Napalm Death са една от най-бързите и агресивни групи на планетата. В петък късно вечерта направо отрязаха главите на няколко хиляди фенове, събрали се в “Интер Експо център” в София. Концертът беше част от OnFest. Както на всеки фестивал с различни банди, имаше мнозина в публиката, които не знаеха що е то Napalm Death и какво въобще правят там. Но самият китарист на бандата Мич Харис обича да казва: страхотно е, когато някой тепърва открива музиката ни.
Стилът грайндкор (на който бандата е съосновател) идва от 80-те - смесица от пънк, хардкор и дет метъл. Първите групи са силно политически ангажирани и музиката се ражда като социален протест.
Мич Харис е роден на 31 октомври 1969 г. в Ню Йорк. От 1987 г. е китарист на Napalm Death. Преди е свирел в Righteous Pigs. Сега участва и в проектите Meathook Seed, Little Giant Drug и Goatlord.
Преди концерта Мич се съгласи да даде интервю специално за "24 часа".
- Мич, последният ви албум Time Waits for No Slave е доста коментиран във вестници и музикални списания. Има ли нещо, което феновете и критиката не са казали за албума, нещо важно, като послание, което е било пренебрегнато?
- Трудно ми е да кажа, защото не чета вестници (смее се). Много се гордея с това, че в албума вложихме доста енергия. Това е най-доброто ни през последните 15 години. Има различни "ъгли" и гледни точки в него.
- Какво ще рече различни "ъгли"?
- Пробвахме различни музикални техники. Има по-особени вокали - почти "мелодични", може би дори напомнят на готик метъл.
- Какво искате да кажете с името Time Waits for No Slave (“Времето не чака робите”)?
- Отнася се за онези хора, които прекарват толкова много време в работа, в диво състезание направо - да си плащат сметките, да си покриват кредитите, обществото ги е "хванало за топките". Животът продължава и без тези неща.
Преди да се усетиш, си станал на 60 г. и си прекарал повечето от живота си в работа. Същото е и с нас. Ние правехме така с музиката си и изведнъж се оказахме на по 40 години, скоро ще станем и на по 50. И в следващия момент си казваме: "Мамка му, прекарахме си живота, правейки това!"
- Стига, не ми казвай, че се чувствате като роби! Вие имате най-готината работа на света.
- Така е. Но е трудно да имаш семейство при такова всекидневие. Прекарваме много време далеч от вкъщи. Добре, признавам си, че е интересно, не бих подредил живота си по друг начин. Но имай предвид, че не всичко е както някои си го представят: О, богати рок звезди, живеят си страхотно! Не е точно така - през повечето време сме в някой мръсен бус и после свирим в скапани клубове, без течаща вода дори. Понякога е страхотно, но понякога... сещаш се. Но пък всичко е в името на шоуто. Не бих прекарвал много време в тези клубове през деня.
- Значи в някои от клубовете, в които свирите, не обичаш да се връщаш като клиент, да изпиеш една бира?
- Да, ако мога да го избегна. Събуждам се сутрин и, ако времето е хубаво, се разхождам, за да разгледам града, в който сме. Обичам да пробвам местната храна. Въобще гледам да правя неща, които занимават съзнанието ми, за да не мисля постоянно колко много ми липсват децата.
- Когато започна да свириш, кой музикант ти повлия най-много? Кого видя и си каза: искам да бъда като този?
- Всъщност никога не съм искал да бъда "като някого". Търсех оригинално звучене. Отраснах с типичната ранна метъл сцена. Слушах всякакъв тежък рок, като AC/DC например и Black Sabbath. "Metallica" са ми много любими. Една от първите песни, които научих, беше Seek and Destroy.
- Какво ще представлява следващият ви албум?
