С премиери на Явор Гърдев и Сашо Морфов Народният театър иска да си отвоюва мястото на столичен лидер в сценичното изкуство. Липсата на тежката му артилерия се отрази и при номинациите за "Икар 2012" - няма негови хора сред главните роли и режисьорите.
И двете заглавия, които излизат през март, са много любопитни. Явор с чувство за хумор ще пусне премиерата си за превръщането на червеноармеец в момиче точно на 8 март. "Нощна пеперуда" на Пьотър Гладилин не е нито за травестити, нито е някаква метафора. Също като Грегор Замза на Кафка една сутрин вижда, че е станал насекомо, един млад войник в руско поделение някъде на север се събужда, превърнал се в момиче. И какво става в руската армия? Да съобщят ли на началствата, или да укрият девойката? А дали могат да я употребят по мъжки? Но нали тя също има чест, достойнство, патриотизъм и прочее!
Явор Гърдев казва, че спектакълът му е за сблъсъка на изкуството с въоръжените сили.
Ама знаеш ли кога се шегува и кога - не.
В ролята на девойката е Весела Бабинова, студентка трета година в класа на Пламен Марков. Тя участва в откъсите от представления, разработвани от класа на Марков - "Старицата от Калкута" и "Самолетът беглец". Сега на 8 март я чака големият късмет в Народния театър. На сцената ще играе с Михаил Билалов, Сава Драгунчев, Йосиф Шамли, Христо Петков.
40-годишният драматург, режисьор и художник Пьотър Гладилин е голямо име в днешния руски театър. Дебютирал е с поезия през 1991 г., а на следващата година изненадал културната публика с изложба от графики, минала с огромен интерес. Първата му пиеса "Тачка во плоти" е театралното събитие на 1994 г.
От тогава до днес негови пиеси се играят по театрите и в чужбина и по негови сценарии се снимат филми с най-големите руски звезди. През 1998 г. той основава собствена компания -"Театральная Ассамблея Гладилина". Междувременно продължава да публикува проза и да прави изложби.
Постановката на Сашо Морфов се казва "Животът е прекрасен", иронична задявка чрез името на прочутия филм на Роберто Бенини. Защото животът е отврат в пиесата "Самоубиецът" от Николай Ердман, по която всъщнст е спектакълът на Морфов и Народния театър.
Театралите си спомнят сензационния спектакъл по същия текст на Крикор Азарян в театър "София" през 1988 г. Тодор Колев изпълни главната роля на излишния човек, типичен руски интелигент, около когото правят далавери, сделки с пари, плът и власт, мошеничества, в които искат да забъркат и него.
Морфов работи с елитен екип - Светлана Янчева, Камен Донев, Руси Чанев, Стефания Колева, Рени Врангова, Валентин Танев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Любомир Петкашев и др.
Животът на Ердман е злочест.
Мастити театри - на Мейерхолд и МХАТ, искат пиесата, но културното министерство и партийните лидери я забраняват. В защитата на писателя се включват Мейерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки, Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни. Ердман е на 28 години, когато пише "Самоубиецът" и след нея не написва нито една пиеса.
През 1933 г. е заточен в Енисейск за "контрареволюционни литературни произведения". По-късно е освободен, но му забраняват да живее в 10 от големите градове на СССР.
Сталин е бил фен на два филма по сценарии на Ердман - "Веселите момчета" и "Волга, Волга". За да не дразнят очите му, изтрили от лентите името на сценариста.
"Самоубиецът" е забранена и в годините на Хрушчов, Брежнев, Черненко.
"Животът е прекрасен" и "Нощна пепруда" са хитовете на "Руския сезон" в Народния театър. В неговите рамки вече излезе "Ревизор" от Гогол на Мариус Куркински, а
режисьорът от театър "Ленсовет" в Санкт Петербург.Юрий Бутусов в момента репетира четвъртото заглавие - "Лов на диви патици" от Александър Вампилов. Това е също много известен текст на талантливия писател, който се удавя в езерото Байкал на 35 години със съмнение, че се е самоубил.
Вампилов дълго време е отбягван от големите съветски театри, които не приемат неговите герои - обикновени хора, които не могат да намерят място в живота. Не ги задоволяват нито работата, нито приятелите, нито запоите, нито повърхностните чувства, нито бъдещето. Пиесите на Вампилов привличат вниманието на младите ни режисьори преди промените от 1989 г. и се появяват в доста театри - "Провинциални анекдоти", "Миналото лято в Чулимск", "История с метранпаж", "По-големият син".
В тази постановка репетират Деян Донков, Снежина Петрова, Александра Василева, Теодора Духовникова, Ирмена Чичикова, Иван Юруков, Леонид Йовчев, Николай Урумов, Валери Йорданов.
