Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис.
Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с България.
Херардо бил пратен през соца от еквадорската комунистическа партия да изучава медицина в Плевен. Скоро разбрал, че това не е неговото призвание. “Припаднах в моргата”, признава той. И добавя: “Два пъти.”
Затова, без да каже и дума на Партията, се записал в друг вуз - ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, при това с леко непрактичната специалност “История, етнография и археология”. Когато приятелите го питат какво ще прави, като се върне в родината си
вместо дипломиран лекар специалист по българска история, Херардо се шегува: “Няма да умра от глад, ще садя марихуана. Ред марихуана, ред царевица - не се вижда от хеликоптер.”
Естествено, не се налага да прибягва до нелегални занятия. След седем години бурен купон в България, окупационна студентска стачка, поход до връх Мусала и какво ли не още еквадорецът се завръща в родината. В момента работи като учител по психология в провинция Напо.
През 2009 г. се жени за съпругата си Лорена, а в края на 2010 г. се ражда синът им. Бебето Цар Борис получило името си от две кръстници, пише Херардо във фейсбук - българките Бистра Христова и Катя Велчева пристигнали специално в Еквадор след
раждането на детето, за да го кръстят.
Малкият индианец с българско име е на годинка и половина. Той разбира и според баща си говори езика кечуа, испански, малко английски и даже италиански. “Преди да дойда в България, съм учил в италианско училище. Преподавателите бяха само италиански попове, затова образованието беше много добро”, обяснява Херардо.
Борис вече слуша детски песнички, гледа “Сънчо” и мачове с баща си и приятелите му. А когато вкарат топката във вратата, вика заедно с мъжете: “Гооол!”
Херардо Анди не е единственият български възпитаник в Еквадор. Напротив - еквадорците, учили в България, си правят сбирки и си спомнят за страната ни с носталгия.
Във фейсбук страницата си Херардо е пуснал снимки на банкноти от соца,
карта от софийския градски транспорт (в София е учил в Института за чуждестранни студенти).
Пил бино, пил бодка, после не може да бърби...
Като студент във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” Херардо се интегрира чудесно в местния бохемски живот. В учебното заведение има и други чужденци, но индианецът определено е най-колоритният - с дълга смолисточерна коса и шарен ширит през челото - точно като смелите индиански войни по филмите.
Навремето купоните в старопрестолния град бяха прословути, затова студентите често сутрин бяха махмурлии и търсеха утеха и цяр в местната бирария “Мазния”. Херардо също не правеше изключение, разказват възпитаници на вуза. Един ден еквадорецът е унил. “Какво става, Херардо?”, питат го. “Снощи пил бино, пил бира, пил бодка, после не може да бърби...”, отговаря испаноезичният чужденец.
При първата студентска стачка студентите във Великотърновския университет окупираха университета. В края на първата безсънна нощ на зазоряване към барикадата пред входа на ректората се приближи една самотна фигура, завита в одеяло - Херардо се връща от купон. Така по най-естествен начин той се присъедини към протеста.
Автор: КИРИЛ КЛЮМОВ
