Режисьорът Стефан Командарев нашумя с филма си "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" преди 4 г. Преди това има няколко документални продукции, с които печели много международни награди. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е вторият му пълнометражен филм. Той има повече от 20 награди от различни фестивали и се разпостранява в 30 държави.
Всъщност Стефан е завършил Медицинска академия и едва след това учи режисура. Още като тийнейджър обаче става кулинар. Учи във френската гимназия в столицата, но по това време е задължително да се изучава и определена професия (УПК) и Стефан си избрал да се запише в кулинарна паралелка. Работил е 3 месеца като сервитьор и казва, че през това време е бил най-богат, защото падали доста бакшиши.
Първите му опити в кухнята били, когато се отделил от родителите и заживял на квартира. Той домъкнал готварска печка "Мечта", на която много се радвали всичките му съквартиранти (живеел на таван с обща кухня).
Кулинарните тайни продължават да вълнуват режисьора и сега. Когато пътува в различни краища на света, почти винаги научава поне една нова рецепта. От държавите, където ходи, си носи различни подправки и вина. Харесва много ястия, но най-много му допада средиземноморската кухня. Рецептата за кюфтетата, която предлага долу, научил от Сараево преди 10 г., когато бил на кинофестивала там. Разходил се по пазара в центъра на града и от дума на дума хората му разкрили рецептата. Стефан признава, че неговата тайна винаги да са вкусни е, че ги прави с много вода, за стане пухкава каймата.
От Португалия пък научил как да готви риба и винаги да е невероятна. Най-важното е да се кисне в зехтин и овалва в различна кристална сол.
В САЩ много се запалил по стековете и вече ги прави страхотно. За да се получават, както му харесват, си поръчал специален чугунен тиган от Америка.
"Размяната" на мечтания уред станала на Берлинския филмов фестивал. Чужбинските му приятели (копродуцентите за новия му филм) го попитали какво да му подарят, а Стефан изобщо не се замислил и казал - чугунен тиган, дори им изпратил линк, за да го видят. Когато пристигнал в Берлин, тиганът го чакал. Стефан обаче знаел, че това чудо тежи адски много и предвидливо тръгнал с много малко багаж за фестивала, за да не му тежи на връщане.
От Мароко научил да готви кралски кускус, който няма нищо общо с макаронения, който познаваме тук. Мароканският се прави с агнешко, телешко или с пилешко месо, като може да се комбинират месата на вкус. За първи път го опитали в марокански ресторант в Париж. Съпругата на Стефан Надя попитала сервитьора как се яде това нещо, като имала предвид с какви прибори. Той обаче хладнокръвно обяснил, че първо яде мъжът
и каквото остане е за нея.
Командарев често готви у дома, но най-големите кулинарни гуляи стават в селската му къща в Родопите. У дома държи доста готварски книги от различни места. Освен различни подправки от чужбина си носи соли с различни вкусове, с които се овкусяват стековете.
Стефан не се замисля какво не обича - ориз с мляко. Ясно е и защо - намразил го от детската градина. Затова и неговите деца не ядат сега такъв десерт. Най-ужасното нещо, което е вкусвал обаче, се случило в Тайван. Това били ужасни супи, в които плували още по-страховити неща, които не е ясно дори от какъв произход са. Азиатските му домакини го предизвикали, че ще го признаят за топевропеец, ако хапне поне едно нещо от техните ястия. Накарали го да опита разваленото соево сирене, което там се смятало за голяма вкуснотия.
Прежалил се, но и сега потръпва от миризмата му. За да се нахрани, му се наложило да измисли начин да избяга. Направил се на уморен, а когато двамата му придружители си тръгнали, хукнал в близкия ресторант на известна американска верига, макар че в София не стъпва в тези заведения.
