До 83 дни поземлената комисия в Благоевград трябва да възстанови 848 дка земеделски земи на собствениците им, ако ли не, правителството е длъжно да им даде 1 млн. 106 хил лв. обезщетение от държавния бюджет.
Наследниците на крупния земевладелец Ибрахим Мутишев, които осъдиха България в Европейския съд по правата на човека преди дни, искат обаче компенсацията да им бъде платена от виновните чиновници, а не от държавата.
"Администрацията в България не носи отговорност за нанесените щети. Ако санкцията по нашия случай бъде възложена лично на виновните лица, може да се постигне ефект, който да спре административния произвол." Така благоевградчанинът Идеал Мутишев коментира осъдителното решение.
Идеал е един от осмината наследници на Ибрахим Мутишев, които спечелиха дело в Страсбург заради неизпълнение на съдебно решение за реституция на 848 дка земи. Евромагистратите постановиха до 3 месеца държавата да въведе във владение наследниците или да им плати 433 000 евро за нивите до с. Българчево и още 120 000 евро за 2 дка в границите на Благоевград.
"Въпреки решението не съм оптимист. Още през 2009 г. Европейският съд излезе с решение, според което правото на собственост на фамилията ни е нарушено драстично. Държавата имаше над 3 г., за да се споразумее с нас, но не го направи. Така се стигна до последното решение, с което съдът ни присъжда компенсациите", допълва Мутишев.
Наследодателят на жалбоподателите Ибрахим Мутишев починал през февруари 1945 г. Той притежавал 1145 дка в землището на с. Българчево. Имотите били включени в ТКЗС по време на колективизацията след 1944 г.
На 19 февруари 1992 г. наследниците на едрия земевладелец подали заявление до Общинска поземлена комисия за възстановяване правото на собственост. Две години по-късно получили отказ. Обжалвали го пред Районен съд - Благоевград, а производството продължило 5 г. През декември 1999 г. съдът отхвърлил жалбата и потвърдил отказа на поземлена комисия за реституция. Решението е обжалвано пред Окръжния съд. "Докато траеше съдебното производство, в поземлената комисия бе изработен план за земеразделяне в с. Българчево. Въпреки висящия спор по-голяма част от земите ни бяха раздадени на други хора, някои от които никога не са притежавали имоти в тези местности. Срещу тези действия пуснахме молби до министъра на земеделието", обяснява дългата съдебна сага наследникът.
На 22 март 2002 г. окръжният съд отменя решението на районния, а оттам и отказа на поземлената комисия. Така е възстановено правото на собственост върху 28 парцела с обща площ от заявените земи от 1045 дка. Съдебният акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
"Въпреки това поземлената комисия отказа да изпълни законовите си задължения и да възстанови имотите. Първо се оправдаваха, че те били в землището на с. Кърджево, за което всички знаят, че е старото име на Българчево. После си измисляха други причини", разказва и най-старият наследник Саид Мутишев, който е на 91 г.
Той е най-известният шивач в Благоевград и се гордее, че услугите му са ползвали всички жени на комунистическия елит, прокурори и съдии преди 1989 г. Саид е едно от петте деца на земевладелеца Ибрахим. Повечето роднини от фамилията са се изселили в Турция. Неговото семейство обаче останало в Благоевград.
"Не ни връщат земите, защото комунистите още управляват, всичко е в техни ръце. Посочи ми един честен комунист! Искам сега както ни взеха имотите, така да ни ги върнат. Искат ние да им посочим къде са местата, да платим на фирма да забие колчетата. Скриха кадастъра, в който ги има описани.
Досега сме дали над 15 000 лв. по съдилища, за да си възстановим собствеността. Върнаха ни 200 дка, останаха около 850. Сега сигурно ще ни предложат някакви неизползваеми чукари, защото нашите ниви са дадени на други хора", ядосва се бай Саид. Земите били купени от дядо му срещу жълтици и фамилията пазела документи за това. Сега върху част от тях имало построени вили на хора, нямащи нищо общо с рода. Мутишеви притежавали и много дюкяни в центъра на Благоевград, които вече са реституирани.
Наследниците на Мутишев сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2002 г. и подават жалба чрез адвокат Михаил Екимджиев. През 2009 г. съдът постановява, че са нарушени правата им да се ползват от своята собственост.
"Решението на Европейския съд показва за пореден път, че у нас администрацията приема съдебните решения за пожелателни, а не за задължителни, каквито са. Гражданите са безпомощни и зависят от добрата воля на чиновниците, чието нежелание да изпълнят актове на съда остава безнаказано", коментира Идеал Мутишев. Според евросъдиите в България има системен проблем с изпълнението на реституционни решения.
Междувременно праз 2008 г. Идеал печели дело по Закона за отговорността на държавата и общините. Върховният касационен съд му присъжда 16 135 лв. обезщетение за морални вреди и пропуснати ползи, причинени от прекомерното забавяне на процедурата по възстановяване на земята.
Наследникът пуска жалба до прокуратурата и срещу служител от поземлената комисия за злоупотреба с власт, неизпълнение на съдебно решение, измама и подбуда към национална нетърпимост.
Чиновникът заявил на наследниците, че "няма да даде земя на турци".
И в молбата до Страсбург Мутишеви се оплакват, че действията на поземлената комисия са били повлияни от враждебното отношение на нейния директор към българските граждани от турското малцинство. "Тези твърдения не са достатъчно обосновани, тъй като не са предоставени сведения, позволяващи да се счита, че неизпълнението на съдебното решение от 22 март 2002 г. е повлияно от расистки настроения. Съдът не разполага със сведения, позволяващи да се заключи, че лицата от малцинствата срещат по-големи трудности при реституцията в сравнение с лицата от български произход", се казва в решението на евросъдиите.
Страсбург: BG чиновници безнаказано не изпълняват съдебни решения
"Правото на собственост над земеделските земи е било възстановено с окончателно съдебно решение на 22 март 2002 г. Общинската служба по земеделие не се е съобразявала със съдебното решение в течение на дълъг период от време. Съдът осъзнава, че процедурата по реституция на колективизираните в миналото земи е особено сложна. Нормално е да се даде на органите разумен срок, за да вземат мерките, необходими за изпълнение на съдебното решение", пишат в заключението си магистратите на съда в Страсбург от декември 2009 г. по делото на Мутишеви срещу България.
"При все това, съдът не е убеден, че сложността на спорната процедура е била единствената причина за големите закъснения, възлизащи на повече от 5 години. Главните причини за тези закъснения се дължат на бездействието на компетентните органи и на неспособността им да приложат националното законодателство към конкретния случай", допълва петчленният състав, председателстван от Пеер Лоренцен. Евросъдиите отбелязват още, че в българското законодателство няма средство за защита, позволяващо да бъдат пряко принудени административните органи да изпълнят съдебното решение. Тогава магистратите "приканват правителството и жалбоподателите да изпратят в писмен вид, в срок от 6 месеца, споразумение, до което са стигнали страните".
"Запазва се възможност за по-нататъшно продължаване на производството", се постановява през 2009 г. Тъй като това не се е случило, се стигна до осъдителното решение от 28 февруари т.г.(24часа)
