Събудих се и чух нещо да прави пук, пук, пук. Заслушах се и пак чух пук, пук пук. И като погледнах - зората пукнала. Това не е цитат от някоя поема, а думи на 4-годишно момиче. Казва се Леа, а с репликата си изумила най-много дядо си - скулптора Георги Чапкънов.
Чапа, както го наричат най-близките му, може да се похвали с толкова много произведения, сред които е и гербът на страната ни. Но най-скъпи са му 5 негови постижения. Сред тях и Леа. Имената на останалите четири са Боряна, Юлия, Георги и Йоан. Така се казват внуците на професора, всеки от които той определя като невероятно умен и красив.
Приличат на майките си, а не на тримата ми сина, шегува се той. У тях винаги най-големият празник е, когато цялата фамилия успее да се събере заедно. Това най-често се случва на Гергьовден или на рождените дни на Чапа и съпругата му Снежана. “Настава истинска какофония, но няма по-хубаво от това”, разказва професорът.
Най-голяма е Боряна - на почти 16 г. Тя е от първия син на Чапа - Крум. В момента учи в руско училище, където набляга и на английския. “Тя е много музикална - свиреше дълго време на пиано. Сега вече не се занимава с това. Не приема и съвети - в такава възраст е”, смее се Чапа. След нея се ражда сестра й Юлия, която сега е на 9 г. Тя пък се увлича по танците и има данни за балерина. Третото момиче - Леа, е от средния син на Чапкънов - Тодор, и покрай баща си често лети до САЩ. Но това не й е никакъв проблем - като истински космополит се чувства добре във всяка точка на света. Вече дори говори добре не само родния си език, но и английския.
Единственият, кръстен на дядо си, 3-годишният Георги, е момчето на най-малкия син на Чапа - Коста. И той, и 2-годшният му братовчед Йоан (третото дете на Крум Чапкънов), са толкова будни и игриви, че често чупят я играчки, я нещо друго, когато са в дома на професора. И всички до един рисуват хубаво като дядо си.
“Това се случва с всички деца, но по-късно загубват влеченията си, защото влизат в пубертета и там се оказва, че освен желанието за рисуване и възможността да го правят трябва и зрелост, познаване на живота. Художници вундеркинди няма, с малки изключения като Пикасо и Ван Дайк. Но внуците ми нека станат каквито искат”, обяснява Чапкънов.
Той нямал болни амбиции и децата му да минат по неговия път. Сега само най-малкият му син Коста е скулптор, а другите двама се занимават с кино. Тодор е режисьор, а Крум се занимава с операторство и продуцентство.
Винаги щом трябва да вършат нещо важно, те знаят, че има на кого да разчитат за отглеждането на децата си. Така в дома на Чапкънов и съпругата му всеки ден има по едно внуче. “Те не плачат за родителите си, а когато трябва да си тръгват от нас”, смее се той.
Когато има време, Чапа най-обича да рисува на малките. Понякога те го канят в училището си, за да разказва с какво се занимава. Случва се и някой приятел на внучетата му да дойде в дома му, за да се запознае лично с него. “Хвалят се кой е дядо им, гордеят се, което за мен е голямо удоволствие”, признава Чапкънов.
И той, и съпругата му не могат да устоят на желанията на внуците си. Дори те да направят някоя беля, веднага им прощават. “Преди ми казваха, че има голяма разлика в отглеждането на твоите деца и по-късно на внуците. Не вярвах в това, но сега го усещам. Няма друго такова чувство. И двамата с жена ми се чувстваме благословени с внуците си.”
