Димитър Ларгов беше първият национал, избран за председател на БФС

https://www.24chasa.bg/sport/article/9261549 www.24chasa.bg

Капитан на “Славия”, играе в полуфинал на европейски турнир

В началото на април 1955 г. юношеският ни национален отбор участва за пръв път в традиционния турнир на УЕФА. Това е осмото му издание, а домакин – Италия.

Отборите играят само в по една от петте групи. Във втория и третия мач на българите в състава е и десният инсайд Димитър Ларгов. Резултатите: със Севeрна Ирландия 5:1 (той отбелязва 2 гола) и Полша 6:1. Нашите футболисти заемат челното място с равен брой точки, но по-добър голов коефициент от Испания – 13:4 срещу 8:3.

Имената на младите ни футболисти нашумяват. В това число и на Димитър Ларгов. Роден на 10 септември 1936 г. Израства на улица „Овче поле“ в населения с бежанци от Македония квартал „Баталова воденица“. С отбора на „Септември“ играе в „Б“ група.

В края на 1956 г. Димитър Ларгов преминава в „Славия“. Още следващия сезон е основен играч на отбора. С национала Петър Патев-Панагюреца са отлична халфова двойка.

И споделя: „Като дебютант тогава нямам право да давам оценка за играта на „Славия“, нито на отделни футболисти. Всеки тежеше в отбора според своите качества. Вглеждах се в по-възрастните и по-опитните. Учех се! Попивах! Не само от играта им. Уважавах ги. Някои от тях изпъкваха по по-различен начин. Център-нападателят Добромир Ташков-Мирко имаше по-друго поведение, по-издържано. Бих казал, интелектуално. И в мачовете, и в тренировките. Националът Милчо Горанов беше природно интелигентен. Спокоен, уравновесен. На двамата приличаше и нападателят Игнат Игнатов-Гацо.“

Димитър Ларгов равноускорително се утвърждава сред имената на най-изявените футболисти в летописа на „Славия“. През лятото на 1961 г. Добромир Ташков се разделя с отбора и му предава капитанската лента. Дотогава е сребърен медалист в първенството на България, а по-нататък два пъти трети и още веднъж втори. В 12 сезона играе 221 мача в „А“ група. И допълва: „Имахме добри условия за подготовка. Поддържахме доброто равнище. И толкова. У нас не бяха проникнали убеждението и амбицията да гоним нещо по-голямо. Никой не е и мислил да се борим за шампионската титла.“

Не е така в турнирите за купата на Съветската армия, която тогава е националната купа. „Славия“ я печели три пъти: през 1963 г. след 2:0 във финала с „ Ботев“ (Пловдив), през 1964 г. след 3:2 пак с „Ботев“ (Пловдив) и през 1966 г. след 1:0 над ЦСКА.

„Славия“ е първият български отбор, който през 1967 г. достига до полуфинал на европейски клубен турнир – за Купата на носителите на национални купи.

Димитър Ларгов играе в юношеския, младежкия и „Б“ националният отбор. От пролетта на 1959 г. е в представителната единайсеторка на България. Третият му мач е на 11 октомври, организиран по случай половинвековния юбилей на нашия футбол. България надделява с 1:0 над Франция на стадион „Васил Левски“.

Спомените му за тази победа не избледняват: „В отбора на Франция играха първокласни футболисти, звезди като Копа, Фонтен, Венсан… Със завидни възможности. Със самочувствие. Силен състав! Трети в света. Голяма работа. Един от мачовете, в които можех да видя себе си. Следях за действията на Пиантони. Нападател от голяма класа. Направихме знаменит мач! Нанесохме им първата загуба след световното първенство в Швеция.“

Националите на България, с приноса и на Димитър Ларгов, оглавяват крайното класиране в квалификационната група за игрите на ХVІІ олимпиада през 1960 г. в Рим. На стадион „Васил Левски“ детронират с 1:0 отбора на Съветския съюз, олимпийски шампион от Мелбърн, и отстраняват Румъния с 2:1.

