Илия Груев-младши 8 г. спи на възглавница с емблемата на "Вердер"

https://www.24chasa.bg/sport/article/9479688 www.24chasa.bg
Снимки: сайт на "Вердер"

Халфът иска да пробие, без да бъде преотстъпван,

ще е щастлив отново да играе за България

Здравата работа винаги се отплаща. Това впечатляващо доказа и талантът на “Вердер” Илия Груев.

След над 5 г. в клуба юношата на бременци записа в края на миналата година дебют за мъжкия тим в турнира за купата на Германия, а наскоро – и в Бундеслигата. Сега той иска да продължи да работи усилено и без да минава през заобиколни пътища, да се превърне във важна фигура за първия състав на една от емблемите на немския футбол.

В поредното издание на подкаста на “Вердер” 20-годишният халф говори за миналото си на фен на този отбор и по много други теми. А всичко е преразказано от 90min.de.

Наистина до момента Груев е престоял съвсем кратко на терена с екипа на бременци, но това не е от първостепенно значение за младока, който е горд от дебютите си.

“Е, искаше ми се да поиграя повече. Сега обаче вече знам, че съм бил участник в мач от турнира за купата на Германия и Бундеслигата, и това не може да ми отнеме никой. Чувството беше много хубаво”, откровен е Илия, който след това получава множество пожелания за по-нататъшен успех.

Всъщност с едната минута на терена срещу “Аугсбург” в Бундеслигата той вече успя да надмине своя баща и съименник. Илия Груев-старши миналия сезон бе помощник на старши треньора на “Вердер” Флориан Кофелт, а през настоящия отговаря за контакта с преотстъпените футболисти и наблюдението им.

Преди това 3 г. бе наставник на “Дуисбург”, за който навремето риташе. С него обаче Груев-старши не успя да стигне до Бундеслигата. За разлика от сина си.

Груев-младши е бил твърде малък, за да си спомня за кариерата на баща си като футболист. Тя приключва, когато малкият Илия е на 6 г. Той израства в Ерфурт. Не става обаче фен на местния “Рот-Вайс” или на някой от отборите, в които баща му работи като треньор. Илия стиска палци за “Вердер”.

Леглото му е облепено със стикери на клуба. От 7- до 15-годишен той спи на възглавница с емблемата на “Вердер” и я мъкне навсякъде със себе си. С нея преживява успехите на германския тим в Шампионската лига през онова време.

“Възглавницата беше винаги с мен. Дори и след като се пренесох в интерната на “Вердер”. Един ден обаче я мушнах в пералнята и тя не излезе от нея във вида, в който би трябвало да се появи”, разказва Илия.

На 15 г. той се мести във въпросния интернат на „Вердер”. Решението взема много лесно. Дори не иска да разгледа предлаганото от други клубове. И днес Груев е изключително доволен от свършената работа и атмосферата в школата на „Вердер”.

“Не знам как е другаде, но при нас мога да кажа, че наистина бяхме и приятели освен съотборници”, казва Илия и дава като пример суперуспешния сезона на тима до 17 г., който след 25 победи от 26 мача в редовния сезон после стана вицешампион на Германия. “Близкото приятелство ни помогна много”, категоричен е дефанзивният полузащитник.

При успешния си преход в школата на “Вердер” Илия стига до капитан на отбора до 19 г. Започва да играе и в националния отбор на България за тази възраст.

Заради голямото натоварване - например 4 мача за 10 дни, и стреса покрай многото пътувания Груев решава да спре с участието си в него за момента.

“Беше важно да се утвърдя във “Вердер”. Може скоро отново да съм в националния отбор. Винаги съм бил щастлив да играя за България и ще се радвам отново да го правя”, отсича Илия и така отправя послание към новия национален селекционер на България Ясен Петров.

На първо място обаче сега целта на Груев е да се утвърди в дългосрочен план в мъжкия тим на “Вердер”. Преходът от отбора до 19 г. в този за Бундеслигата малко изненадващо до момента е труден.

Причините – първо физиката. “С времето установих, че в днешния футбол добрата форма е задължителна. Човек просто трябва да е на ниво”, откровен е Груев.

Времето също не му е помощник. “Вече имаш много, много малко време. Футболистите са много бързи в мисълта си. Вече нямаш три секунди, за да отиграеш топката, а една. Днешните играчи четат по-добре действията на терена. В началото това ми бе трудно, трябва честно да си го призная”, казва Илия.

Той чувства, че е на верния път. Вече не се усеща като развиващ се младок, а като футболист с добро физическо ниво, който е интегриран в отбора.

Навлизането в професионалния футбол обаче остава трудно и Груев е наясно с това. Въпреки това желанието му е директно да се утвърди във “Вердер”, без да преминава по заобиколни пътища под формата на преотстъпване.

“Разбира се, често се стига до въпроса да се иде ли в друг отбор под наем, или не. В крайна сметка обаче от клуба решаваха винаги да остана и това ми помагаше”, разкрива Илия.

За разлика от свои съотборници от школата той избира да се бори във “Вердер” за пробив. Например неговият колега Жан Мануел Мбом го направи след преотстъпване в III лига, където натрупа мачове за “Юрдинген”. Други връстници на Груев също вървят по този път - Люк Ихорст, Зимон Щрауди и Давид Филип.

Илия обаче се чувства у дома си във “Вердер” след близо 6 г. в Бремен. Той изключва отиване в друг отбор под наем. В първия тим се разбира с всички. Сред най-близките му са Мбом, Романо Шмид, Макси Егещайн, Марко Фридъл, Милош Великович и Милот Рашица.

Като за финал на участието си в подкаста Груев дава съвет на слушателите - сутрин да си оправят леглото. Той го прави от години и това му помага страшно.

“Това е първата задача за деня. Дори той да не премине много добре, вечер си лягаш в оправено легло. Така виждаш, че си изпълнил поне първата си задача за деня”, завършва Илия Груев-младши.