Мълчаливият индианец Джим Торп от самото си раждане се вкопчи в неравна битка с жестоката съдба и в крайна сметка спечели вечна слава
Отиде да превземе олимпийския връх само и само да натрие носовете на бъдещите си тъстове
Сигурно сте срещали световноизвестната му снимка, на която позира с два различни чорапа минути преди да се впусне в поредната си велика победа на олимпийските игри през 1912 г. в Стокхолм. Но няма да е никак честно да започнем тази наистина велика история с онази дребна неприятност за олимпийския шампион Джим Торп. Да, въпросният битовизъм води след себе си поредица от любопитни събития, които допринасят за изграждането на легендата за мълчаливия индианец. Животът му обаче е белязан от толкова много други изключителни случки, че е най-добре да започнем този разказ от самото начало.
А то е поставено в сърцето на пустинните земи на запад от река Мисисипи. В семейството на коневъда Хирам и индианката Мери Джеймс, потомка на легендарния индиански воин Черния Ястреб, се ражда здраво момченце, което кръщават с индианското име Уа-То-Хук. Малкият още на 6-годишна възраст се научава да язди конете на баща си, да стреля с пушка и да броди неуморно десетки километри в преследване на дивеча. Животът по тези сурови земи е труден, а бъдещето носи само още нещастия за младото момче. Първо умира братът му близнак. След това, по време на раждане, си отива и майка му, а не много по-късно баща му получава отравяне на кръвта и също си заминава от този свят. Останал сам, младият Уа-То-Хук съвсем естествено придобива вкус към търсенето на неприятности и нещастният финал на краткия му земен път е само на една крачка разстояние. Но момчето поне за известно време успява да стои настрана от кражбите и побоищата, които замества с посещения на учебните занятия в държавното училище за индианци в Карлайл, Пенсилвания. Въпросното учебно заведение е създадено с цел да приобщава младите потомци на коренното население на САЩ към традициите на белите завоеватели. Съвсем естествено Уа-То-Хук ежедневно трябва да се справя с расистките обиди и подигравки и да свикне с доста по-американското си име Джим Торп.
Малкият Джими един ден минава край поляната, на която се състезават най-талантливите колежанчета, и от скука отива да им покаже какво умее в бягането и скока на дължина. Другите момчета го гледат с презрение и се опитват да го изгонят от спортната площадка, но единият от треньорите настоява гостенинът да остане. Много бързо става ясно, че мълчаливият Джими притежава златни крака, златни ръце, въобще златна физика и талант за какъвто и да е спорт. Тича и скача по-добре от опитните спортисти, които участват по състезания. Притежава внушително телосложение, с което може да респектира и развилняла се планинска пума.