- Г-н Камерън, какво е усещането да си "винен ездач", да обикаляш и правиш вино в различни сезони и географски ширини?
- Когато правех това, беше вълнуващо и интересно - опознах различни култури, сприятелих се със страхотни хора, в резултат на което станах гражданин на света. Но България е едно от любимите ми места, които съм посещавал, а в Словения се влюбих от пръв поглед. Там стартира моята кариера. Въпреки че Словения е доста по-малка от България, наблюдавам доста прилики - красиви плажове и планини и малки приветливи селца.
- Каква е мисията ви в България сега?- Дойдох при моите стари приятели от "Вила Любимец", за да им предложа една външна гледна точка на експерт за международните вкусове към виното. Надявам се да помогна с моите познания и опит.
- Смятате ли, че българският вкус за вино може да се сравни с този на европейците?
- Мисля, че той се е променил, при това много. Когато дойдох в България преди седем години, достъпът до качествени вина беше ограничен. Но сега наред с новозеландските вина, които са поне около 10 вида на вашия пазар, се дистрибутират и австралийски, аржентински, испански, чилийски, френски - а те са сред най-качествените въобще. Така потребителите имат достъп до хубавите вина в търговските вериги, ресторанти и специализирани магазини. Българите започнаха повече да пътуват и да се превръщат в космополити и вкусът им започна да се доближава до европейския. Търсят се много повече качествените продукти.
- Какво мислите за българските вина? Откровено, моля.
- Аз съм в пълен възторг от качеството на някои от вината, които съм опитвал тук, и те са сред най-добрите, които съм пробвал. За мен червеното българско вино има уникален тероар (съвкупност от почва, влага, климат, брой слънчеви дни, географско разположение на лозята и пр. - б.а.) и тук се правят страхотни червени вина. Нека ви обясня. Поначало българските червени вина са с изумителен цвят, красиво изразени аромати и вкусове. А тук кабернето има вкус на красиво каберне, мерлото - на красиво мерло, защото характерът на тези вкусове тук е силно подчертан. Освен това естественият им тероар придава мекост, плътност, концентрация, сила. Българските червени вина са като комбинация от наситения вкус и елегантността на чилийските вина и структурираността на южноафриканските.
Последния път, когато бях в България, взех 2-3 бутилки червено вино и ги изпихме на Коледа със семейството ми в Нова Зеландия. Те също обожават вино. На масата имахме от най-добрите вина в света, но се изпиха българските.
В края на вечерта само те бяха свършили и всички се опитваха да изцедят и последната капка от бутилките им. Честно, бяха суперзвезди.
- Когато Нова Зеландия изкоренява лозята преди около 25 г. и засажда известните френски сортове, България е петата по износ в света на най-големия винен пазар - Великобритания. Сега нашите вина са сбутани ниско на най-долния рафт, а Нова Зеландия е еталон за качество.
- През 80-те г. в България започна производството на наистина качествено вино, експортирано за Великобритания. Търсенето рязко нарасна, но възникна проблем, свързан с факта, че малко български производители бяха способни да произведат такова количество вино, което да удовлетвори търсенето, а това беше за сметка на качеството. Също така повечето от производителите не бяха обединени в един общ подход за продажба на вина на такъв голям пазар, какъвто е английският. В края на краищата други държави започнаха да продават по-качествени вина на същата цена и така се промени пазарът. Това, политическите промени и приватизацията през този период затрудниха предприемаческата дейност в България. В Нова Зеландия нещата се случват много по-лесно - просто произвеждаме и продаваме виното. В България има много повече предизвикателства.
- На какво освен климата се дължат успехите във винарството на Нова Зеландия. Та тя е най-южната земя накрай света, а дава уроци по винарство на Стара Европа.
- Да, Нова Зеландия е млада държава, разположена накрай света. Та в България семейните къщи са по-стари от страната ни. Ние сме млада и отдалечена земя, но винаги сме знаели, че трябва да произвеждаме качествени продукти, които да се експортират, за да можем да сме част от световната икономика. Изнасяме предимно зеленчуци, плодове, млечни продукти и вино. Като практична държава се съобразяваме с желанието на хората и им предлагаме качество. Съответно произвеждаме много добри вина. При всичко преследваме една цел - високо качество. За разлика от Европа не сме ограничени от фактори като традиции, история, географски названия. Ние сме свободни да правим каквото искаме и това е главната причина за успеха на Нова Зеландия във винарството през последните 20 години.
- Вината на Новия свят радикално преобразиха потребителските навици. Какъв е пътят на успеха?
