Що е швейцарска система и има ли тя почва във футбола

https://www.24chasa.bg/sport/article/9903888 www.24chasa.bg
При швейцарската система звезди като Кристиано Роналдо все по-рядко ще играят срещу български отбори. СНИМКА: РОЙТЕРС

Смисълът е силните отбори да играят със силни, слабите - със слаби, и повече мачове

За сезона 2024-2025 г. УЕФА работи по специален проект в евротурнирите - т.нар. швейцарска система.

Смята се, че това е компромисен вариант за ръководителите на европейския футбол и за клубните грандове, които ще могат да играят един с друг по-често.

Смисълът на този формат е, че най-силните играят с други най-силни, следващия си съперник разбират след края на мача, а и никой не отпада.

Ето в сбит вариант основната информация за швейцарската система и как тя работи в шаха:

1. Всички състезатели (в случая с Шампионската лига - отбори) се разделят на двойки или с жребий, или според рейтинга си.

Във втория случай участниците се разделят на две групи. Например при 12 участници

лидерът на “силната”

група (№1) играе

с лидера на

слабата (№7),

№2 с №8 и така нататък.

2. Двойките във втория кръг се формират според резултатите на първия - победителите играят с други победители, загубилите със загубили, а същото се отнася и до завършилите наравно.

Принципът на формиране на двойките е почти същият - всички участници се разделят на три групи (победители, загубили, завършили наравно), като най-силният във всяка група играе с този, който има среден рейтинг, съответно най-добрият от завършилите наравно със средния по рейтинг и същото за загубилите.

Тук се добавя и още едно правило - не се допуска два отбора да играят повече от веднъж един срещу друг. Освен това, ако направим пак аналогия с шаха, където няма как някой да играе три партии поред с едни и същи фигури, така и във футбола никой няма да може да е домакин или гост три пъти поред.

3. Преди третия кръг се прави ново разпределение по групи. В тях се включват отборите, които имат равен брой точки. Смята се, че в швейцарската система са необходими толкова кръгове, колкото биха трябвали за същия брой играчи/отбори плюс още един кръг. Например, ако говорим за 1/8-финал при сегашната система, това са 4 кръга. Значи при швейцарската ще са 4+1, тоест 5.

Ако след последния кръг няколко отбора са начело с равни точки, то за определяне на крайния победител се използват няколко варианта - коефициент Бухолц (събират се всички точки на съперниците, с които си играл), коефициент Солкоф (сборът на всички точки на съперника с изключение на най-добрия и най-слабия), както и среден рейтинг на съперника.

Иначе от турнира никой не изпада, всички играят до края, стига да не се откажат сами.

Авторът на форма̀та

е учителят

Юлиус Мюлер

от швейцарския град Бруг. За първи път по неговата схема е изигран шахматният турнир в Цюрих на 15 юни 1885 г., макар че според различни източници той е използвал системата и по-рано на турнири в собствения си клуб.

На въпросния турнир участват 74 шахматисти, което означава, че по системата всеки срещу всеки трябва да има 73 кръга. А при швейцарската система практически изчезва елементът случайност - най-късно от втория кръг натам всеки мач е между равностойни съперници.

Швейцарската система и досега активно се ползва, при това в най-престижни състезация. Така бе проведена световната шахматна олимпиада през 2018 г., в която участваха 185 отбора.

Но има и недостатъци:

- Понякога се получава, че най-добрите играчи или отбори така и не играят един срещу друг.

- Резултатите от първия кръг като правило са доста предсказуеми.

- Сложно е да разпределяш играчите или отборите така, че винаги да се редуват бели с черни фигури (в шаха) и домакинства с гостувания (във футбола).

А защо тази сравнително сложна система е необходима на футбола?

Основното е, че суперклубовете искат да играят повече помежду си, за да генерират повече приходи. Именно това беше идеята за създаването на европейската Суперлига, която обаче се провали. В същото време изглежда, че Шампионска лига по швейцарска система може да уреди всички.

От една страна, се планира разширение от 32 до 36 отбора и единно класиране вместо по групи. От друга, в първата фаза всеки от отборите ще изиграе 10 мача (5 у дома, 5 като гост). Според първоначалната идея те ще бъдат разделени на 4 урни. Отбор от първа ще играе два пъти с отбори от същата, по три пъти - с такива от втората и третата, и два пъти - с отбори от четвъртата.

Все още не са съвсем ясни нещата нататък. Или първите 8 отиват направо на 1/8-финал, а останалите 16 разиграват още 8 квоти, или се класират направо първите 16, които играят по класическата схема - първият с 16-ия, вторият с 15-ия и така нататък. А отборите от 17-о до 24-о място отиват в Лига Европа.

Основният проблем, разбира се, е увеличеният брой мачове - 10 кръга вместо 6, при и досега достатъчно плътния клубен календар.

Освен в шаха швейцарската система се използва в състезания по спортен бридж и други игри с карти, Го, както и в бадминтон, кърлинг и сумо, а напоследък и в киберспортовете - Dota 2, CS:GO, Hearthstone, Overwatch. Навсякъде това се обяснява с големия брой участници. Естествено, има и специфични особености - в сумото например е забранено един с друг да се борят роднини и съотборници.

Кой печели: УЕФА,

отборите участници и

донякъде феновете

Европейският съюз на футболните асоциации, както е пълното название на УЕФА, играе вабанк с инициативата си за толкова генерална реформа на Шампионската лига. Прави го, за да не допусне разкол в европейския клубен футбол, който би настъпил, ако се позволи създаването на европейска Суперлига. Не е тайна, че сегашният формат отдавна не е особено привлакателен за най-успешните европейски клубове - особено от петте най-силни първенства.

Грандовете искат да играят с грандове, на тях не са им интересни мачовете с някой условен “Лудогорец”, който не е особено привлекателен за феновете и не генерира достатъчно печалба. Затова новият вариант на Шампионската лига е необходим компромис в отношенията на УЕФА с най-силните отбори, а увеличението на броя мачове и швейцарската система донякъде поддържат интереса и на отборите средна ръка.

За всички отбори, които ще вземат участие в новата версия, приходите ще нараснат. Първо, от увеличаването на броя мачове, второ, вероятно ще нараснат и парите от УЕФА.

Феновете пък получават два допълнителни домакински мача, което би трябвало да доведе до повишаване на интереса на публиката към новия формат.

Кой губи: вътрешните

турнири, най-вече

тези за различните

купи, отборите с

дългосрочна

стратегия към

евротурнирите и

футболистите

Броят на мачовете в Шампионската лига ще се увеличи от сегашните 125 до 225. Това е отлична новина за маркетинг отделите в клубовете, но не е ясно кога ще се играят. В националните лиги с по 18-20 отбора в условията на тлееща коронавирус пандемия и въвеждането на нови турнири от УЕФА като Лигата на нациите и Лигата на конференциите календарът и така се пука по шевовете.

В Англия например повечето треньори вече явно неглижират турнира за Купата на лигата заради увеличения брой европейски мачове. Четирите допълнителни кръга в Шампионската лига ще накарат със сигурност много федерации да преразгледат календара на вътрешните си състезания.

Отборите, които разчитат на евротурнирите и като финансиране, и като престиж, ще трябва да преразгледат стратегията си. Преди в груповата фаза те се хвърляха здраво само срещу фаворитите, а с по-слабите разчитаха на резерви. Сега всеки мач ще е срещу равен по сила съперник.

И накрая - най-голямото натоварване е за самите футболисти. Към своите 65-80 мача годишно те получават още четири, при това от най-напрегнатите. Както се видя от случая с датчанина Кристиан Ериксен, това води до определени неприятности.