Богато находище на кости на праисторически зверове откриха пловдивски спелеолози в пещера в Родопите. При рискована операция в събота те успяха да ги извадят невредими. Ценните находки вече са в регионалния природонаучен музей в Пловдив.
Стефан Кюркчиев - биолог от музея, е почти сигурен, че костите са на пещерни мечки.
Самият той е пещерняк, лично е ръководил акцията по спасяването на находките, в която се включват спелеолози от пещерен клуб "Пълдин" към туристическо дружество "Еделвайс". Спелеолози от клуба първи попадат на находището и съобщават за него в музея.
"Дупката е известна, не сме я открили, в нея е влизано многократно и сигурно е късмет, че точно ние попаднахме на костите", разказва Ивон Трендафилова.
През февруари тя и още трима - Боян Георгиев, Милен Нейчев и Лъчезар Ковачев, в сняг до шия успяват да се доберат до пещерата. Целта им е да изследват труднодостъпна галерия - много тясна, през която пълен човек не може да се провре, криволичеща, спускаща се нагоре-надолу и с множество водни препятствия. След дълго пълзене в непрогледния мрак на около 150 метра от входа стигат малка зала.
Челниците осветяват нещо необичайно - изпод лепкавата кал на пода и по стените на залата се подават кости. Огромни, много по-големи от човешки.
"Май Милен първи видя черепите - 1 голям и 2 по-малки. Започнахме да крещим от възторг и да ровим с голи ръце, но много внимателно около всяка костица. Оказаха се огромно количество. Включително и напълно запазен гръбначен стълб. Знаехме, че не бива да ги вадим без подготовка, за да не ги повредим. Кости, престояли хиляди години на влажно в пещера, се разпрашават, като бъдат извадени на въздух. Затова взехме само няколко зъба, за да ги покажем в музея", разказва Ивон.
Учените са впечатлени. Казват, че почти сигурно зъбите са от пещерна мечка и от повече от 1 индивид. Искат да проучат находката. Така се стига до експедицията миналата събота, подпомогната финансово от музея. 17 спелеолози се скупчват пред пещерата.
Само 6-има успяват да влязат обаче в труднодостъпната галерия. Опаковат костите в няколко слоя фолио, слагат ги в специални торби и ги извличат навън. През цялото време Ивон снима.
Спелеолозите предполагат, че пещерна мечка и двете й малки са останали погребани в пещерата при някакъв инцидент: "Тогава релефът е бил съвсем различен. Може би е имало ниши, в които животните са зимували. Заради земетресение или срутване са се оказали блокирани вътре. После ги е затрупала свлякла се пръст, текла е вода и е пръснала костите из цялата зала", допуска Ивон.
Пещерни мечки са живели в Родопите поне допреди 14 хил. г. На тази възраст е единственият цял скелет на пещерна мечка у нас, пази се в Музея на родопския карст в Чепеларе. В пещерата Бачо Киро също са открити останки от пещерна мечка. През 30-те г. на ХХ век там работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Открит е скелет на пещерна мечка с размери над 3 м, но е изнесен от страната, намира се в британски музей.
Смята се, че броят на пещерните мечки започва драстично да намалява с идването в Европа на съвременния човек, който вероятно ги е изтикал от пещерите и ги е убивал за храна. Много зверове пък измират от студ през последната ледникова епоха. Но на Балканите има убежище, в което оцеляват и хора, и растителни видове, и животни. Затова учените смятат, че пещерни мечки живеят най-доскоро точно тук. От нашата територия са и най-късните находки.
Най-близък роднина на пещерната мечка е кафявата мечка. Но пещерната е била колосален звяр - над 3 метра и повече от 500 кг.
Биологът: Тепърва ще установяваме от кой вид са
"Предстои да се обработят костите, да се датират и да се консервират. На терен в пещерата установихме, че са на мечки, най-вероятно пещерни. Извадихме черепите на няколко животни, но тепърва ще се установява от кой вид мечка са. Това може да стане само в лабораторни условия."
Това обясни пред "24 часа" Стефан Кюркчиев - биолог в Пловдивския регионален природонаучен музей и пещерняк, ръководител на експедиция по изваждането на костите.
"Предполагаме, че мечките са пещерни, защото съвременна мечка не може да стигне до мястото, където са открити костите. Изглежда, пещерата е имала друг вход, през който животните са влезли, но по някаква причина - земетресение, срутване, той е бил затворен и те са останали вътре.
Пещерни мечки са живели по нашите географски ширини до последния ледников период. В Европа излизат останки на пещерни мечки на 20-30 хил. г. Така че не е нещо необичайно да ги намираме и тук. Цял скелет на пещерна мечка в България няма, дори и на този в Чепеларе му липсват кости, но той е най-пълният. В няколко пещери са намирани зъби, части от челюсти и въобще кости на пещерни мечки, но не и така добре запазени като тези, които сега бяха открити.
Костите ще се консервират и реставрират по френска методика, но тук, в Пловдивския природонаучен музей. Понеже са крехки и чупливи, се изискват специални условия.
Всяка находка от даден геологичен или палеонтологичен период е важна, защото дава различни научни сведения за епохата.
Тази находка е важна за Пловдив и за всеки регионален природонаучен музей, който се стреми да си обогатява експозицията и да бъде водещо научно звено. Регионалният природонаучен музей - Пловдив, за първи път финансира подобна експедиция и ще търси спонсори за продължаването й и за изследванията", обясни Кюркчиев.