- Смятам, че Нова Зеландия беше един от първите винопроизводители в света, които развиха нови, по-модерни техники при производството на вино, и осъзнахме, че белите вина трябва да са по-свежи и да съдържат първокачествени плодове. През 80-те години започна търсенето на тези продукти и в Европа. Така Нова Зеландия дойде на един пазар, който беше готов за вината й. Глобална промяна се случи и на международния пазар, той също се измени.
- Над 10% от българските вина имат проблема на лошата тапа. Ще посъветвате ли колегите си да задраскат корка и да въведат винтовата капачка, което отдавна направи Нова Зеландия?
- Това е напълно вярно. На нас ни писна от лошото качество на корка, който Европа ни доставяше. Двама-трима винопроизводители се сетиха за винтовата капачка и се оказа, че това е отлична запушалка. В България се опитах да убедя някои хора да използват винтовата капачка. Знам, че това е един труден процес и не трябва да се прибързва, за да свикнат потребителите с промяната. Винарите могат да последват примера от Нова Зеландия и да се обединят около едновременно въвеждане на винтовата капачка. Това направихме ние.
- Има един проблем за цяла Европа - лошото съотношение качество/цена, т.е. стремеж на винопроизводителя да прецака консуматора.
- Смятам, че българските вина са се подобрили и подобряват. Но това е процес, който върви стъпка по стъпка. Аз съм тук, за да взема участие в този процес и смятам, че има волята за промяна. Да вземем моята компания - ние не се интересуваме толкова какво правят другите, а се опитваме да постигнем най-доброто, на което сме способни. И това е ключово, защото, ако всички имат подобно отношение, нещата ще вървят само нагоре. Секторът ще се развива, ако всеки се опита да произведе най-доброто вино, което е способен, и да го продаде на най-висока цена. Отмина времето на виното с ниско качество в големи количества. Сега е важно да се представи на клиента качествен продукт, който да е и печеливш. Най-трудната задача на бизнеса е да получи висока стойност от потребителя и в същото време да остане печеливш. Едно от нещата, които много ни помагат в Нова Зеландия, е, че разполагаме с най-добрите технологии и технолози в отглеждането на гроздето. Така се засаждат първокачествени лозя в големи количества, от които може да се произвежда повече вино, и така може да предложим качествено вино на по-ниски цени. Българската индустрия е в начален стадий в това и сега се учи. Досега винопроизводството е било повече свързано със селото в България, тук възрастните хора са отглеждали лозята. Аз смятам обаче, че компании като "Вила Любимец" са тръгнали по правилния път - модерна изба, добро управление, нови технологии и качествени вина.
- В България се забелязва бум на малки изби и дори големите винпроми се раздробяват на отделни бутикови винарни, за да правят добри вина.
- Това е добре. По света и тук се наблюдава ситуация, в която производителите желаят бизнеса им да е печеливш. За да се случи това, трябва да се произвеждат висококачествени вина в по-малки количества. Те привличат вниманието на международните експерти в сферата и се повдига портфолиото на България като винопроизводител.
- Парадоксално, но у нас се харесват едни вина, а се гледат други сортове. Според данни на агенцията по лозата и виното най-масовият бял сорт, останал от времето на комунизма, е грузинският ркацители.
- Съгласен съм - ркацители определено не е вино, което се съчетава добре с храна и не се приема от потребителите толкова добре, колкото шардоне, совиньон блан, ризлинг и др.
- От червените хегемонията е на каберне совиньон и мерло. Банално и скучно.
- Въпрос на мнение. Ако живееш във фабрика за вкусни сладки, и сладките ще ти писнат. Според мен в България се произвеждат хубави червени вина - каберне, совиньон, мерло и шира. Ако са направени по правилния начин, човек никога не би се отегчил. Хората, които живеят в Бордо, дали им писва бордото? Не мисля така.
- Като познавач на световните тенденции и модерните технологии в сектора имате ли рецепта за добро вино?
- Нямам рецепта. Ние се опитваме да произвеждаме вина, които говорят за местата, където се отглеждат лозята, и тези вина да са балансирани - да са възможно най-елегантни и с финес, за да се приемат от повече потребители. Стараем се да направим вина, които всички харесват. Опитваме се да ги представим забавно и с много креативност пред колкото се може по-широка аудитория, като работим с музиканти, художници, актьори, хора от модната индустрия.
- Вино с какви характеристики бихте направили в България, че да се хареса?
- "Совиньон блан" е много ароматен сорт вино със сложен нос и много плодове - ананас, маракуя, лимон и лайм, също така и прекрасен цитрусов вкус.
