Докладът на Георги Дерменджиев III: Какво липсва и кои стават

https://www.24chasa.bg/sport/article/9334097 www.24chasa.bg

В последната част от доклада на националния селекционер Георги Дерменджиев се предлагат и някои решения за излизане от кризата. В първите две бяха анализите на отделните мачове на селекционера. Изненада буди фактът, че се предлага нещо, което бе наложено от държавата в последните години - тестове на всички футболисти в България. За сведение подобни се правят и то безплатно в “Дианабад” за всички национални състезатели. Футболните клубове обаче предпочитат частни клиники, вероятно защото така изкарват пари.

Генерален анализ

Финалната оценка е следната: резултатите на българския национален отбор в периода октомври 2019 - ноември 2020 със сигурност са незадоволителни, но за това съществуват огромен брой комплексни и очевидни фактори:

1. Психологическо напрежение и слабо състояние на националния отбор към началото на периода (октомври 2019 г.);

2. Множество контузии на основни състезатели в продължение на цялата календарна година;

3. Огромен брой заболели и невъзстановени от функционална и игрова гледна точка футболисти вследствие на пандемията от коронавирус;

4. Нарушена програма вследствие отлагането на баражите и европейското първенство;

5. Нарушен игрови и тренировъчен ритъм

6. Трудна интеграция на младите таланти предвид ангажиментите им към младежкия национален отбор, чиито мачове съвпадат като дати с тези на мъжкия национален отбор;

7. Липса на индивидуално качество у състезателите, което може да бъде компенсирано единствено със силен колектив такъв, какъвто поради контузии и заболявания така и не успя да се събере.

Броят на потенциалните национални състезатели бе допълнително свит заради решението основните футболисти на младежкия национален отбор (до 21 години) да бъдат оставени на разположение на треньорския щаб на България U-21 с цел да помогнат на отбора да постигне класиране на европейско първенство.

Реалната

оценка за

възможностите

на тима

е невъзможна поради причинените от епидемичната обстановка и отсъствието на огромен брой основни играчи проблеми. Единственият двубой от отчетния период (октомври 2019 -ноември 2020)г., в който селектираният състав се доближаваше до желанията и идеите на старши треньора и на треньорския щаб, бе този срещу Чехия (1:0, 17.11.2019 г.); Психологическият ефект от множеството заболели и постоянно отпадащите от групата и лагера на националния отбор играчи не бива да бъде пренебрегван. Броят на използваните състезатели, в т.ч. дебютиралите за националния отбор в горепосочения период, е сравнително голям - общо 54 състезатели и 16 дебютанти, заради контузии.

Изводи и оценки

Трябва да бъдем критични към играчите и взискателни към тях, но трябва правилно да оценяваме тяхната класа и възможности в сравнение с класата на противника и да ги поощряваме, когато те дават максималното от възможностите си.

Свидетели сме на резултатите от международните мачове на клубно ниво на българските отбори “Лудогорец” и ЦСКА губят в групите на Лига Европа, а “Славия” и “Локомотив” (Пловдив) отпаднаха още в квалификационния етап.

България не разполага с нито един играч, който да играе във водещо първенство в Европа, дори в отбори от средна класа (Божидар Краев е резерва в датския “Мидтиланд”).

Перспективните ни футболисти следва да се развиват в отборите си и да работят, а не да бъдат издигани и величани изкуствено, тъй като критериите за развитие на подрастващите и перспективните играчи при нас и в държавите с развит клубен футбол са различни.

Младите играчи трябва да заслужат и извоюват мястото си в националния отбор, а не то да им се дава просто защото трябва да се сменя дадено поколение.

Играчите, които имат потенциални възможности за израстване и налагане в националния отбор, според мен, са както следва:

Даниел Наумов

Иван Турицов

Виктор Попов

Валентин Антов

Петко Христов

Андреа Христов

Доминик Янков

Филип Кръстев

Илиан Илиев

Лъчезар Котев

Мартин Минчев

Калоян Кръстев

Светослав Ковачев

Плюс евентуални други футболисти, които се наложат и заиграят като титуляри в клубните си отбори.

