Много хора ме питаха дали не съм луд, че поемам пак “Левски”. Има нещо по-важно от парите – емоцията и хората, които обичат и помагат на този велик клуб.
С тези си думи Славиша Стоянович демонстрира отново при завръщането си на “Герена”, че “Левски” за него е много повече от трудов ангажимент.
Във вторник мажоритарният собственик Наско Сираков представи 50-годишния сръбски треньор като заместник на Георги Тодоров.
Предвид безпрецедентната финансова криза в клуба постъпката на Стоянович с връщането наистина
изглежда като
закупуване
на фабрика
на 8 септември
С този си ход обаче 50-годишният специалист, който и без това има много добри отношения със “сините” фенове, си осигури категорично подкрепа от тяхна страна.
А и за разлика от повечето негови колеги, които на раздяла с даден клуб изтърсват клишето как биха се радвали един ден отново да могат да работят за него, Стоянович изпълни това, което каза през януари 2019 г.
Тогава приключи първият период начело на “Левски” за него. В края на юли 2018 г. тогавашният собственик Спас Русев привлече Стоянович.
Славиша замени, както и сега, Георги Тодоров. Тогава той бе назначен временно да се оправя с бакиите, предизвикани от италианеца Делио Роси. Последният даде своя принос към обидните европейски провали на “Левски” с отпадане в І предварителен кръг на Лига Европа от “Вадуц” (Лихтенщайн).
Стоянович потегли чудесно начело на “сините”, което и му донесе първоначалното натрупване на фенска обич. Към ноември обаче резултатите зациклиха, а и едно предложение за нова работа явно понамали мотивацията му за работа на “Герена”.
Преди това Славиша бе водил успешно “Рига” и си бе изградил добро име в Латвия. От футболната федерация на прибалтийската република поканиха Стоянович да стане национален селекционер.
В това време вече ставаше окончателно ясно, че Васил Божков ще е новият финансов благодетел на “Левски” с всички произтичащи от това промени.
Славиша опита да лавира и да си издейства вариант, при който да поеме Латвия, но и да остане начело на “Левски” до лятото. Това, естествено, нямаше как да се случи. Стоянович бе заменен от Георги Дерменджиев, на когото скоропостижно бе посочена вратата след 3 месеца.
И сега след неуспешен период начело на Латвия Славиша получи шанс да продължи “синята” си одисея. Така той се превръща в едва третия чуждестранен треньор, който получава втори шанс на “Герена”. Емблемите в професията Рудолф Витлачил и Люпко Петрович са другите.
През сезон 1964-1965 чехът носи на “Герена” първа титла след пауза от цели 12 г. В края на 1966 г. обаче напуска, за да поеме “Рапид”. Витлачил се завръща в “Левски” през есента на 1969 г. и остава в отбора до декември 1970 г. Извежда “сините” до дубъл.
Люпко Петрович води общо 3 пъти “Левски”. Първо през есента на 1999 г., но после се насочва към Китай. В началото на сезон 2000-2001 обаче отново поема “сините”. Прави ги шампиони и отново се изстрелва към Китай. През 2016 г. Петрович също изкара няколко месеца като треньор на “Герена”.
Сега предстои да разберем как ще се справи третият чуждестранен треньор, завърнал се в “Левски”. Предвид резултатите и представянето на “сините” до момента вариантът и Стоянович да спечели титла звучи утопично – все едно коронавирусът изведнъж да секне. За левскарите изглежда и по-скоро като добро пожелание влизане сред първите 6 отбора, които през пролетта ще разпределят медали и квоти за европейските клубни турнири.
Интересното при Стоянович, че при завръщането си на “Герена” той получава още по-голямо доверие. При представянето му Сираков обяви, че новият стар треньор ще изпълнява и функцията спортен директор, която бе вакантна след освобождаването на Ивайло Петков. Към момента това е временен вариант.
“Договорът ми е за 2 г. Може да остана повече в “Левски”, а може и по-малко. Всичко зависи от играта и резултатите”, заяви Стоянович при представянето си на “Герена”.
А всъщност визитката на сърбина показва, че
той не е успял
да изкара 2 г.
в един отбор от
2008-а насам
Тогава след 6 сезона си тръгва от словенския “Домжале”, който 2 пъти е направил шампион.
Следват престои в “Целие” и националните отбори на ОАЕ и Словения. Всички те в рамките на година, година и малко. В ОАЕ Стоянович е помощник на Сречко Катанец.
В “Цървена звезда” също издържа 1 г., но тя може би е най-успешната му. Славиша поема сръбския гранд през юни 2013 г. Във втората част от сезона печели с футболистите си всички 15 срещи. Така “Звезда” вдига за първи път от 7 г. титлата.
Професионалният път на Стоянович минава след това през белгийския “Лиерс”, китайския “Чанчун Ятай”, “Рига”, “Левски” и националния на Латвия. От него бе освободен след загуби в 9 от 10-те квалификации за Евро 2020.
И сега треньорът отново е на клубната сцена. А всъщност
Стоянович е можел
да избере и друга
сцена – музикалната Като малък той е обсебен освен от футбола и от китарата. Тотален фен е на рокендрола, а също и на пънка. Фенът на The Beatles все пак избира футбола, но при случай показва и умения с китарата.
Така се случил при празненствата за титлата на “Цървена звезда”, когато Славиша и момчетата му бяха поканени в тв шоу. Треньорът грабна китара и втрещи всички с уменията си. По изконна сръбска традиция футболистите му лепяха банкноти.
Та Стоянович със сигурност е по-различен от стандартния образ на треньора. В това се убедих лично при миналия му престой в София. Случайно го видях в градинката пред банята. Някаква трупа за стендъп театър изнасяше представление. Славиша се спря и с голямо внимание следеше случващото се, раздаваше аплодисменти. Остана и след мен.
Не че точно културните интереси на футболния треньор ще помогнат на “Левски” да излезе от дупката, но като начало е добре феновете на “Левски” да слушат за дисциплиниран рокендрол на терена, а не за “играем мач за мач” или други безброй клишета.
Ако пък във времето Стоянович повтори Витлачил и Петрович, с удоволствие ще се насладим и на музикалните му умения.