- Някои неща ще са по-екстремни, може би някои по-"шумни" акорди, малко дисонансно звучене, някои по-бавни песни, ще има от всичко по малко. Има доста вокали. Има част, в която аз пея и се получава доста добре. Ще е мрачен албум, но ще видите и различни неща в него. Винаги ми се е искало да покриваме повече в музикално отношение - да правим нещата, с които сме известни, но и да проучваме тепърва нови.
- Кога ще се появи албумът?
- Февруари 2012 г. Трябваше да е по-рано, но така се случи - малко се разочаровахме... любопитен съм да видя реакцията на феновете. Уверен съм, че ще е добър.
- Песента Procrastination on the Empty Vessel от последния ви засега албум има доста типичен... да не казваме български, но балкански ритъм. Откъде дойде вдъхновението за това?
- Ами Шейн написа тази песен (Шейн Ембъри - басист на бандата.б.ред.) след предишно идване в България. Мисля, че има общо с нещо, наречено "шопска". Нещо здравословно.
- У нас имаме шопска салата.
- Ами да, това е.
- Значи вдъхновението за ритъма има нещо общо с шопската?
- Да (смее се).
- В клипа към песента това истински кадри от Гуантанамо ли са, или са актьори?
- Истински кадри са.
- Каква е позицията ти за воината в Ирак?
- Ние сме против всички войни. Никой не печели от войните. Страни са завладявани, произвеждат се социалистически режими, вземат им петрола и товарят американските и английските, и въобще всички данъкоплатци, за да произвеждат бомби и оръжия, с които да избиват невинни хора Не сме съгласни с това.
- Ти си роден в Ню Йорк. Спомняш ли си къде беше, когато за първи път чу за атаките над кулите близнаци?
- Да. Бях си вкъщи - в Бирмингам. Дремвах си, защото бях станал рано, за да заведа дъщеря си на училище. И Шейн ме събуди: "Трябва да видиш това!"
Включих телевизора и веднага разбрах, че нещо лошо се случва.
Не можах да повярвам на начина, по който откриха кой го е извършил и кой е поел вината. Доста съм се ровил из всякакви конспиративни теории още от 1992 г. За мен изведнъж всичко, което бях чел дотогава, се сбъдваше. Бях се залепил пред телевизора следващите 6 месеца, за да видя какво ще се случи.
- Защо според теб има толкова много хора по света, които приемат агресивната музика като покана и извинение да се държат агресивно? Все си мисля, че повечето послания от "тежките" групи е точно обратното, повечето са против насилието, както сте и вие.
- Светът е много труден за живеене и има много фрустрация. Тези хора може би имат работа, която мразят, може би се чувстват нещастни. Винаги е лесно да използваш музиката като извинение, за да нараняват хора. Честно казано, аз не го виждам много често по нашите концерти. Ако започне бой, спираме шоуто, докато не разкарат побойниците от сградата. Всеки си търси извинение и жертва, на която да си излее гнева.
- Какво мислиш за всички музикални риалити формати по телевизията?
- Харесват ми. Гледам ги. Аз самият продуцирам музика и мога да кажа кога някой има талант. Харесват ми драматичните моменти. Знам, че може би е нагласено. И е пълен боклук и "манифактурка". Публиката може би няма думата и всичко е нагласено, за да правят пари. Има много негативни неща, но за мен е забавно и продължавам да гледам.
Гледам предимно X-factor, знам, че има още много, но не им обръщам много внимание. Харесва ми да видя какво се случва с тези хора след година, дали са успешни. Харесва ми да гледам как работи "машината". Ние самите сме вътре - машината с медиите, маркетинга и т.н. Знам, че 90% от феновете ни презират тези музикални риалити програми. Но за мен, ако някой има талант и мечта, това е възможност за него. Печелят договор за $ 1 млн., но като си платят за записа на песните и за мениджмънта, остават без пари и си казват: "Това са глупости!" Но, хей, това е шоубизнесът. Научаваш го по трудния начин. Ние го научихме по трудния начин. И 20 години по-късно имаме много повече контрол върху това, което правим. Ако наистина имат тази мечта, да видим дали ще издържат.
