Името на художничката Васка Попова-Баларева днес тъне в забрава. Тази година се навършват 110 години от рождението й и по този повод Софийската градска художествена галерия организира изложба с нейни творби. Светът на Васка е увековечен в множество портрети на нейни приятели, натюрморти, пейзажи, моливни разработки. Експозицията се открива в събота и ще продължи до 6 април.
Васка Попова-Баларева е потомка на аристократичен род. Баща й е генерал Иван Попов, избран за народен представител в ХVІІ обикновено народно събрание, загинал при атентата в черквата "Св. Неделя". Майката на Васка - г-жа София Ханджова, също не е чужда на интелектуалния елит. Родена в Румъния, тя овладява свиренето на пиано и рисуването.
На 17 години Васка вече знае своето призвание - иска да стане художничка. Мама София е категорична: "Момичетата нямат място в Художествената академия. Неприлично е красиви млади жени да рисуват голи мъже!" През 1921 г. след нелека подготовка тя, намерила подкрепа от баща си, приета в академията. Под наставничеството на проф. Никола Маринов Васка усвоява магията на боите и четката. Нейни колеги са Илия Петров, Александър Стаменов, Илия Бешков. Сред тях е братът на поета Атанас Далчев и бъдещ известен скулптор Любомир Далчев. Отношенията между тях прерастват в платоничен романс. Особено приятелство, придружено от нежна кореспонденция. Но всичко между тях като че ли приключва дотук.
Младата авторка усеща, че се нуждае от нови и вълнуващи изживявания. Отпътува за Италия през 1929 г. След конкурсен изпит е приета в класа по живопис на известния в цял Рим, а и в Европа проф. Умберто Коромалди.
Васка отвоюва свое място в Римската художествена академия, където овладява майсторството на портрета и живописната мазка на учителя си.
Хармоничният семеен живот, който съгражда с ген. Христо Баларев, дава възможност на Васка да рисува. Двамата със съпруга си често пътуват - по тайни служебни ангажименти на главата на семейството. Васка е до него във всяко начинание, а той има сложната съдба на кадрови офицер. На 10 януари 1944 г., след двойната бомбардировка над София, семейството се евакуира. Три месеца по-късно над дома им в столицата пада запалителна бомба. Пожарът унищожава десетки картини.
Политическият апарат, задействан в страната след 1944 г., я обявява за неблагонадеждна, защото имала "лош буржоазен корен". Така е принудена да се завърне към едно свое старо занимание - художествената обработка на кожа. Нещо, което е научила при следването си в Рим. Като пионер в тази област тя изготвя множество проекти за дамски чанти, колани и представителни папки. Умира на 3 август 1979 г. след прекаран инсулт.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ
