Не медалите и купите, а раждането на сина му донесе най-много щастие на футболната легенда
Железният защитник спечели много битки на терена, но загуби тази с най-коварната болест
Ти ме прие в съблекалнята на ЦСКА! Ти беше моят пример! Ти беше моят капитан! Толкова много мачoве спечелихме заедно! Колко е кратък животът, Джеки! Почивай в мир, приятелю!" – с тези прочувствени слова в социалната мрежа Христо Стоичков сякаш успя да изрази мъката на запалянковците по един от най-добрите футболисти на България за всички времена. Да, той беше от ЦСКА, но с таланта си бе спечелил сърцата и на "левскари", и на "ботевисти", "локомотивци", на всички, които умееха да се наслаждават на играта,
без да изпадат
във фенски умопомрачения.
Георги Димитров-Джеки спечели много битки на терена, но загуби тази с най-коварната болест.
До последно легендарният защитник на ЦСКА остана оптимист, че ще се излекува и ще продължи да се радва на живота, но ракът се завърна и ни го отне.
Отиде си само на 62 години, но спомените за него ще останат завинаги. Тези дни колегата спортен журналист от "България днес" Кристиан Иванов публикува във фейсбук свой спомен, който най-добре описва колко точно бе велик Георги Димитров-Джеки и колко голяма заслуга имаше за популяризирането на играта сред младите:
"Светът вярваше, че те са непобедими Гордата Франция на Мишел Платини гостуваше в София с яркия ореол на европейски шампион, спечелил титлата по безапелационен начин, без да допусне нито едно поражение през 1984-та.
На 2 май 1985 г. "петлите" излязоха напомпани със самочувствие на стадион "Васил Левски" в София, а една група осемгодишни български момчета седяхме залепени пред телевизор марка "София 81" на пионерски лагер в пернишкото село Слишовци.
Чакахме да видим господарите на футболна Европа - Платини, Тигана, Аморос...
И тогава нашите ги почнаха. Българите просто не им даваха топката, а онези не можеха да повярват къде са попаднали.