Мира Радева умее да прави почти всичко в кухнята, но заради децата си вече почти не готви месо. Иво, с когото живее, синът Мишо и Ани вече хапват много рядко пилешко, а предпочитат риба и морски деликатеси. Затова пък нямат спор с баницата (тази в рецептата), която най-често искат Мира да им приготви.
Всъщност за известната социоложка по-важно е в една къща кухнята да се използва, като най-много харесва мириса на козунаци преди Великден. Ароматите на вкусно ядене правят по-уютна дома. Затова Мира не повярвала, че вече се строят жилища, в които няма действащи инсталации в кухните, защото модерните домакини просто не готвят в тях. "Храната е любов и отношение към близките ни хора. За мен това също е начин да им покажа, че ги обичам", разказва Мира своята философия за готвенето.
Радева твърди, че в кулинарната й кариера като първи самостоятелен опит бил като студентка. Тогава живеела на квартира в София и трябвало да се грижи за себе си. Не било провал, доволна е, че успяла да приготви вкусна супа топчета. Само, че не преценила колко трябва да са пропорциите и всъщност супата станала много гъста и имало много топчета. Въпреки това била вкусна и набързо й видяли сметката.
Другата изненада е, че бизнесдамата умее да меси и точи тесто. Затова с удоволствие често прави баници, а за Великден не пропуска сама да омеси козунаци. Прави ги по традиционна рецепта с много яйца. От майка си научила друг трик. Част от тестото го прави като руло и така използва останалите конфитюри от зимнината.
Мира задължително слага в козунаците стафиди или сушени кайсии, като преди това ги кисне в ром.
Вече избягва да прави сладкиши, защото се пази да не сложи някое килце отгоре. Пък и като останат, обикновено ги дояжда сама. В семейството на Мира на най-голяма почит са морските дарове и всички ги обожават.
Много тайни за кулинарията Мира научила, като работила в Париж. Преди това обаче тя ги шашнала с нашенски ястия. Дори счита, че затова я харесали там, а не е тайна, че френски приятели й помагат по-късно да създаде МБМД. Когато Мира канела на гости френските си колеги, винаги им приготвяла типични български ястия. Преди Коледа правела кисело зеле, за да може да направи вкусни сарми. Месила питки, и други традиционни български ястия, както и руло "Стефани".
От там пък научила много важни неща, едно от които е, че калкан се прави само печен. Нейният френски приятел Анри й гостувал в България и когато видял по нашето Черноморие, че се продава само пържен, внимателно казал на домакинята си, че калканът се обижда да го пържат. Тя го попитала как да го прави, а няколко седмици, когато застанала пред печката да го приготви, звъннала на Анри в Париж да й дава наставления по по телефона. Мира обяснява, че приготвянето на калкан е просто и лесно, пече го с малко масло на фурна и се поднася със сос.
Друг важен съвет от французите бил, че никога месото не се пече в студена фурна, а в предварително загрята. Една от любимите й френски рецепти е за киш.
Поредната изненада от известната социоложка е, че тя обича да бродира. Показва свои произведения, предимно покривки за маса. Както се вижда на снимката (вижте в галерия) сега е аранжирала дома с покривки с великденски мотиви. когато има гости, най-често ги глези с друго френско ястие - сьомга в шампанско, или с калкан.
Мира много се чудеше какво да сготви за читателите на вестника. Искаше да е нещо великденско. Има любима рецепта за агнешко, която е още от баба й, но пък прецени, че няма да е честно. Вече не я прави, защото семейството й не яде месо. За нея това агнешко, което е правено в дома й е най-вкусното. Нарязва се месото на порции и леко ги запържва. Преди да го сложи във фурната, го овкусява с червен пипер, сипва малко вода в тавата и къкри на тих огън около час. Добавя по 4-5 връзки пресен лук и магданоз, а за да е "по-фантазе", може да се сложи чесън в киселото мляко.
Сьомга върху киселец и топла баница
Вкусната комбинация става лесно и може да го направите бързо, когато ви изненадат гости.
Продукти: филе от сьомга, пресен лук, киселец, сол, зехтин, пъстър ориз.
За баницата: тесто, сирене, масло
За соса: сок от половин лимон, сметана, копър, кисело мляко
Предварително заместваме тестото за баницата, за да може да втаса. Като разточим корите, ги доразтегляме с ръце, но не ги правим много тънки. Намазваме ги с разтопено масло и поръсваме с натрошено сирене. Сгъваме и редим в тавата. Оставяме да втаса още малко и я слагаме във фурната.
Печем сьомгата на предварително загрят тиган-скара по 1-2 мин от двете страни, като сме я овкусили с малко хималайска сол (розова) и черен пипер.
В друг тиган леко задушаваме киселеца, но не го режем. Обръщаме 1-2 пъти и го подреждаме в чинията за сервиране. Използваме го като канапе, отгоре слагаме филето, а отстрани с ринг или чашка слагаме оформяме ориза, който сме сварили в подсолена вода около 30 мин. Сьомгата и ориза ги заливаме със соса и сервираме.
Хубаво е да ги поднесем с чаша бяло вино.
