На 11 март православната църква почита паметта на свети Софроний Врачански, духовник и книжовник - основател на новата българска литература и на рекламата.
Той е роден с името Стойко Владиславов на 11 март 1739 г. в Котел. Получава там гръцко килийно образование. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Първо е духовник, учител и книжовник в родния си град.
Среща се през 1965 г. с Пайсий Хилендарски. Прави два преписа на "История славяноболгарска" - първия през 1765, втория през 1781 г.
През 1792-1794 г. е свещеник в Карнобат и в село Карабунар, Пазарджишко. Замонашва се и за кратко време е игумен на Къпиновския манастир.
На 17 септември 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ. С проповедите си на жив български език Софроний буди националното съзнание. През 1800-1803 г. е задържан от паша Осман Пазвантоглу, който фактически се е обявил за независим владетел на Видинска област.
Поради невъзможността да упражнява задълженията си, след като напуска Видин след 1803 г., Софроний заминава в Румъния. В Букурещ продължава да служи като духовно лице.
Той е един от инициаторите за изпращане на писма до руския император, които да му обърнат вниманието върху тежкото положение на българите. През 1810 г. в своето "Възвание към българския народ" епископът дава надежда, че избавлението ще дойде от Русия.
Той самият се среща с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов. През юни 1811 г. за участие в руско-турската война е учредена Българската земска войска - първата самостоятелна бойна единица от 400 години. Софроний освещава знамето й и благославя доброволците.
В последните години от живота си той е в манастир край Букурещ. Умира през 1813 г. Канонизиран е за светец от българската църква през 1964 г.
Няколко са значителните му трудове като книжовник.
През 1802 г., докато е във Видин, Софроний пише два сборника. "Поучение и словосказания на праздников господних" съдържа 79 религиозни слова, преведени от църковнославянски на "болгарский простий и краткий язик". "Разкази и разсъждения" е от произведения със светско съдържание, преведени от гръцки.
"Неделник" е сборник от 94 проповеди и поучения според реда на годишните празници. Това е първата новобългарска печатна книга. Тя става популярна под името "Софронийе".
Софроний влиза и в историята на българската реклама
с тази книга. Той написал "позив", понеже търсел спонсори за издаването й. Разпратил го до заможни българи в Румъния, за да събере пари за отпечатването. В "позива" им изтъквал необходимостта от печатни книги на съвременен български език и ги агитирал да подкрепят неговата. Изглежда рекламата е била успешна. Книгата излиза в 1000 броя през 1806 г.
Около 1805 г. Софроний съставя от руски и гръцки източници "Исповедание православния вери християнския и обичаи и закони еврейския и мохамеданския религии и состояние", където за пръв път в българската литература се разглеждат социални и политически въпроси.
Пак тогава е написано "Житие и страдания грешнаго Софрония", с която се поставя начало на новобългарската художествена проза. Това е автобиография, но повествованието обхваща събития от 1739-1804 г. и съдържа ценни свидетелства за живота в Османската империя. Житието е на смес от говорим български и църковнославянски език. Отпечатва го за първи път Георги Раковски през 1962 г. в 7 последователни броя на в. "Дунавски лебед".
Славният му род
Стойко Владиславов, както е светското име на Софроний Врачански, е от заможен котелски род - баща му е търговец на добитък. От този род са майката на Георги Раковски и нейният брат капитан Георги Мамарчев.
Стойко приема свещенически сан, когато е на 23 години. Преди това 18-годишен се жени за Ганка Хаджиатанасова, която му ражда четири или пет деца: Цонко, Владислав, Гана, Мария и Катерина.
Най-големият син Цонко наследява работата на дядо си - търгува с добитък. Той е баща на Атанас, който учи в Букурещ, завършва медицина във Виена и е първият българин, защитил докторат - през 1816 г. на тема "Наблюдения върху смилането в човешкия организъм". Работи като лекар във Виена и Париж.
Другият син на Цонко е известният княз Стефан Богориди (1775-1859), който става висш държавник в Османската империя.
Момчето е родено в Котел и е кръстено на дядо си Стойко. Татко му го праща да учи в Букурещ в гръцкия колеж "Св. Сава" и то сменя името си с гръцкото Стефан. След като завършва, с препоръката на дядо си заминава за Цариград и става учител по френски в семейството на Музур бей. Понеже знае езици, скоро постъпва в османската флота като преводач. Там се сближава с Мустафа паша, бъдещия султан Мустафа Четвърти. Бият се през 1798 г. срещу воиските на Наполеон Бонапарт при Абу Кир в Египет, където Стефан оцелява по чудо.
След това започва кариерата му висш управник на много места в Османската империя и на дипломат. Той е княз на остров Самос от 1836 до 1849 г. и спасява живота на родственика си Георги Мамарчев след разбиването на Велчовата завера. Капитанът не е обесен, а е заточен на острова под опеката на Богориди от 1841 до смъртта си през 1846 г.
За заслугите си Стефан получава титлата княз от султан Махмуд Втори. Много влиятелен пред Високата порта, той успява да издейства през 1849 г. разрешение за строеж на българска църква в Цариград. Дарява място и когато след няколко месеца е осветен първият параклис там, българите го посвещават на св. Стефан в чест на Стефан Богориди.
Как обаче се появява името Богориди не е съвсем известно. Предполага се, че Стефан и брат му Атанас си го избрали още докато учели в Букурещ в чест на княз Борис Първи, когото Паисий нарича Богорис в "История Славянобългарска".
Стефан се жени за Ралу Сканави, когато е княз/каймакам на Молдова през 20-те години на 19 век. Имат четири дъщери и двама синове - Никола (1820-1963) и Александър (1822-1910). Една от дъщерите - Смарагда, се омъжва за Михаил Стурдза, който е молдовски княз през 1834-1849 г. Друга - Ана, се омъжва за Константин Музур, посланик на Високата порта в Лондон.
Никола се жени за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки, прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Той става княз/каймакам на Молдова през 1857-1858 г. Тогава издава грамота за учредяване на гимназията в Болград, която играе огромна роля в българското възраждане.
Още по-известен е Алеко Богориди, губернатор на Източна Румелия. Младежът е достоен наследник на баща си в държавническата кариера. След като получава висше образование във Франция и в Германия, той се връща в Цариград и работи като министър и дипломат. На 13 март 1879 г. е назначен за губернатор на Източна Румелия и остава на поста до 1884 г. След абдикацията на княз Александър Батенберг е спряган като един от кандидатите за трона.
Алеко се жени за Аспазия Балтази от могъщата банкерска фамилия, управлявала парите на Османската империя. Двамата нямат деца.
Вторият син на Софроний Врачански - Владислав, умира рано и не оставя наследници.
За дъщерите се знае сравнително малко, макар че е съставено родословно дърво на Владиславови, което стига до наши дни.
Гана има наследници, при които името се предава през поколенията и до днес. Според някои изследователи на рода обаче Софроний не е имал дъщеря Гана, а става дума или за внучка на някое от децата му, кръстено на баба си Ганка, или за правнучка, кръстена на съпругата на Цонко, която също се казвала Гана.
Дъщерята Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски, участник в борбите за българската църковна независимост и книжовник.
Сред потомците на дъщерята Катерина е бившият депутат от СДС Иван Сунгарски, чиято дъщеря носи името на прапрабаба си и е пиар на столичната Спешна помощ.
