Последната опера на маестро Георги Атанасов не е добре приета от българската публика, когато за първи път се играе преди 80 г. Премиерата на "Алцек" е била няколко месеца преди маестрото да издъхне от диабет. Оттогава не е била поставяна. Тъй като няма записи на операта, не е пресилено да се каже, че може би никой жив човек не е чувал това произведение.
С концертно изпълнение на тази нечувана творба ще бъде открит новият сезон на Софийската опера и балет на 7 и 9 октомври. За втора поредна година директорът на операта проф. Пламен Карталов избира прочутия български композитор, за да даде старт на оперния сезон. Миналия октомври беше с"Косара". "Аз се гордея с маестро Атанасов - каза Карталов - Вагнер също е бил непризнат. Маестро Атанасов просто е бил българин и затова не е имал късмета да се впише в световните ранглисти."
Действително в крайния етап от творчеството си маестро Атанасов често е сравняван с немските романтици. Последните му две опери - "Косара" и "Алцек", са написани със значително по-сложна композиционна техника и затова сравнително по-трудно са били приети от широката аудитория.
Това, което публиката ще види, е един отрязък от историята - точно това, което са слушали в началото на миналия век. Операта ще се изпълнява по оригиналните партитури, без никакви промени.
Ето как проф. Карталов обяснява решението. "Аз много се колебаех дали да обработваме материала, както искаше Марин Големинов, или да изпълним оригинала на "Алцек". Реших да направим творбата такава, каквато е. А един ден, ако решим да я поставим, там вече трябва драматургията да се пипне - там ще търсим оня еквивалент, който е необходим за друг контакт с публиката - акустично-визуален, не само акустичен."
Действието на "Алцек" се развива в момента, в който Борис сключва мир с Византия, покръства българите и става цар. Алцек е братът на хан Аспарух, петият син на хан Кубрат. Той се заселва в земите на съвременна Италия заедно със 100 хил. души по същото време, когато Аспарух е бил в България. В сюжета на операта Алцек обаче е вожд на болярите езичници, който е влюбен в княгинята, дъщеря на Борис.
Тя обаче е отдала сърцето си на военачалника Светлозар и двамата са приели християнството.
Автор на либретото е Петър Карапетров, много известен писател от 30-те и 40-те години. Историческите факти са използвани като най-груба рамка за творческите идеи на композитора.
Историкът проф. Георги Бакалов коментира, че в текста има неточности. "Омонимията е малко стара, Алцек не е брат на хан Аспарух, княгинята без име е Ана." Той обяснява обаче, че авторът е проявил невероятна интуиция, като е нацелил точния момент, в който стават историческите събития. "Едно откритие, което беше направено неотдавна, далеч след неговата смърт, от руския славист Турилов, показва, че датата е 28 март. А в либретото се говори за великденски празници, което по дата съвпада с тази."
Операта е поверена на диригента Григор Паликаров. Главната изпълнителка в ролята на княгинята е оперната певица Любов Методиева. Нейната роля преди 80 г. се е пяла от прочутата Елисавета Йовович. Това е единственият женски образ в спектакъл, в който има 15 действащи лица мъже. В ролята на Алцек е Ангел Христов.
Още много нови музикални заглавия подготвя Софийската опера и балет, сред които световната общественост с нетърпение очаква третата част на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" - "Зигфрид". Режисьорът Пламен Карталов в момента работи едновременно върху 4 произведения. За съжаление в афиша на операта липсват нови балетни постановки.