Стратегия за бъдещето

Въпреки негативните резултати и реалистичния анализ на ситуацията, в която българският национален отбор се намира към настоящия момент, съществуват конкретни идеи и перспективи за промяна на статуквото и прогрес, които включват следното:

- Създаване на конкурентна обстановка и налагане на отговорности върху основните футболисти, което предполага работа с всички налични качествени футболисти, имащи право да играят за мъжкия национален отбор;

- Предлагам да бъде стартирана централизирана диагностична програма за юношите до 19 години и младежите до 21 години, според която

всеки месец

да се изпращат

данни за

извършената

работа,

т.е. отборите, които имат проекто младежки и юношески национали, да изготвят специализирана индивидуална програма за всеки играч (изготвена от треньор и медицинско лице). Тренировките и упражненията, които трябва да се извършват в индивидуалната работа трябва да бъдат научно обосновани конкретно за самия играч на база:

Вид мускулатура

- Изгаряне на енергия (хранителен режим);

- Тестове - функционални, като периодично се сравняват данните на по-горе споменатата основа;

- Кръвните тестове, разкриващи кои храни как се усвояват от съответния организъм, да се направят в специализирана лаборатория и ако е необходимо - да се поемат от БФС

- Функционалните тестове (кардио) да се направят в лабораторията на “Царско село” с кардиолог и д-р Бисер Бочев;

- Резултатите от тестовете и програмите да се изпращат ежемесечно на треньорите на съответните национални гарнитури и да се води отчет за израстване/подобряване на качествата на футболистите;

- На ежемесечна база трябва да се провеждат работни срещи, на които да се коментират вижданията на треньорите на България U-21 и България U-19 за тактическата постройка на играта. Треньорите на националните отбори до 19 и до 21 г. следва да комуникират отчет на ежемесечна база с треньора на мъжкия национален отбор. В този отчет трябва да фигурира оценка за развитието на наблюдаваните от тях играчи и анализ на състоянието им;

- Даване на възможност за изява на перспективните млади футболисти (поне 13 на брой), които до момента бяха на разположение на младежките и юношеските гарнитури

- Постепенна подмяна на ядрото на отбора, с време за адаптация на младите играчи към условията и изискванията на мъжкия футбол и задължителен баланс между неопитните таланти и опитните играчи;

- Синхронизиране на работата на щаба на мъжкия национален отбор с младежкия и юношеските национални отбори с цел по-широк поглед върху развитието на талантите от различните възрастови групи и по-лесното им преминаване към мъжкия футбол. За целта следва

да се приеме

обща философия

на националните

гарнитури

(като стил на игра и схема) - практика, съществуваща в редица държави от Централна и Западна Европа, вкл. Германия, Испания, Хърватия, Исландия и т.н. Моето лично предложение е за приобщаване на член на треньорския щаб на младежкия национален отбор (до 21 години) към този на мъжкия национален отбор;

- Инвестиция в модерни технологии за отчитане функционалното и игровото състояние на футболистите по време на състезателно-тренировъчния процес (GPS) - приложени ще откриете показателите за фитнес нивата на играчите от системата InStat;

- Задължително продължаване на практиката за модерен и технологичен анализ, в това число: анализ на изиграните мачове, използване на InStat и прочее статистически платформи и източници на данни, алгоритмичен индекс*, запознаване на играчите със статистиките на нашия и съперниковия отбор, разузнаване на противника и съпоставяне с отборите, срещу които играем.

----

Алгоритмичният индекс показва възможностите за отбелязване на гол като развити ситуации (качествата на нападателите за отбелязване на гол). Досегашният анализ на база на алгоритмичния индекс демонстрира, че българските играчи, които излизат или са изведени на голова позиция, не реализират. Що се отнася до защитните действия, не успяваме да предотвратим успешно създадените възможности за отбелязване на гол на противника.

.