Тодор Пеев е първият самоубил се български писател. Той е деец на българското националноосвободително движение, учител, журналист, публицист, фейлетонист, драматург, мемоарист и преводач. Издател на в. "Възраждане" в Браила. Член и деловодител на Българското книжовно дружество, предшественик на БАН.
Сподвижник и близък приятел с Ботев и Левски, оглавява създадения от Апостола революционен комитет в Етрополе. Но и един от авторите на плана, по който Димитър Общи ограбва царската хазна в Арабаконашкия проход.
На 26 юли 1904 г. 62-годишният Тодор Пеев успява да пусне два куршума в себе си: първия под сърцето, втория - в лявото слепоочие. Когато близките му влизат в стаята, намират до тялото му съвсем нов револвер, от който липсват два куршума. Предсмъртно писмо няма.
Вестниците "Дневник", "Ден" и "Вечерна поща" отпечатват некролог: С голяма душевна тъга известяваме на всички роднини, приятели и познати, че многообичаният ни съпруг, баща, зет, чичо и вуйчо Тодор Пееввчера в девет и половина часа вечерта падна убит от злодейска ръка.
В същия брой на "Дневник" обаче има и редакционна бележка, която завършва с изречението: "Причините на самоубийството са неизвестни, но ако се вярва отвън, те са домашни..."
Според Дочо Леков, основния биограф на Тодор Пеев, парадоксът е леснообясним. Пеев се гръмва сам, може би има и лични причини за това. Но всъщност е убит от кариеризма, алчността и властолюбието на бившите си другари. Пеев е тотално разочарован от погазването на идеалите, за които се е борил преди Освобождението. Чувства се пренебрегнат и излишен. Не случайно малко преди смъртта си започва да пише драма, в която иска да осмее и заклейми лицемерието и ламтежа към богатство на новите властници.
Може би най-показателен е случаят със Стефан Стамболов. Революционер и хъш, приятел на Ботев, с когото събират стихове в обща книжка. В нея Стамболов се кълне:
Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!
След убийството му през 1895 г. той обаче оставя в личната си сметка 15 парцела в София и околностите, 72 къщи в две села, два чифлика и ниви в Бургаско. И много пари в брой, разбира се...
Тодор Пеев е роден през февруари 1842 г. в Етрополе. Баща му хаджи Пейо Стоянов Инджев е един от най-богатите хора в града - търговец, скотовъдец и едър земевладелец. Представител е и на етрополци пред наместниците на падишаха. Семейството му е многолюдно - седем дъщери и трима сина, но от три съпруги.
Малкият Тодор е жизнено и ученолюбиво дете. През 1858 г. става ученик на Сава Филаретов в София. Филаретов - изтъкнат просветен деец и общественик от Възраждането, идва от Русия, завършил с отличие Историко-филологическия факултет в Москва.
В софийската гимназия Тодор Пеев изучава всеобща история, землеописание, математика, български, френски, гръцки, старославянски, закон божи. 18-годишен е назначен за главен учител в Самоков. Местните старейшини не се интересуват от дипломата му, доволни са, че е възпитаник на Филаретов. Преподава френски и турски.
След смъртта на баща си през 1862 г. Тодор Пеев продава своя дял на братята си и заминава за Цариград, където се записва във Френския католически колеж. Там учител е Драган Цанков - бъдещият трети (7 април - 10 декември 1880) и осми министър-председател на България (19 септември 1883 - 11 юли 1884).
Френският колеж образова, но и пропагандира католицизма на Балканите. Пеев прекарва най-много от времето си в училищната библиотека. Чете книгите на немски, френски и английски писатели и драматурзи.
Запознава се с Петко Рачов Славейков.
По това време издателят на хумористичния вестник "Гайда" е безспорният авторитет сред българите в Цариград.
Тодор Пеев не успява да завърши колежа поради липса на средства. В края на 1864 г. е назначен за главен учител в Силистра. Той обогатява обучението в града с нови предмети и обръща особено внимание на девическото образование. Отваря училища и в селата, съставя им програми, обучава по-будни местни младежи за учители. Силистренци се дивят на надписите, окачени по стените на училището: “Ако си любоучен, ще си учен”, "Всяко нещо на мястото си", "На учението корените са горчиви, но плодовете са сладки" и др.
Докато е в Силистра, Тодор Пеев се среща и запознава и с поборници на националноосвободителното движение.
