Пламен Гетов: Диего Марадона ми подари гащетата си след мача ни с Аржентина

https://www.24chasa.bg/sport/article/9264286 www.24chasa.bg

Пламен Гетов е една от легендите на българския футбол. Беше удоволствие да го гледаш, когато играеше, и неслучайно феновете го наричаха Белия Пеле. Гетов е и сред 13-те наши футболисти, играли срещу Диего Марадона с екипа на България в мач на световно първенство. На 10 юни 1986 година нашите губят от „гаучосите” с 0:2 на финалите на шампионата на планетата в Мексико. Пламен Гетов излиза титуляр и е на терена през цялото време. Въпреки загубата, България постига най-големия си успех на световно до този момент, като за първи път излиза от групата си и се класира за 1/8-финалите. Аржентина пък, водена от гениалния Марадона, става световен шампион за втори път. В Мексико 86 Гетов се превръща и сред малкото български футболисти, вкарали голове на мондиали. Той е точен при 1:1 с Южна Корея.

В памет на Марадона, който почина вчера на 60 години, Пламен Гетов разкрива любопитни подробности от срещата им на терена, специално пред Silentbet.

- Г-н Гетов, какви бяха очакванията в нашия лагер за онзи мач с Аржентина през 1986 година в Мексико?

- Трябваше ни точка, за да сме 100 % сигурни за втората фаза, тъй като в първите две срещи в групата записахме две равенства от по 1:1 срещу световния шампион Италия и Южна Корея. Знаехме обаче, че ще е много трудно да измъкнем нещо от Аржентина, защото те имаха Марадона. Уникален футболист. Но все пак никой не излиза да губи, така че и ние искахме да се представим добре.

- Как Иван Вуцов искаше да спирате Марадона?

- По онова време най-често звездите на съперника ги пазеха персонално и ролята на персонален пазач на Марадона бе отредена на Аян Садъков, лека му пръст. Аян трябваше да е близо до Марадона във всеки един момент и да не позволява да прави играта на своите.

- Как се справи Садъков?

- Аян винаги се раздаваше на максимума, беше душата на отбора. Но, знаете ли, тогава нямаше как Марадона да бъде опазен, да бъде спрян, да бъде изключен от играта. Беше невъзможно. В съзнанието ми е останал един момент от двубоя с Аржентина. Марадона беше с топката до тъча и заобиколен от трима наши – един зад него, един пред него и един встрани. Казах си: сгащихме го. Но в следващия момент Диего прибра рязко топката към себе си, измъкна се мощно напред и проби по фланга. Двама от тримата мои съотборници останаха на място.

- Имахте ли някакви шансове да поддържате интригата?

- Какви шансове да имаш, когато срещу теб е Марадона. Те имаха и шанс да поведат още в 4-тата минута и след това контролираха двубоя, благодарение на Диего. В 77-ата минута той се измъкна отново от нашата опека, този път отляво и сложи топката на главата на Буручага за втория гол.

- Кой от нашите му поиска фланелката след мача?

- Аз му я поисках, но той вече я беше дал на Садъков. Изкачах Марадона пред съблекалните, дадох му знак, да си разменим фланелките, но той ми показа, че вече е дал своята на Аян. Свали си обаче гащетата и ги даде на мен. После аз ги подарих на Христо Колев-Бащата, а Аян му даде фланелката на Марадона. Така Христо се сдоби с цял екип на Диего Марадона. Беше голям негов фен и затова с Аян решихме да го зарадваме.

- Имахте ли други срещи с Марадона на терена?

- Не, но веднъж съм го гледал на живо. Беше през есента на 1989-а, когато играех в Португалия. Наполи с Марадона гостуваше на Спортинг в среща от евротурнирите в Лисабон. Отидохме с Илия Войнов на мача. Марадона бе резерва и когато тръгна да загрявя след почивката, публиката стана на крака. Малко след това Марадона си подари анцунга на едно от децата, които гонеха топките и влезе в игра. Спомням си, че Диего направи нещо, което дотогава не бях виждал. Това е онзи специфичен въртелив удар в тениса, когато топката отива напред и след това се връща назад. В един момент играч на Спортинг тръгна да убива Марадона. Диего обаче фалцира топката напред и тя се върна назад при него. Зрителите на трибуните изпопадаха от смях…