Жилището преживява голямото предизвикателство да се превърне от гарсониера в двустаен апартамент по проект на арх. Александра Заарура
Скромните 46,46 квадратни метра, с които разполага панелният апартамент, всъщност са едва 40,3 кв. м чиста площ на помещенията. А желанията на домакинята, естествено, са били те да се преустроят така, че да отговорят на всички нейни нужди. В същото време доста ограничен е бил и бюджетът за ремонта и всяка дейност от него, а и всеки елемент от интериора е трябвало да бъде премислян и оптимизиран много внимателно.
Както е обичайно, а и единствено логично. Като първи важен момент е било преместването на кухнята в голямата стая, където се оформя обединената дневна зона. Сега готварският кът е разположен на два фронта: един – за приготвяне на храна, и друг, на който са допълнителните електроуреди.
Композицията е решена в бяло и в т.нар. цвят кашмир, а заради липса на място същата композиция поема и функциите на холна секция, след като към нея постепенно преминава горният ред шкафове. Със своите 30 сантиметра дълбочина модулите събират всички вещи на домакинята, като същевременно не стесняват осезаемо помещението.
Гланцираната им повърхност допринася за усещането за простор, което е търсено и при гърба на кухнята. Освен визуалните предимства на боядисаното стъкло зад работния плот при кухненските шкафове то е и изключително лесно за почистване, а закаляването му го прави здраво и обезопасено.
Функционалността безспорно е най-важното в интериора на всяко малко жилище и тук тя е много добре защитена. Но практичните решения са изпълнени и с добре обмислена естетика, която също не бива да се подценява при ограничената площ. Пространствата в неголемия дом трябва да звучат прегледно и подредено, за да изглеждат и по-просторни, и по-приятни. В случая такива са и навиците, и изискванията на клиентката относно визията. Белият цвят е бил специално пожелан в изобилие, разнообразен в комбинация с цветни акценти в някои от елементите на интериора. Един от тях е диванът в неокласически стил и с дамаска в свеж оттенък на мента, повторен и в завесите, както и в картинното пано в абстрактен стил.
След преустройството спалнята вече е разположена в някогашната кухня, също максимално оптимизирана и преподредена, за да се запази комфортът на обитаване. И тук зеленият цвят е предпочетен за една от стените, но този път в по-плътен тон на мъх.
Сравнително широкото антре е дало възможност за оформянето на голямо портманто с място за сядане. Освен връхни дрехи и обувки в крайния си модул то поема и много важните сервизни функции с пералня, сушилня и бойлер. Нишата в средата на корпусната композиция “отваря” този кът, придава дълбочина, а и предлага по-подреден вид на закачените дрехи и чанти.
“В един интериор всеки елемент трябва да има отредено място, за да не бъде чужд на цялостната композиция и визия” – казва арх. Александра Заарура. И допълва, че нишата до кухненския плот например очаква своята бъдеща драцена.
Още идеи за имоти с по-ограничена площ вижте в новия брой на сп. “Малкото жилище”.