В предварителната група на финалния олимпийски турнир отборите на България и Югославия печелят първите си две срещи. И на 1 септември мерят сили на стадион „Фламинио“ в Рим. Дотогава имат равни точки, а головото съотношение е 10:1 на нашите съперници и 5:0 на българите. Спомените на Димитър Ларгов за този двубои не са приятни: „Можехме и медали да вземем. Още ме е яд. Изяснено ни беше за головия коефициент при равен мач. И при 0:0 и при 1:1 пак ги отстранявахме. Кой ще ни спре? Тая мисъл ни обхвана. Повлия ни. Имаше пресметливост и скованост. Допуснахме и несъсредоточеност. Започнахме да мъчим топката. В предпоследната минута Спиро Дебърски изравни резултата – 3:3. След това имахме още една възможност. Топката попадна в мен. Бях на четири-пет метра зад центъра в тяхната половина на игрището. В разредената им защита. Видях, че вратарят Шошкич е излязъл от наказателното поле. Някой от нашите извика: „Бий, бе!“ Вместо да бия и се опитам да прехвърля вратаря, подадох вдясно… Как в този миг не прецених обстановката? С мъка си спомням всичко. За съжаление! Моя милост опропасти тази възможност. Така било писано.“

На 23 ноември същата 1960 г. зрителите на стадион „Васил Левски“ наблюдават един чудесен мач: България – някогашна Западна Германия (ФРГ) 2:1. Димитър Ларгов е с приповдигнато настроение: „Голяма работа! Голяма победа! Вечерта се събрахме в хотел „Балкан“, сегашния „Шератон“. Беше хубава традиция да сме заедно всички играчи и след мач на националния отбор. Стевето Божков, единият от треньорите ни (другият е Стоян Орманджиев-Пашата), се обърна към нас: „Ей, знаете ли какво направихте в този мач? Направихте нещо, което ще остане в историята на нашия футбол.“ Играхме много силно. И най-важното – срещу прочути футболисти.“

По-нататък националните треньори „зачеркват“ за прекалено дълго време Димитър Ларгов. Докато… България и Белгия разделят с равен брой точки челното място в квалификационната група за VІІІ световно първенство в Англия. Нашите футболисти печелят първата среща с 3:0 в София, но в Брюксел катастрофират с 0:5. Председателят на Българската футболна федерация Недялко Донски, е убеден, че е опасно да разчитаме на същите психически затормозени играчи за третия допълнителен мач.

В състава остават само голмайсторът Георги Аспарухов-Гунци и Борис Гаганелов. Другите са събрани скорострелно. Между тях е Димитър Ларгов. За пръв път като капитан на отбора!

Двубоят с белгийците на 29 декември 1965 г. във Флоренция завършва 2:1 за България. Капитанът Димитър Ларгов е щастлив. „От пет години очаквах „да ми дойде времето“ за такъв мач. Бяхме наясно защо са се спрели точно на нас... Което можехме и трябваше да го дадем, го дадохме без остатък. Играх с цялата си воля, с цялото си желание. Не си спомням всичко, отделни моменти ми се губят. Всички момчета показаха върха на своите възможности. Победихме тима, обявен за най-силен в Европа през същата година. Белгийците бяха знаменити футболисти. Треньорите и ръководителите ни направиха рискован ход, като включиха девет нови играчи в състава. Това беше доста стресиращо, но не мисля, че беше авантюра. Рискът се оказа оправдан.“

Димитър Ларгов има 20 мача в националния отбор – 14 победи, едно равенство и 5 несполуки. В 8-те срещи с пет западноевропейски състава – 6 победи и 2 загуби: с Белгия 4:1 и 2:1, ФРГ 2:1, Дания 2:1, Нидерландия 3:2 и 2:4, Франция 1:0 и 0:3.

Той играе и учи. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работи като юрист. От средата на юли 1985 до началото на септември 1987 г. е председател на „Славия“. От 21 февруари 1990 до 19 януари 1991 г. първи заместник-председател, а след това до 29 юни 1993 г. председател (президент) на БФС. На пенсионна възраст ръководи сдружение „Социално подпомагане на национални футболисти-ветерани“.

Затрогващо е едно негово откровение: „Футболът ме свърза и сближи с десетки хора. Между тях е тогавашният председател на Българската федерация по футбол Недялко Донски. Никога няма да го забравя! Той е с устойчив характер. Човек със самостоятелно мислене. Смел. Не позволяваше да му влияят, не допускаше пагубно залитане към един или друг отбор. Ходеше по земята, не хвърчеше… Реалист, не приемаше емоционално нещата. Имаше вътрешна нагласа да ги усеща. Виждаше ги. Умееше да ги анализира и след това да се доближи до най-правилното решение. Това го различаваше от другите. Огромният му опит проличаваше навсякъде. Бързо установяваше контакти. Следеше развитието на футбола и в другите държави. Направи изключително много за българския футбол. Остави дълбока диря като негов дългогодишен ръководител. Оправда доверието. Най-добрият от всички досега! Това го казвам и аз, който съм бил председател на Българския футболен съюз. Една латинска поговорка гласи: „Признанието е глас на съвестта.“ Мъдър човек като Недялко Донски заслужава такова признание..“

Димитър Ларгов почина на 84-годишна възраст в четвъртък, 26 ноември.