През май 1867 г. край с. Върбовка е разбита четата на Филип Тотю. Никола Странджата - един от оцелелите четници, преоблечен като турчин, носи със себе си знамето и важни документи на четата. Той и още един поборник търсят спасение от преследващите ги турци в Силистра. Там ги посреща Тодор Пеев, помага им да се възстановят и да се прехвърлят през Дунава във Влашко.
Заради съмнения, че даскал Тодор Пеев помага на комитите, управникът на Дунавския вилает Митхад паша нарежда той веднага да напусне Силистра.
След като учителства 3 години в Кюстендил, през лятото на 1870 г. Тодор Пеев се прибира в родния си град Етрополе. Той вече е натрупал голям педагогически опит, но началото в родния му град е трудно главно заради слабите приходи за образование в общинската каса. Парите отиват главно за околните манастири.
Въпреки всичко даскал Тодор, както го наричат съгражданите му, успява и тук да модернизира образованието. През есента на 1870 г. създава "Просветен кръжец", чрез който иска да разшири кръгозора на съгражданите за събитията не само в България, но и по света.
Домът на Тодор Пеев приютява Васил Левски, когато през есента на 1870 г. той идва за първи път в Етрополе. Създаден е местният революционен комитет, наречен "Мехмед Бочукоглу" на името на богат етрополски турчин търговец. Правят това по съвет на Левски - "предпазва начинанието от поразии и провал". За председател на комитета единодушно е избран Тодор Пеев. За да "легализира" дейността на комитета, на 7 януари 1871 г. той създава читалище "Напредък", на което сам става председател.
През март 1872 г. даскал Тодор е избран да представлява всичките 11 комитета от София до Етрополе на общо събрание на Централния революционен комитет в Букурещ. За да не предизвика съмнение дългото му отсъствие от града, той измисля хитър план. Написва специално писмо от името на турските управници и населението на Етрополе, което трябва да занесе до русчушкия валия. Молбата в писмото е пътят от София до Плевен да минава отново през Етрополе.
Управата на града дори му дава 1200 гроша, с които да пътува до Русчук и да изпълни задачата. Той отива първо в Букурещ. Там се запознава с Любен Каравелов, в чийто дом на 29 април започват заседанията.
Пеев е избран за секретар на събранието. Влиза в четиричленна комисия заедно с Левски, Каравелов и Киряк Цанков, която трябва да напише програмата и да прегледа устава на Българския революционен централен комитет. На връщане от Букурещ успява да се срещне с валията на Русе (Русчук) и му връчва прошението на етрополци.
През септември 1872 г. Тодор Пеев се жени за Цветана, дъщеря на местния първенец Мишо Вълчев. На сватбата по всяка вероятност е присъствал и Левски. Според едната версия Апостола пристига в Етрополе предрешен като овчар и на трапезата свири на кавал. Турците се поинтересували кой е този изкусен кавалджия и Пеев обяснил, че им пасе овцете - хем е добър овчар, хем ги весели.
Другата версия е по-правдоподобна, защото за нея свидетелства самият Тодор Пеев след Освобождението. Според тази версия етрополският учител Шишков дошъл на сватбата със семейството си и с непознат човек, облечен в" опнати бели гащи и с кълчищена риза". И това бил самият Апостол.
Изследователи на Левски твърдят, че е напълно допустимо Апостола да е бил на сватбата на своя приятел и съратник. Той използвал празненството, за да се срещне лично с много от революционните дейци от Софийско и Етрополско.
Тодор Пеев е съратник на Левски, но в един момент се сближава и с неговия първи заместник Димитър Общи, който често посещава Етрополе.
Общи е буен и непокорен авантюрист, самонадеян и себелюбив.
Но пленява Пеев с бурната си биография: бил е в легията на Раковски, после в легиона на Джузепе Гарибалди. Участва в Критското въстание. През 1869 г. с чета от 8 души преминава от Сърбия в България.
Тодор Пеев знае, че Левски няма особено доверие в своя заместник, но въпреки това се съгласява да помогне на Общи в авантюрата, която той замисля. Даскалът е един от хората, изработили плана за обира на царската хазна. И на 22 септември 1872 г. с няколко въоръжени мъже Общи успява да открадне парите в прохода Арабаконак.
В следващ брой:
Първата работа на Димитър Общи след обира е да си купи хубави и скъпи дрехи. А каймакаминът на Етрополе изпраща Тодор Пеев в Румъния, за да дири там крадците на парите от царската хазна.
