Детската градина в най-малкия добруджански град Алфатар е поредното доказателство, че живеем в глобализиран свят.
Не само защото сред стотината деца има българчета, турчета и ромчета в градската база и в двата филиала в Бистра и Алеково. Специален автомобил извозва всеки ден до общинския център деца и от селата Чуковец, Цар Асен и Васил Левски.
По стечение на обстоятелствата тях ги обучава на български език екип от педагогически, медицински и помощен персонал, съставен от българки, туркини и грузинка. Техен шеф е рускиня с дългогодишен стаж в български детски заведения.
"На нас се пада да научим ромските деца на български език, за да влязат в училище не само с навици, но и с познания, каквито повечето от тях не получават вкъщи по битови причини", заяви за "24 часа" директорката на ОДЗ "Щастливо детство" Любов Тотева, родом от Коми, АССР.
Тя отскоро управлява единствената детска градина в общината, но е била начело на детски звена в Силистра, известно време е работила и в София. Дъщеря й Юлия е завършила японистика в СУ "Св. Климент Охридски" и работи в Страната на изгряващото слънце.
Смесеният в етническо отношение колектив работи по програмата “130 години предучилищно образование в България".
Най-трудно е на персонала в с. Бистра, където децата са изцяло от ромски произход.
"Вкъщи си говорят на език, близък до турския, поради което аз като туркиня разбирам децата и ги усещам само с поглед, но не е лесно да ги научи човек бързо на добър български език", обяснява учителката Тезгюл Мешели.
Традиционно представителите на този етнос не правят разлика в родовете, поради което при употребата на местоименията той, тя и то винаги става голяма какофония.
"За нашите възпитаници е най-трудно да описват природни картини, да разказват случки, да преразказват приказки като "Момче и вятър", включена в програмата за обучение", допълва Тезгюл.
Обикновено в разказите на децата отсъства прилагателното. Дете от ромски произход никога няма да каже за времето, че е "ветровито", "снежно" или "дъждовно". В неговия изказ задължително има подлог и глагол: "Дъждът (снегът) вали", "Вятърът вее" и пр. При употребата на свободна реч липсват умението и нагласата да се представят определения, а стремежът е да се пресъздават действия. Ромчето няма да каже за някого, че е мързелив, защото ще се изрази със словосъчетанието "този човек не работи".
Учителките отдавна са направили извод, че ромчетата по-лесно назовават предмети, но изключително бавно усвояват т.нар. признаци. Отделен момент е справянето с граматиката, която се оказва "голям проблем" за тях, а със сигурност и за родителите им.
"За мен е по-лесно да общувам с децата от ромски произход, независимо че не знаят добре български език, защото не се налага да ги разпитвам много-много как са със здравето, тъй като от прегледа всичко ми става ясно", споделя своя опит Елена Кавтарадзе, грузинка.
Тя е единственото медицинско лице в ОДЗ "Щастливо детство" и работи по график в трите села, откъдето са възпитаниците на детската градина.
В България е от 1988 г., след като се омъжила за мъж от района на Алфатар. За съжаление човекът починал преди време. Тя обаче останала да живее у нас. Учила е в медицински институт в Москва, където 17 г. е работила в тамошна детска болница.
Спомня си за едно момиченце от с. Бистра, на което му трябвали 2 месеца, за да й се довери при прегледите, макар и провеждани веднъж седмично.
"Говоря му, а то плаче. И все едно ми казва, че не ме разбира. А аз исках само да му помогна да оздравее", разказва грузинката на приятен и правилен български език.
Като руска възпитаничка тя е в екипа заедно с директорката Тотева и другите учителки, научили преди време деца от трите етноса на популярни руски детски песни. Изпели ги пред представители на Генералното консулство на Русия в Русе по време на гостуването им в Алфатар.
В града и общината има поне 30 жени, родом от бивши съветски републики, омъжени за българи и турци от района, обединени в местен Руски клуб, един от най-големите в региона на Силистра.
Техните деца, за които по всички природни закони майчиният език не е български, също внасят известен колорит в етническата палитра на Алфатар. Един град, претендиращ да има история на няколко века и богати културни традиции, показвани на туристи от цял свят в местния етнографски музей "Добруджанска къща".
"За съжаление не ни достигат музикални инструменти, макар според опита ни децата, пеейки, по-леко учат езика, тъй като ни гледат в устата подобно на глухите хора и така запомнят текстовете", разказва детска учителка.
"Децата от ромските семейства на 2,5 г. идват абсолютно неподготвени в детската градина по отношение на езика, което налага по проект да се работи допълнително с тях по усвояването му срещу допълнително заплащане на учителките", казва още Тотева.
Според държавните изисквания на 3 г. детето трябва да умее да разговаря, за да свикне да запомня и на 7 г. да бъде готово за училището. Липсвали обаче достатъчно от т.нар. сюжетни играчки, включително кукли, за да придобиват образно мислене и да учат повече думи.
Миналата година от местната организация на ГЕРБ ги снабдили с играчки за пясъчниците на открито, но пък по ирония на организацията в общината детската градина не работи почти през цялото лято.
Ръководството на заведението мечтае да открие и група за целодневна седмична детска градина, което ще подпомогне учебния процес.
Любов Тотева забелязала, че на доста от децата родителите са в чужбина и възпитанието им зависи от баби и дядовци, при които живеят, а те също нямат познания за българския език, за да им ги предадат.
