4-годишната Каред Айше от хасковското село Маслиново изненада всички и грабна микрофона на водещата на прощъпалника, организиран вчера от пловдивската болница "Медлайн". Малката чаровница, която боледува от детска церебрална парализа, без проблем стигна масата с предмети. Разгледа, хвана кърпа и като чу водещата да казва, че ще стане домакиня, я остави и посегна към микрофона.
Празникът беше организиран по случай третия рожден от създаването на отделението по ортопедия и травматология в болницата. В него се включиха над 100 деца от цяла България. Прощъпалникът беше организиран за 10 малчугани. Първа се престраши 4-годишната Лаура Красимирова от Ботевград, която проходила на 3 г. и 3 м. след серия операции, направени от д-р Янаки Янакиев, началник на отделението. Тя си взе "Червената шапчица" и всички решиха, че ще стане писателка. Майката благодари през сълзи, че детето е лекувано безплатно, защото сама отглежда болното момиченце. Останалите родители не спираха да хвалят лекаря, който след 4-5 операции за 7-8 месеца вдигал децата им на крака. Той е магьосник, каза Биляна Новакова, майка на 7-годишните близнаци Теодора и Стилиян, които д-р Янакиев оперира едновременно. Колкото мога, винаги ще ви подкрепям, защото виждам отличните резултати от добре свършената работа, каза областният управител Иван Тотев, който беше гост на тържеството. Мениджърът на болницата д-р Невен Енчев благодари на него и на депутатката Менда Стоянова, с чиято помощ отделението е спасено от закриване и продължава да оперира деца от цялата страна.
- Д-р Янакиев, защо мотото на прощъпалника беше "Борба за физическа независимост"?
- Защото това, което ние даваме на децата с церебрална парализа (ДЦП), е именно физическа независимост. Тя позволява на малчугана да стане сам, да отиде до хладилника и да си вземе нещо за ядене или до банята, за да се измие. А когато стане зрял гражданин на обществото, да може да учи във висше училище, а не малка част от тези пациенти го правят. Целта ни е те сами да ходят до магазина, до работните се места.
Тези деца се нуждаят обществото даги приема като равноправни, а дори и да им се даде повече, защото на тях не им достига здраве. Ощетени са от съдбата - 90% от природата, а останалите 10% са плод на лекарски грешки. Затова трябва да получават неограничена и безплатна медицинска помощ.
Ние не лекуваме само деца, които изобщо не могат да ходят, но и тези, които имат нужда от подобряване на походката, на движенията на ръцете. В стремежа да осигурим лечение, което е ограничено от лимитите на НЗОК, сме принудени да записваме деца чак за април 2012 г.
- Огромният интерес към болницата и екипа на отделението вероятно ви радва?
- Напротив. Всяко дете се нуждае от няколко операция на меките тъкани и на костите. Те се изпълняват в определен порядък, за да се получи максимален ефект. Сега не сме в състояние да извършваме операционни намеси в максимално правилния момент, а се съобразяваме с лимитите на касата. Стигнали сме дотам, че водим списък на резервите и когато някое дете се разболее, викаме от резервите на неговото място. Съответно болното отива най-отдолу в списъка и чака друго да вдигне температура, за да бъде включено и то.
Според мен това са уродливи представи какво би трябвало да представлява съвременното здравеопазване и изкривени представи за икономии на НЗОК. В същото време здравният министър д-р Стефан Константинов обяви, че снижава стандартите на някои болници, които не могат да ги изпълнят и ще спрат да съществуват, защото не са успели да направят 250 операции, а 100-150. Ние тази година ще завършим с 1000 операции.
- Излиза, че на ден оперирате по 4-5 деца.
- Случвало се е да правя и по 10-11 интервенции, но средно са по 4-5, като се работи и в събота. Но това няма значение, по-важното е да се привлече вниманието на обществото и, разбира се, на управляващите към малките пациенти с церебрална парализа, които са между 3 и 7 на 1000 родени деца у нас. Изчислено само за Пловдив, това означава около 25 бебета годишно. Това заболяване може да бъде лекувано, а много от децата да посещават редовните училища, да следват и да са част от обществото.
- Защо "Медлайн" ще прави и център за рехабилитация?
- В момента болницата отделя десетки хиляди евро за оборудване на рехабилитационен център и за лаборатория за анализ на походката. И тези средства са нищо в сравнение с половин милион лева, които се заделят за закупуване на специален апарат, който да обучава децата с възстановена мускулатура на правилна походка. Тази техника движи краката на детето в правилна позиция, а пред него се изгражда виртуален свят, в който се създава представа, че малчуганът гони зайчета и сърнички по горска поляна. Наложи се да направим такива големи разходи поради нашето притеснение, че свършваме основната работа с операциите, но са единици добронамерените рехабилитатори по места, които да се възползват от получения резултат и да подкрепят правилното двигателно развитието на детето. А много от родителите и нямат възможност да се доберат до качествено специализирано възстановяване в малки селища. Те ще ползват веднага апарата и центъра, защото нашите операции дават възможност раздвижването да се започне ден след тях. В практиката си имам дете на 6 г., което проходи и са му подарили 100 чифта обувки, защото то мечтаело да носи обувки като останалите.
-Ръководството на пловдивската здравна каса предлага да се осигури специално финансиране и да се предостави на определени болници, където да се правят тези интервенции.
- Нека да има отделно финансиране, но не бива да се определят болници, а да се даде правото на родителите сами да си избират местата. Най-важното е терапията да бъде неограничена, защото сега родителите събират пари отвсякъде. Имам баща, платил 300 000 лв. за присаждане на стволови клетки в Москва, а резултатът за детето му не е добър. Други успяват да съберат по 150 -200 хиляди лева за лечение в Израел, по 80-100 хиляди евро за Германия, където се правят същите операции. У нас става дума за няколко стотин лева, в които се включват изследвания, лечение, проследяване. Независимо от сумата, нека поне тя се осигури за всяко дете, което има нужда и да не зависи от прищевките на някого. Искам да попитам тези, които определят лимитите за лечение, може ли някой от тях да се наведе, за да прегърне и да целуне такова дете.
- Това какво значение има, ако средствата се изчисляват от професионалисти?
- Повечето хора се опитват да избягват тези деца, забраняват на здравите да контактуват с тях. Първото изискване, за да ги лекуваш, е да ги обичаш. И аз ги обичам и то много.
- И те ви отвършат с любов - хвърлят се да ви целуват, да ви прегръщат, все едно сте им баща.
- Лекувам сляпо дете с церебрална парализа, което всеки път, когато дойде в кабинета, иска да ме пипа по главата. И винаги пита татко си: "Кога ще стана плешив като д-р Янакиев, искам да съм като него!"
Д-р Янаки Янакиев е началник на отделението по ортопедия и травматология в болница "Медлайн" в Пловдив. Роден е в Стара Загора, където е завършил математическа гимназия. Като лекар се е дипломирал в Медицинския университет в Пловдив през 1987 г. Започнал е работа в болницата за костна туберкулоза в Радунци. След това печели конкурс и става асистент в катедрата по ортопедия и травматология в Университетска болница "Св. Георги". Впоследствие се мести на работа в МБАЛ "Пловдив", където работи допреди 3 г., когато се създава отделение по ортопедия и травматология в "Медлайн", на което е един от създателите. За себе си лекарят казва, че е оперирал в 20 операционни зали на 3 континента.
Името на д-р Янакиев нашумя в цяла България, защото помогна на много деца с церебрална парализа да проходят след успешни операции в лечебното заведение. Една от тях е 20-годишната Зорница от Мизия.
