Христо Колев, по-известен на футболните фенове като Бащата, не е само легенда на Локомотив Пловдив. Той е сред родните футболисти, които винаги ще се помнят, тъй като на терена превръщаше футбола в спектакъл. С фамозната си техника, гениални отигравания и футболен интелект. По време на периода си в Гърция Колев спечели титлата и Купата на страната с Панатинайкос.
Бащата също бе част и от един много силен наш национален тим, първият на България, който се класира за втората фаза на финали на световно първенство – в Мексико през 1986 година.
Христо Колев даде интервю за silentbet.com, в което говори за своето Локо, за грандовете в България и голямата ни футболна болка в момента – държавния тим.
- Г-н Колев, през 2020-а Локомотив взе за втори пореден път Купата на България, разгроми вечния враг Ботев с 6:0 и зимува в топ 3. Това ли е перфектната година за родния Ви клуб?
- Може и така да се каже, предвид постигнатото. На мен като локомотивец ми е драго да гледам този мой Локомотив, който едновременно играе добре, побеждава и вдига трофеи.
- Кое най-много Ви хареса в продукциите на Локото?
- В много мачове тактически правилният начин на игра, организацията, бързото мислене, комбинативността, взаимопомощта.
- Докъде може да стигне този Локомотив?
- Ако запази игровото си ниво и позициите си, и финишира на трето място, това ще е голям успех и ще съм много доволен.
- Някои вече мислят, че Локо е узрял да се бори и за титла?
- Това са гръмки думи. Все още Лудогорец и ЦСКА са пред нас, превъзхождат ни във финансово отношение, разполагат с по-качествени изпълнители и дълбочина на състава.
- Много локомотивци определиха Бруно Акрапович за предател, след като си тръгна изненадващо от „Лаута“. Вие как приехте напускането му?
- Не мисля, че може да се говори за предателство. Като всеки треньор, сигурно и той има по-големи амбиции, иска да се развива и да постига по-големи триумфи. И след като е получил подходяща оферта, а и договорът му с Локомотив позволява да напусне, е приел ново предизвикателство. Това са напълно нормални неща във футбола. Локомотивците може само да са благодарни на Акрапович за това, което постигна с отбора.
- Правилно ли Крушарски повери отбора на Александър Тунчев, който бе помощник на Акрапович?
- Оказа се правилен ход, предвид играта и резултатите на тима под ръководството на Сашо Тунчев. Макар че са минали малко мачове, той си върши добре работата и дано така продължава и занапред. Хубаво е да се гласува доверие на млади треньори, защото те са носители на новото и различното. Още по-хубаво е, че и помощниците на Тунчев са били свързани като играчи с Локомотив и знаят какво означава да се раздаваш за каузата на любимия ни клуб.
- Г-н Колев, как ще коментирате тенденцията Лудогорец да продължи да залага на чужди треньори. Толкова ли няма български специалисти, достойни да водят шампиона?
- Това е политика на клуба от Разград. Неговите ръководители преследват много високи цели и след като са преценили, че у нас няма треньори, с които да ги постигнат, са се насочили към чужденец.
- На кой измежду Лудогорец и ЦСКА давате предимство в битката за титлата?
- Трудно е да се правят прогнози, въпреки че Лудогорец има добър точков аванс. Футболистите на двата отбора са равностойни, те са и най-добре у нас откъм финансиране. Вижте, мачовете в първенството показват, че всеки един отбор може да загуби точки. Същото се отнася и за Лудогорец, и за ЦСКА. Видяхте, колко точки изгубиха през есента, особено „червените“, и колко трудно спечелиха някои срещи. Затова за тях ще е от значение всеки мач, всяка загубена точка може да се окаже фатална за един от двата отбора в борбата за златото.
- Вие бяхте част от един много силен национален отбор, който участва на мондиал 86 в Мексико. Как приемате сега провалите на трикольорите?
- Това е дълга и интересна история. На никой не му е приятно, но причините със сигурност са комплексни. Сред тях са работата на треньорите у нас, които подготвят футболистите за голям футбол и представянето на самите футболисти – отношението им към футбола и нивото на игра, което поддържат.
- Съгласен ли сте, че нямаме силен национален тим, защото нямаме силно поколение футболисти?
- Не може така да се приемат нещата. Имаме, разбира се, футболисти с качества. И в юношеските, и в младежките гарнитури. Но когато стигнат в мъжките си клубни отбори и представителния тим на България, много от тях не оправдават големите очаквания и не са полезни.
- Защо е така? Преди казваха, че казармата е унищожила много таланти. Сега какво им пречи на играчите между 18 и 20 години да станат фактор и при мъжете?
- Някъде в тази възраст се къса нишката и не се доразвиват качествата на талантите ни, затова ви казах, че вината е обща – и на самите играчи, и на тези, които работят с тях. Не съм съгласен обаче, че чужденците спират развитието на родните таланти. Когато излезеш на терена, трябва да си забравил за всичко друго, и да показваш, че струваш като футболист.
- Какво трябва да направи следващият селекционер на България, за да разполагаме с по-добър държавен тим?
- Първо, футболистите, които са поканени, трябва да са отдадени на футбола, да се раздават винаги на максимума и да играят с желание. След това идва ролята на треньора, да подбере правилните изпълнители, да формира желания игрови облик и стил, и да се стреми да надгражда.
