Спряганият за кандидат за нов президент на БФС Петър Величков, който вече обяви, че работи в екип с Димитър Бербетов, изрази увереност, че лобитата и личните интереси във футбола могат да се изкоренят. Настоящият член на Изпълнителния комитет на БФС обяви, че ако клубовете в страната наистина имат желание за промяна, не трябва да се подават на натиск и дирижирано гласуване. Бизнесменът заяви загадъчно, че след насрочването на датата за конгрес ще стане ясне "дали и кой от нашия екип ще се кандидатира за президент". Ето какво каза Петър Величков в интервю за dsport.bg.
. - Господин Величков, като член на Изпълнителния комитет на БФС как ще коментирате внесеното от Христо Порточанов искане на над една трета от клубовете за извънреден конгрес?
- Това е добра новина за българския футбол. Дано наистина има желание и воля за промяна. Който и да поеме управлението на централата, няма да му е леко. Изискват се много знания, опит в управлението на хора, процеси, капитали и много енергия. Изисква се безкомпромисност, огромен труд и смелост за тежката реформа, която трябва да се направи. Това зависи и от клубовете, които трябва да бъдат мъдри при този избор на лидер и екип. Само добри намерения ще бъдат недостатъчни и скоро може да се окажем отново в сегашната ситуация. Някои се опитват да обсебят желанието на клубовете за промяна, а е повече от ясно, че всички желаят тази промяна. Ще направим всичко възможно да осигурим условия на клубовете да гласуват честно и по своя воля. Май обаче се намираме все още във времена на дирижирано гласуване и натиск. Ако клубовете наистина желаят промяна, не бива да се поддават. 9 септември 1944 г. беше преди 77 години, ако правилно смятам. Няма нужда от революции и партизански акции. Има нужда от хладен ум и добра преценка. Клубовете трябва да осъзнаят независимостта и силата си.
- Какво да очакваме от следващото заседание на Изпълнителния комитет, което трябва да е в рамките на десетина дни?
- Още не е изпратен дневният ред до членовете на Изпълнителния комитет, но както вече бе обявено и от Изпълнителното бюро, предстои да се предложи дата за извънреден конгрес - а именно 25 юни 2021 г. Кога всъщност може да се очаква той обаче зависи от Изпълнителния комитет. Вярвам, че конгрес ще бъде насрочен, но дали ще можем да го проведем, зависи и от епидемиологичната обстановка. Ще се обсъжда, разбира се, и подписката на големия брой клубове, искащи извънреден конгрес. Ще бъде спазен уставът на БФС.
- Веднъж казахте, че е възможно да се кандидатирате за президент на БФС в екип с Димитър Бербатов и това не е спекулация. Има ли движение по този въпрос?
- Работим сериозно с Димитър Бербатов повече от година. Дали и кой от нашия екип евентуално ще се кандидатира за президент на БФС, ще разберете скоро след насрочването на конгреса. Аз смятам, че поколението на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров трябва да поеме своята отговорност за управлението на БФС, но не бива да ги оставяме сами. Млади, енергични, независими и интелигентни футболни хора са тези, които ще поставят основите на истинската промяна и ще трябва да я направят. Сериозна подкрепа трябва да им бъде дадена и ще се справят.
- В последните дни скандалите в българския футбол се разрастват. Имате ли коментар за това, което се случва?
Събра се доста напрежение. Изприказваха се доста неща, които ми се иска да не бях чул. От тях нищо градивно и конкретно. Изказаха се и много обиди. Не ценим заслужилите ни футболисти, а ги употребяваме користно. Изчезна толерантността. Като че ли малко останаха джентълмените във футболните ни среди. Все едно с този конгрес светът ще свърши или всичко ще се оправи с магическа пръчка. Сега виждам, че отново на дневен ред са проблемите със съдийството. Всеки прозира лобита, интереси, корупция. Сигурно ги има. Лесно могат да се изкоренят, ако има смелост и воля. Това обаче могат да направят само хора без зависимости. С приказки и лозунги, без реално да са подплатени със съдържание и необходимите знания и умения, ще си останем в сферата на добрите намерения. Не виждаме обаче най-важното - съдиите ни са просто казано на недобро ниво. Какво направихме, за да подобрим квалификацията им? Имаме ли система и методика за изграждане на съдии? Вместо да търсим отговорите на тези въпроси, ние сменяме като носни кърпички съдийски шефове и чакаме. С чакане и празни приказки няма да стане. Но това е само едно нещо от богатата проблематика, върху която трябва да се работи. Детско-юношески футбол, националните отбори, аматьорският футбол, корупцията, расизмът, черното тото са другите важни аспекти, по които трябва да работи новото ръководство. Разбира се, всичко това, като част от цялостна стратегия за промяна и развитие на българския футбол. В помощ при изработването на тази стратегия заедно с държавата и УЕФА е мястото на професорите, академиците и футболните деятели, а не в оперативното управление на футболната централа. Където и да се погледне във футбола ни, навсякъде си останахме някъде в 90-те години на миналия век. И като организация, и като манталитет. Само като резултати не сме там. Онова поколение беше плод на добре замислена и функционираща система. Сегашните ни добри футболисти, доколкото ги има, са плод на собствен талант и труд. Ама колко талант трябва да има в 7-милионна нация, за да успеем само с талант? Белите лястовици във футбола ни са аматьорските клубове и детско-юношеският ни футбол, а там се прави най-малко. Оставени са на произвола на съдбата и ентусиазма на хора, правещи нещо само от любов към футбола. На тези хора трябва да се помага. Там трябва да се насочат най-много усилия и средства. Дългосрочна визия, стратегия, система, стройна и модерна организация, регулации, изключващи всякакви възможности за корупция и субективизъм, транспарантност, професионализъм, млади и енергични хора, обичащи футбола. Това ще промени имиджа на БФС и ще превърне тази организация в надежден партньор. Чак тогава може да се почука на вратите на държавата и УЕФА за съвместна работа. Сега е срамно да се иска нещо от държавата, давайки си ясна сметка какво представлява БФС. На колко хора от футболната централа със съответното образование и квалификация във футбола се даде възможност за развитие? Отговорът е прост - на николко! Толкова е тежка реформата, която е необходима, че се чудя на лозунгите и приказките на някои колеги и дали въобще си дават сметка дори и само за обема работа, която има да се върши. Ами съдържанието? Ами ролята и мястото на Професионалната футболна лига? Лесно е да се каже - дайте първенството на ПФЛ. Там ли свършваме ? На всеки е ясно, че мястото на професионалния футбол е в ПФЛ. Но готова ли е Професионалната лига за това? Новото ръководство първо трябва да преструктурира и поготви структурите, администриращи първенствата и турнирите, и тогава да ги прехвърли към ПФЛ в едно със съответното финансиране поне за първите две години. Парите и любовта към футбола на Гриша Ганчев, братя Домусчиеви, Младен Михалев и Венци Стефанов, както и други като тях си имат лимит. Ако не помагаме на такива хора от професионалния футбол, дайте поне да не им пречим. Търпението на държавата се изчерпа и ни казаха – дотук! Изтеглят ли си държавата и местната власт, къде почти пряката, къде косвената подкрепа от професионалния футбол, редица емблематични футболни клубове приключват. Това ли чакаме да се случи? Харизматичен лидер от ново поколение, добра симбиоза между доказан футболен човек и добър ръководител от сериозния бизнес. Това е печелившата комбинация. Само бизнесмен, или само футболен човек трудно ще е успешен в създалата се ситуация. Ето защо сме в екип с Димитър Бербатов!