Хората имат усещане, че у нас лекарствата са скъпи по няколко причини.
Първата е, че по начало някои лекарства са скъпи. Те обаче са иновативни, с уникална формула, чийто патент не е изтекъл. Производителите поддържат висока цена, за да покрият разходите за разработването и регистрацията на медикамента. Те възлизат средно на 1 млрд. долара - това е половината годишен бюджет за здраве у нас. Фирмата е инвестирала тази сума, за да произведе това лекарство. Патентът му изтича средно след около 10 г. След това и други ще имат лесен достъп до формулата на молекулата и ще могат да го продават на по-ниски цени, като се конкурират помежду си - това са генерични производители, като например българските.
Най-скъпите лекарства у нас касата ги плаща на 100%, но тъй като общият бюджет на НЗОК е ограничен, не всички успяват да получат безплатно лечение.
Втората причина да ни е скъпо, е, че процентът от цената,който покриват касата, министерството и болниците е сравнително нисък у нас. Една от причините е липсата на достатъчно загриженост от страна на държавата за здравето на населението.
Процентът от БВП за здравеопазване у нас винаги е бил около 4%, а в ЕС е около 9%. Третата причина е, че като цяло българинът е беден и за него всичко е скъпо.
Има обаче и четвърта причина. На някои им се вижда много да дадат 5 лв. за лекарство, а вечерта хвърлят 20 лв. в кръчмата, без да се замислят. Това впечатление се потвърждава и от проучвания - здравето не е водещо като ценност за българите. Може би затова сме в челната тройка в Европа по пушене и пиене. В разпределението на семейния бюджет здравните разходи не са сериозно перо - заемат едва около 6% по данни на статистиката.
България е част от един много строго взаимно регулиран пазар в ЕС. Не върви при лекарствата да се сравняваме с всяка част от света. Във всяка страна условията са различни. Като част от ЕС ние следваме правила, които са валидни за всички други членки.
Турция например е пазар от 75 млн. души. Там са наложили административно много строги ограничения на производители и вносители - ниски фиксирани цени, но за сметка на това се гарантират количества. Освен това държавата плаща над 90% от лекарствата. Наистина цената там като цяло е по-ниска, но и условията са съвсем различни.
Българският пазар е много малък, сравнен с турския. Много производители и у нас биха могли да намалят малко цените, ако имат гарантирани обеми за продукцията си. Без такъв гарантиран обем за нашия пазар те рискуват да подготвят големи партиди с отделни опаковки, листовки, които след това се изхвърлят, ако се сменят правилата и държавата откаже да купи тези лекарства.
В развитите страни никой не се бърка да определя цените на лекарствата без рецепта. При тях има десетки възможности за избор за едно и също заболяване или симптоми. Това е свободен, силно конкурентен пазар.
За другите генерични лекарства - с рецепта, също има голям избор на продукти от различни фирми. Всеки, който е недоволен от фирма А, може да си купи от фирма В. Това е същата молекула, но произведена от друг. Почти всяко генерично лекарство, произведено у нас, има поне 3-5 или дори по 20 аналога. За тях също се прилага системата на рефериране - сравняване на цените, с най-ниските в тези на 8 други държави в ЕС. Сравняват се не търговски марки, а молекули.
Лекарствата с рецепта също се подлагат на референтната система със сравняване. Ние наистина имаме едни от най-евтините лекарства в Европа. На отделни места могат да се намерят единични изключения, но те са временни и защото още не е задействана системата за намаляване на цената.
Прехвърлянето на търговете за някои лекарства от министерството към болниците бе критикувано, че води до по-високи разходи. Доклад на МЗ обаче сочи, че всъщност са спестени средства. Вероятно е заради по-прецизните поръчки, които болниците правят. Тези търгове са за скъпи онкологични медикаменти, които са изцяло платени от касата, т.е. те не струват нищо на пациента. Това са лекарства, които имат много строго контролирани цени. Не мисля, че уволненият зам.-министър Гергана Павлова е могла да влияе за нечия полза при децентрализирането на търговете. Ако се е получила някаква разлика в цените, тя може да е някаква отстъпка - с 5-10% по-различна от тази, постигната преди на търг в МЗ. Но това са отделни случаи. Голямата манипулация е, че се дават изолирани примери за различия в цените с други страни, от които се вадят генерални заключения
Инициативи за намаляване на цените на лекарствата могат да дойдат и от самите търговци. Някои от големите международни компании, които произвеждат скъпи оригинални продукти, заявяват, че са готови да дадат отстъпки. Те обаче не искат намаленията да се отразят на регистрираните им у нас цени, за да не повлияе това на бизнеса в други, далеч по-големи пазари.
ЮЛИАН УЗУНОВ*
*Авторът е генерален мениджър на консултантската фирма “Топ мениджмънт адвайзерс”
Брюксел: Медикаменти да се регистрират за 30 вместо за 180 дни
Cтраните в ЕС да съкратят сроковете и процедурите за регистрация на лекарствата, препоръчва в писмо Еврокомисията. Аргументът е, че този вид продукти трябва да стигат по-бързо до пазара и пациентите.
Препоръката е в бъдеще решения да се вземат в рамките на 120 дни за иновативни лекарства, а за генеричните - в рамките на 30 дни вместо за 180 дни, каквато е практиката в момента. Комисията предлага и строги мерки за съдебен контрол, в случай че решенията не се вземат в определените срокове. Те често не се спазвали в държавите членки.
Новата директива цели да опрости процедурите. Тя отменя и заменя старата от 1989 г., която не отразявала нарасналата сложност на процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите. “Нашето предложение ще доведе до значителни икономии в общественото здравеопазване, например като се позволи по-бързо пускане на пазара на генеричните продукти", коментира зам.-председателят на ЕК г-н Антонио Таяни. (24часа)
