Ивайло Калоянчев влиза в „Стъклен дом" в ролята на търговец от мола, където се кроят битките между Юлиан Вергов, Калин Врачански и останалите. Това се разбра от екипа на сериала. Поради събитията, които са се случили преди него и понеже в мола се перат парите на Николай Жеков, най-много са сцените на Ивайло с Юлиан.
Тази година върви късметлийска за сина на Калата.
След 12 години извън сцената на Сатиричния театър (през 2000 г. той е принуден да напусне подобно на други основни артисти от трупата, прогонени от тогавашния директор Рашко Младенов - б.а.) в началото на 2012 г. той се връща с роля в премиерния спектакъл "Лека форма на тежка депресия". Славчо Пеев режисира компилация от текстове на Станислав Стратиев и вмъква Ивайло в групата обикновени граждани, които са спрени от безкраен червен светофар. Като всички българи те се приспособяват към лошите условия на съществуване и започват да ги обживяват. Защото, казва Ивайло Калоянчев, за нас важат общите правила на днешния български живот, формулирани от Стратиев още преди 20 години: "Животът е пълен с недоразумения/ Непрекъснато нещо не ни достига. Ту свобода, ту робство, ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм, ту капитализъм./ Не ни достигаха мислещите./ После не ни достигаха инакомислещите. / След това инакодействащите. / После инакогласуващите. / Непрекъснато нещо не ни достига/ Като има идеали - не достигат капитали. /Като има капитали - не достигат идеали..."
След като синът на Калата вдъхва отново познатия мирис на сцената, където се е врял още от детските години, животът му поема по познатия път. Предчувствал е това завръщане и е успокоявал нетърпението на баща си.
За него е символично участието в следващата му роля - на Бай Ганьо от постановката "Г-н Ганьо Балкански" (копродукция на Дупнишкия театър и Сатирата с режисьор Никола Петков), в която през 1985 г. е играл баща му. Бай Ганьо в нея не е онзи класически простак и демонстративен парвеню, създаден от текстовете на Алеко Константинов. Българинът на Ивайло Калоянчев е продукт на сегашното време - внимателен в магариите си, лицемерен, прикрит. "Гледам да не имитирам баща си - казва Ивайло. - Моят Бай Ганьо застава пред съда, най-популярното място за днешните публични лица. Съди го депутат и всъщност всички далавари лъсват там. Моят Бай Ганьо предпочита задкулисните борби и удари, а пред хората представя всичко в розова светлина. Нали следва заръката да бъдем позитивни в живота."
Тази роля помага на Ивайло да се отмести от сянката на баща си, неизбежна при всички артисти, обвързани като баща и деца. Калата е бил достатъчно прозорлив и разумен, за да не иска двамата му синове да наследят неговата професия. По-малкият Явор го прави и става тв оператор, но
Ивайло се заразява от вълшебството, когато изтичва до Сатиричния театър
от седмо училище на улица "Шишман", където учи. Веднага се шмугва зад сцената и гледа с изумление как артистите се преобразяват, залепвайки бради и мустаци и намествайки перуки. "Според статистиката играха "Големанов" към 800 пъти - спомня си той. - Е, аз съм го гледал поне 600."
Явява се на изпита във ВИТИЗ, без да съобщи на баща си. Може би са очаквали комик под индиго като Калата, но го скъсват.
Прочутият му баща не си мръдва пръста, защото не иска да го набеждават във връзкарство. Всичко, което е правил Георги Калоянчев, е изтичало от сърцето му, плод на желязно убеждение и чувства. Сам е пробил, единствен помощник и съветник е бил талантът му. Иска и синът му да следва сам своя път. Но е готов да предава опит, да споделя тайните си в професията. И извиква Ивайло, за да чуе какво е представил на комисията. Одобрява го, вижда, че е искрен и точен, но смята, че му липсва външен ефект, умението да заразява. И му показва как може да го постигне. И Ивайло Калоянчев влиза в театралния институт.
Външно двамата са много различни. "Това не разбраха мнозина колеги и все ме сравняваха с баща ми. А пък въобще съм друг актьор", огорчава се Ивайло. Той е едър човек, над метър и осемдесет висок, не му е естествено да се преправя мигновено като баща си, за да не даде време на зрителя да си поеме дъх от кикот. Но като характери двамата много си приличат. "Същият темерут съм като баща си - признава Ивайло. - Пътуваме с часове с колата, той или аз шофираме, и мълчим. Дума не продумваме. Същите сме на купоните - не ги обичаме. Предпочитаме да се приберем у дома и да
гледаме телевизия." Сега двамата заедно ще гледат сериала "Стъклен дом"
с участието на Ивайло, който ще трябва да изслуша коментара на Калата. Той успя през миналото лято да завърши пристройката към къщата на баща си в Банкя и заживя там с жена си Таня и сина си Валентин, кръстен на майка му. Прибере ли се вечер, задължително се обажда на баща си, който вече е заел мястото си пред телевизора. Иначе Калата става неспокоен, минават му разни лоши мисли през главата и подпитва жена си Валя какво е станало. Когато Ивайло се намести до него, а Валя шета наоколо, настъпва най-приятното време за баща и син Калоянчеви.
