При прехвърлянето от въже на въже той вероятно не е застанал солидно, подхлъзнал се е и е паднал, казва Георги Имов
Шерпите почти не подменят въжетата с нови, като разчитат, че и този път няма да се скъсат
Георги Имов е един от доайените на алпинизма у нас. Роден през 1936 г., той е допринесъл много за развитието на планинското катерене. Правил е поредица от изкачвания в Татрите, Памир, Алпите, Южна Америка. Участник е в българската експедиция “Еверест 84”. Именно той е човекът, който се опитва да държи Христо Проданов буден по радиостанцията, като му казва: “Ице, ти си голям българин. Не заспивай! Хора тичат към теб!” Преди 3 г. "168 часа" за първи път разкри, че Имов е човекът зад известния глас. От 1953 г. той е планински спасител, а по-късно става инструктор по спасяване. В този брой Имов коментира трагичния инцидент с Атанас Скатов и модните днес комерсиални експедиции, които често завършват със смърт.
- Г-н Имов, вие сте един от най-опитните алпинисти на България. Какво мислите за инцидента с Атанас Скатов, който загина на 5 февруари?
- Не вярвам да добавя нещо ново към така наречените комерсиални експедиции, които имат не особено дълга предистория. По въпроса за инцидента със Скатов вече се изказаха известни алпинисти. Но не изпитвам и ни най-малко съмнение в думите на словенския алпинист Томаш Ротар, който е бил част от тази експедиция. Той съобщава за сериозни проблеми. Стари въжета и липса на палатки са част от множеството пречки в подобни изкачвания.
Според мен
има две причини, които може би са помогнали за инцидента
с Атанас Скатов. Първо, на тези комерсиални експедиции стремежът да се използват нови въжета е малък, защото старите почти не се свалят. Остават по маршрутите и често се настъпват с котките. Могат да бъдат наранени, но основното е, че не се подменят след всяка експедиция. Това е проблемът. Трасето, по което е минал Скатов, видно е имало стари въжета от предишни изкачвания, които може би той е използвал. Но аз дълбоко се съмнявам в това. Вторият фактор е, че едно въже не е безкрайно дълго, то е от порядъка на 30-40 метра, което се закача на издатък на клин (скален зъб) и се завързва на възел в горния и долния край. А от него, също с връзка следва друго въже, което е по-нагоре. Те се снаждат и така алпинистите се катерят все по-високо. Участниците в такива експедиции вървят нагоре прикрепени към това въже с карабинер или с ексцентрик, още наречен жумар.
Това е такова съоръжение, което се плъзга нагоре, а при опит да паднете назад, то спира на въжето и алпинистът остава осигурен на парапета. Когато идва крайната точка, човек се откача от въжето с карабинера или жумара и всъщност
за момент остава без никаква защита
Веднага трябва да се закачи за следващото и така да върви нагоре. Вероятно в един такъв момент Скатов не е застанал солидно на двата си крака, подхлъзнал се е и e излетял надолу.
Трябва ли всеки екип да поставя нови въжета, за да се избегне рискът от подобни инциденти, четете ТУК!